Петър Гъбенски
Инструменти
Основни
Отпечатване/изнасяне
Петър Гъбенски | |
български учител и общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Петър Иванов Гъбенски е български учител, общественик, дарител. Автор на първата история на Габрово в съавторство със своя брат Христо Гъбенски.
Петър Гъбенски е роден на 20 юли 1870 г. в Габрово. Завършва средно образование в Търново през 1891 г., благодарение на своя брат Христо Гъбенски. През 1894 г. се дипломира в Софийския университет (София), специалност Българска филология.
Професионалният му път започва в Лом (1894-1897), където учителства в Ломското педагогическо училище. От 1897 г. е учител в Първа мъжка гимназия (София).
Между 1923 г. и 1929 г. Петър Гъбенски е библиотекар в Народна библиотека в София в Българския отдел.
През 1918 г. е командирован от Министерство на народната просвета из Търновско за проучване на коледните и новогодишни обреди и обичаи. Наред с търновския край започва да изучава и гр. Габрово. През 1909 г., 1913 и 1923 г. обикаля габровския край. Успява да събере богат архив от ръкописи, писма, документи и фотографии, които подарява на Габровския музей. Сред тях са заглавия на ръкописи като:
Намира вечен покой на 14 януари 1955 г. в гр. София.
Първите писмени сведения за Габрово са направени от чужденците, които са пътували из Българските земи. В техните съчинения намираме ценни сведения и за Габрово:
В средата на XIX век се появяват по-значтелни сведения, статии, дописки в българския периодичен печат:
Първите габровци, които пишат за града са Васил Априлов, Илия Христович („ Нещо за Габрово“).
Едва през 1903 г. братята Христо Гъбенски и Петър Гъбенски, синове на Иван Гъбенски, издават първата история на Габрово под наслов: „История на града Габрово и габровските въстания“. Книгата е издание на Габровската община, с обем 146 страници, на печатница „Заря“, с цена 1,50 лв. Макар и скромен, този труд е от особено значение и източник на информация, особено за въстанията от Габровско. Във връзка с въстанията, Христо Гъбенски направил научна екскурзия през 1900 г., заедно с някои от участниците в тях: Георги Бучаров, Ганчо Мацков, Цоню Постомпиров, Симеон Петров и Петър Маринчев. Придружени са от учителите Никола Драганов, Захари Иванов, Васил Станчев, Христофор Хесапчиев и фотографа Карл Либих. Водени от чисто родолюбиви чувства и възрожденски идеализъм, цели 10 години събират информация, исторически материал от различни документи и спомени, публикации във вестници и списания.
В предговора пишат: „Ние не можем да се похвалим, че сме направили нещо съвършено; целта ни беше само да изнесем в печата само това, което ходи от уста на уста между старите габровци, както за въстанията, тъй и за историята на града, за да го запазим и да дадем възможност на младите да видят какво е било едно време в Габрово и как са работили бащите и дедите им“.
За положения труд не са получили никакъв хонорар. Средствата от продажбата вложили във фонд „Вдигнете паметник на габровските въстания".
Портал „Биографии“ Портал „Образование“ Портал „История на България“ Портал „Османска империя“ |