Николай Тютюлков
- Статия
- Беседа
Инструменти
Основни
Отпечатване/изнасяне
Николай Тютюлков | |
български физикохимик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | българин |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | физикохимия |
Работил в | Университет по хранителни технологии Софийски университет Институт по органична химия при БАН |
Титла | професор |
Николай Николов Тютюлков е български учен, физикохимик, основател и ръководител на катедрата по физикохимия в Университета по хранителни технологии , Пловдив (1961 – 1968) и основател и ръководител на лабораторията по квантова химия към Института по органична химия при Българската академия на науките (1961 – 1992). Професор по физикохимия. Той е първият българин, носител на Хумболтова награда (1992).
Роден е на 5 юли 1927 г. в Бургас. Завършва средното си образование в бургаската мъжка гимназия „Георги Сава Раковски“. През 1951 г. завършва химия в Софийския университет и постъпва на работа като химик в лабораторията за геоложки и минни проучвания в София, а по късно като асистент в катедрата по „Медицинска химия“ към Медицинския факултет на СУ (по късно Медицинска академия).
От 1956 г. преподава в катедрата по физикохимия към Университета по хранителни технологии в Пловдив. От 1961 г. е доцент и ръководител на катедрата по физикохимия и неорганична химия в УХТ. От 1962 г. е старши научен сътрудник в Института по органична химия към БАН. През 1966 г. се хабилитира като професор по физикохимия едновременно в БАН и в УХТ-Пловдив. От 1971 г. е професор в катедрата по физикохимия на Химическия факултет на СУ. През 1975 г. защитава докторска дисертация и му е присъдена академичната степен „доктор на химическите науки“.
Специализира като Хумболтов стипендиант в Института по теоретична химия и физикохимия „Вилхем Оствалд“ към Университета в Лайпциг, в Института по органична химия към Техническия университет в Дрезден, и в Института „Макс Планк“ за полимерни изследвания в Майнц.
Умира на 24 май 2015 г.
Областите на научните интереси на проф. Тютюлков са полярография и квантова химия. Той създава в БАН една от първите в света лаборатории по квантова химия и е неин ръководител до 1992 г. Лабораторията дължи международната си известност на причинноследствените връзки в строежа на веществата и формулирането на евристични концепции с изчислителните методи на квантовата химия.[1] Сред научните му постижения са откритите зависимости между пространствения строеж и полярографските отнасяния на органични молекули; теория за строежа и свойствата на пи-електронни системис неконвенционални електрични, магнитни и оптични свойства. Сред основните му приноси са изследванията върху органични феромагнетици и антиферомагнетици, както и трудовете върху теорията на органичните багрила и областта на молекулния дизайн.[1]
|