Солницата
Провадия-Солницата е селищна могила, археологически обект от VI – V хил. пр.н.е. Намира се до Провадия. Селището е открито през 1970-те години от Ара Маргос.
Праисторическа селищна могила Провадия-Солницата | |
![]() | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | ![]() |
Област | Област Варна |
Археология | |
Вид | селище |
Период | 5500 – 4300 г. пр.н.е. |
Култура | Култура Караново III-IV, Хаманджия III-IV, Култура Коджадермен-Гумелница-Каранова VI (КГК VI) |
Епоха | Неолит, Енеолит |
Праисторическа селищна могила Провадия-Солницата в Общомедия |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/Solnitsata_4700_-_4200_B.C..jpg/300px-Solnitsata_4700_-_4200_B.C..jpg)
Проучвателите му предполагат, че обитателите на селището са се занимавали предимно за производството на сол. То съществува от средата на VI хил. пр.н.е. като разцветът му е прибл. 4700 – 4300 г. пр.н.е. Цялостното му проучване е дело на екип под ръководството на акад. Васил Николов. То започва през 2005 г.[1].
Праисторическото селище Солницата се развива около извори с повишено съдържание на сол. Чрез нагряване в керамични съдове водата от тези извори е била изпарявана, а оставащата в тях сол – събирана. Останките от съдовете показват хронологично еволюция в технологията, съответстващо на повишен добив.
Според проучвателите някои от жилищните постройки в селището са били двуетажни. Предполага се, че през определен период от време, населението му е достигнало до около 150 жители.[2] Било е оградено от защитена стена с дебелината достигаща до 4,3 м[3]. Селището е унищожено от силно земетресение[4], същото което е унищожило и сградите от VII-ми хоризонт в Дуранкулак.
В епохата на енеолита солта е била ценност и се е търгувала добре, за което свидетелстват и намерените в селището златни украшения, които, наред с тези открити в праисторическия некрополите при Дуранкулак и Варна, са едни от най-старите в Европа. Развитието на праисторическото селище Провадия-Солницата предопределя разцвета на праисторическата култура в района.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F_-_%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0.jpg/577px-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F_-_%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0.jpg)
ХХ век
В района традиционно е провеждан солодобив. През 1922 г. се съобщава за извор с 19% солена вода, а синдикатът «Общ подем» се сдобива с концесия за индустриализиране на солното производство.[5]