При външните кръвоизливи кръвта се излива извън тялото. Наблюдават се при всички рани. Външни кръвоизливи са:
Enterorrhagia – кръвотечение от чочата. Кръвта изтича от ануса, примесена с изпражнения.
Gastrorrhagia – кръвотечение от стомаха. Протича с гадене и повръщане. Кръвта излиза от устата на тласъци, има тъмен цвят, понякога с примеси от стомашно съдържание и неприятна миризма.
Metrorrhagia – кръвотечение от матката. Кръвта изтича от вулвата.
Otorrhagia – кръвотечение от ушите.
Pulmorrhagia – кръвотечение от белия дроб. От устата излиза аленочервена пяна, синхронно с дишането. Протича със спазматична кашлица, задух и хъркане.
При вътрешните кръвоизливи кръвта се събира в телесните кухини и/или се просмуква в околните тъкани. Означават се като хематоми (Haematoma). Вътрешни кръвоизливи са:
Вторични – настъпват 6 – 72 часа след края на първичния кръвоизлив. Причината е, че новообразуваният съсирек все още е твърде рехав и слабо прикрепен към кръвоносния съд и околните тъкани. Някои движения, микротравми и дори повишеното кръвно налягане могат да отблъснат съсирека и да причинят обилно вторично кървене. Особено опасни са вторичните следоперативни вътрешни кръвоизливи.
Външните кръвоизливи се разпознават много лесно, по обилното количество изтекла кръв.
Вътрешните кръвоизливи обаче се разпознават трудно. В много случаи тежестта на състоянието се подценява и пострадалият умира. Това най-често се случва, когато пациентът получава вътрешен кръвоизлив за пръв път. Хронично болните лица (с нарушено кръвосъсирване, с кървящи язви и т.н.) обикновено са предупредени от лекуващите ги лекари за възможните опасности и в повечето случаи се опитват да потърсят медицинска помощ.