Изображение на амазонка, жена воин от елинската митология.
Изследванията на пола (на английски: gender studies, други преводи на български са науки за пола, науки за пола и рода, също така родови изследвания[1], както и изследвания на социалния и културния пол, социални и културни изследвания на пола, както и всички други появили се или предстоящи да се появят интерпретации на термина на английскиgender) е интердисциплинарно академично поле в социалните и хуманитарните науки, което третира проблемите на пола (джендъра) и половата идентичност. Областта е тясно свързана с други теоретични полета като история на жените, изследвания на жените, куиър изследвания и изследвания на мъжете. Тук се включват теоретизации в рамките на многобройни дисциплини като социология, психология, антропология, история и др.
Обособяването на областта е академичен резултат от утвърждаването на феминизма през 60-те и 70-те години на 20 век и начина, по който съществуващите дотогава теории в социалните науки са критикувани заради липсата на видимост на женския опит и гледна точка, както и заради безкритичното приемане на йерархичните отношения между половете.
Понастоящем многобройни университети в цял свят предлагат магистърски и докторски програми по Изследвания на пола.
Развитието на изследванията на пола е тясно свързано с развитието на феминистката теория. Основополагащо за областта е твърдението на Симон дьо Бовоар, че „човек не се ражда жена, а става такава“, което утвърждава социално-конструктивисткото разбиране за пола. Макар да е утвърдено и до днес, то не е единствено и не по-малко влиятелни са например психоаналитичното разбиране за пола на Жак Лакан, Люс Иригаре, Юлия Кръстева и други, както и постмодерната визия за пола като перформативен.
През 1985 г. историчката Джоан Скот обособява три теоретични подхода в изследванията на пола – теория на патриархата, марксистки подход и психоаналитичен (тук се включват френския постструктуралистки подход и англо-американския теоретичен подход на обектните отношения)[2].
Джудит Бътлър на церемонията на наградата „Адорно“ през 2012 г.
През 1990 г. Джудит Бътлър прекроява полето с фундаменталния си труд „Безпокойствата около родовия пол“ и критиката си на разграничението биологичен – социален пол (sex-gender).
През 21 век един от най-утвърдените подходи е теорията на пресечностите, която наред със значението на пола отчита и взаимоотношението му с категориите класа, раса и етнос за конституиране на социалните взаимоотношения между половете.[3]
Butler, Judith, 1993. „Bodies That Matter: On the Discursive Limits of 'Sex“, New York: Routledge. ISBN 0-415-90366-1 OCLC 27897792.
Chodorow, Nancy. The Reproduction of Motherhood. Berkeley, Los Angeles and London: University of California Press, 1978
Cranny-Francis, Anne, Joan Kirkby, Pam Stavropoulos, Wendy Waring, eds., 2003. „Gender studies: terms and debates“, Basingstoke: Palgrave Macmillan. ISBN 0-333-77612-7 OCLC 50645644.
De Beauvoir, Simone, 1989. The Second Sex. New York: random House Inc. ISBN 0-679-72451-6 OCLC 20905133.
Healey, Joseph F., 2003. Race, Ethnicity, Gender and Class: the Sociology of Group Conflict and Change. London: Pine Forge. ISBN 0-7619-8763-0 OCLC 50604843.
Scott, Joan W. „Gender: A Useful Category of Historical Analysis“, in Gender and the Politics of History (New York: Columbia University Press, 1988).