Сараево (на босненски и на хърватски: Sarajevo; на сръбски: Сарајево) е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната. Населението му е около 400 хиляди души, а през 1991 там са живели 429 672 души. Основан е през 1461, когато територията му е подвластна на Османската империя. В Сараево на 28 юни 1914 г. е убит ерцхерцог Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война. Там се провеждат и зимните олимпийски игри през 1984. Градът е обсаден по време на войните през 90-те години на XX век. През града тече река Миляцка.
В началото на XV век на кръстопътя на римските пътища, където са живели хора още от каменната ера, възниква град Сараево. Градът е основан по времето на нашествието на османците на Балканите. Смята се, че основателят на Сараево е Ицхак бей Ицхакович. Той построява първата джамия, мост и няколко други обществени османски сгради.
Интензивното развитие на занаятчийството и търговията бързо превръщат Сараево от малко село в богат и добре развит град. Още през XVI век Сараево е един от най-богатите градове в Румелия. Тук османската власт построява много масивни сгради и други съоръжения, които днес представляват отлични образци на османската архитектура от това време. Именно по това време Гази Хюсрев бей отваря и медресе – училище при джамия, което обаче няма нищо общо с университетските университети.
Още от времето на своето създаване Сараево е космополитен град. В града се заселват изгонените шпаньолски евреи, които построяват своя синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали. Подобно на малко градове в Европа, Сараево побира в себе си всички четири световни религии, култури и цивилизации. Вековното съжителство на тези различни религии и култури довежда до сътворяването на една нова култура и цивилизация, която е издържала на всички исторически превратности.
С установяването на австро-унгарската власт над Босна и Херцеговина дотогавашният предимно ориенталски град Сараево в края на XIX век влиза в Западна Европа.
Това е време на бързи промени, на навлизането на западноевропейските култура, икономика и обичаи. В Сараево се изграждат модерни фабрики, отварят се училища по западноевропейски образец, градът се обогатява със западноевропейска култура и архитектура, открива се Земалския музей, една от най-големите културни институции на Балканите.
След Първата световна война, която започва именно от Сараево след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, градът е обхванат от стагнация и изостава в развитието си.
След Втората световна война в Сараево се развиват промишлеността, икономиката, културата и много други обществени институции, които превръщат града в най-голям град на Босна и Херцеговина. В този период се основават и Сараевският университет, операта, много от музеите и галериите, научните институти и други. Населението на града достига над 400 хил. жители. Сараево става град домакин на XIV зимни олимпийски игри, които се провеждат с голям успех през 1984 година.
Обществените и политическите промени на Балканите след 1991 година довеждат до кръвопролитна гражданска война, която води до създаване на независима и суверенна държава Босна и Херцеговина, чиято столица е съвременният град Сараево.
Година | Население |
---|
1660 | 80 000 |
1851 | 21 102 |
1885 | 26 377 |
1895 | 37 713 |
1910 | 51 919 |
1921 | 66 317 |
1931 | 78 173 |
1953 | 135 657 |
1961 | 213 092 |
1971 | 359 448 |
1981 | 379 608 |
1991 | 454 319 |
2013 | 393 985 |
2019 | 419 957 |
[2]
Сараево е партньор с:[3]
- Родени в Сараево
- Любиша Беара (1939 – 2017), офицер
- Джемал Берберович (р. 1981), футболист
- Раде Богданович (р. 1970), футболист
- Горан Брегович (р. 1950), музикант
- Далибор Брозович (1927 – 2009), езиковед
- Ненад Величкович (р. 1962), писател
- Анел Джака (р. 1980), футболист
- Един Джеко (р. 1986), футболист
- Ясна Диклич (р. 1946), актриса
- Дара Драгишич (1921 – 1944), партизанка
- Ясмила Жбанич (р. 1974), режисьорка
- Денис Звиздич (р. 1964), политик
- Бакир Изетбегович (р. 1956), политик
- Миленко Йергович (р. 1966), писател
- Момо Капор (1937 – 2010), писател
- Станко Караман (1889 – 1959), биолог
- Адемир Кенович (р. 1950), режисьор
- Емир Кустурица (р. 1954), режисьор
- Йосип Ости (р. 1945), поет
- Елиезер Папо (1785 – 1828), равин
- Владимир Петкович (р. 1963), футболист
- Владимир Прелог (1906 – 1998), химик
- Александар Ристич (р. 1944), футболист
- Семка Соколович-Берток (1935 – 2008), актриса
- Марио Станич (р. 1972), футболист
- Борис Тадич (р. 1958), сръбски политик
- Бранко Цървенковски (р. 1962), северномакедонски политик
- Неделко Чабринович (1895 – 1916), терорист
- Саша Чаджо (р. 1989), баскетболистка
- Войслав Шешел (р. 1954), сръбски политик
- Михайло Шушкалович (1861 – 1931), политик
- Семир Щилич (р. 1987), футболист
- Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[4]
- Починали в Сараево
- Йевто Дедиер (1880 – 1918), географ
- Алия Изетбегович (1925 – 2003), политик
- Заим Имамович (1920 – 1994), певец
- Сафет Исович (1936 – 2007), певец
- Мухамед Мехмедбашич (1886 – 1943), терорист
- Детко Петров (1936 – 1990), писател
- Цветко Попович (1896 – 1980), терорист
- Исак Самоковлия (1889 – 1955), писател
- Франц Фердинанд (1863 – 1914), ерцхерцог на Австрия
- София Хотек (1868 – 1914), чешка графиня
- Мирослав Хубмайер (1851 – 1910), словенски революционер
- Смилян Франьо Чекада (1902 – 1976), духовник
Служебни градове в Босна и Херцеговина |
---|
| |
|
Градове в Босна и Херцеговина ![](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Flag_of_Bosnia_and_Herzegovina.svg/25px-Flag_of_Bosnia_and_Herzegovina.svg.png) |
---|
| |
|
|
---|
| На независими държави | Амстердам, Нидерландия · Андора ла Веля, Андора · Анкара, Турция · Атина, Гърция · Баку, Азербайджан · Белград, Сърбия · Берлин, Германия · Берн, Швейцария · Братислава, Словакия · Брюксел, Белгия · Будапеща, Унгария · Букурещ, Румъния · Вадуц, Лихтенщайн · Валета, Малта · Варшава, Полша · Ватикан, Ватикан · Виена, Австрия · Вилнюс, Литва · Дъблин, Ирландия · Ереван, Армения · Загреб, Хърватия · Киев, Украйна · Кишинев, Молдова · Копенхаген, Дания · Лисабон, Португалия · Лондон, Обединено кралство · Любляна, Словения · Люксембург, Люксембург · Мадрид, Испания · Минск, Беларус · Монако, Монако · Москва, Русия · Никозия, Кипър · Астана, Казахстан · Осло, Норвегия · Париж, Франция · Подгорица, Черна гора · Прага, Чехия · Рейкявик, Исландия · Рига, Латвия · Рим, Италия · Сан Марино, Сан Марино · Сараево, Босна и Херцеговина · Скопие, Северна Македония · София, България · Стокхолм, Швеция · Талин, Естония · Тбилиси, Грузия · Тирана, Албания · Хелзинки, Финландия |
---|
| На зависими територии | |
---|
| На непризнати държави | |
---|
|