Измръзването е състояние, което настъпва, когато излагането на ниски температури причини замръзване на кожата или други тъкани.[1] Първоначалният симптом обикновено е хипестезия (вкочаненост).[1] Това може да бъде последвано от тромавост, несръчност и бяло-синкаво цвят на кожата.[1] След лечение може да настъпят подуване и поява на мехури.[1] Най-често се засягат ръцете, ходилата и лицето.[2]
Хората, изложени на ниски температури за дълги периоди от време, като например любителите на зимните спортове, военнослужещите и бездомните хора, са в най-застрашени.[3][1] Други рискови фактори са консумацията на алкохол, тютюнопушенето, психични заболявания, някои лекарства и предишни травми от студ.[1] Основният механизъм на състоянието включва поражения от ледени кристали и образуването на тромбове в малките кръвоносни съдове след размразяване.[1] Диагнозата се базира на симптоми.[4] Сериозността на състоянието може да бъде разделена на повърхностно измръзване (1 и 2 степен) или дълбоко измръзване (3 и 4 степен).[5]Магнитно-резонансна томография може да помогне при определянето на обхвата на пораженията.[1]
Превенцията се осъществява чрез носенето на подходящо облекло, хидратиране, хранене, избягване на ниски температури и поддържането на активност без прекалена умора.[5] Лечението включва затопляне.[5] Това следва да се прави, когато няма възможност от повторно измръзване.[1] Търкането на сняг върху засегнатите части не се препоръчва.[5] Обикновено се препоръчва приема на ибупрофен,[1] като при тежки случаи може да се използва илопрост и тромболитична терапия.[1] Понякога е нужна хирургическа намеса.[1]Ампутирането по принцип се забавя няколко месеца, за да се определи точно обхвата на засегнатите тъкани.[5]
Не е ясен точният брой на случаите на измръзване.[6] Честотата може да достига 40% при алпинистите.[1] Най-често засяганата възрастова група е тази между 30 и 50 години.[2]
Най-често засягани са бузите, ушите, носа, пръстите на ръцете и на краката. Симптомите на измръзването се изострят в продължение на излагането на студ. Измръзванията се класифицират на степени, в зависимост от промените на кожата и усещането, подобно на класифицирането на изгарянията. Все пак, тези степени не съответстват на големината на дълготрайните поражения.[7]
Засягат се структурите под кожата: мускули, сухожилия и кости.
Кожата се обезцветява, става твърда и не боли при сгряване.
През следващите дни кожата почернява и се мумифицира, а обхватът на постоянните поражения може да отнеме месец или повече за определяне, като след това може да настъпи автоампутация.[7]
Като цяло се препоръчва кожата и скалпа да се покриват, адекватно хранене, избягване на тесни обувки и дрехи и поддържането на активност, която да не води до изтощение. При голяма надморска височина допълнителният кислород също помага. Продължителното излагане на студена вода прави човек по-податлив към измръзване.[8] Допълнителни мерки за превенция на измръзване са:[5]
Избягване на температура под −15 °C.
Избягване на влага, включително във вида на под и/или средства за омекотяване на кожата.
Избягване на алкохол и наркотици, които пречат на кръвообращението или естествените защитни рефлекси.
Облекло на слоеве.
Употреба на химически или електрически затоплящи устройства.
Разпознаването на ранните симптоми на измръзването.[5]
Хората с измръзване или потенциално такова следва да намерят защитна среда и да приемат топли течности. Ако няма опасност от повторно измръзване, крайниците могат да се затоплят в чатала или подмишниците на друг човек. Ако засегнатата област измръзне отново, пораженията върху тъканите могат да са по-големи. Разтриването на засегнатата област също може да увеличи пораженията. В полеви условия могат да се приемат аспирин и ибупрофен[3] за предотвратяване на възпаление. Обикновено, ибупрофенът е за предпочитане, тъй като аспиринът блокира някои простагландини, които са важни за възстановяването на уврежданията.[9]
Основен приоритет при хората с измръзване е да се прегледат за хипотермия и други животозастрашаващи усложнения от излагането на студ. Преди третирането на измръзването, температурата на тялото трябва да се вдигне над 35 °C.
Загуба на тъкани и автоампутация са възможни последствия от измръзването. Дълготрайни поражения по нервите, включително загуба на усещане, също могат да настъпят. Може да изминат няколко седмици, преди да се установи с точност кои части от тъканите ще оцелеят.[10] Времетраенето на излагането на студ е по-добър ориентир, отколкото температурата, на която е бил изложен човек.
Измръзвания са описвани във военната история от хиляди години. Древните гърци срещат и дискутират проблема още през 400 г. пр.н.е.[10] Изследователи са намерили доказателства за измръзвания у хората, датиращи отпреди 5000 години в мумия от Андите. Армията на Наполеон е първият документиран случай на масово измръзване и датира от началото на 19 век, когато той нахлува в Руската империя.[3] Според някои историци, около 1 милион войници падат жертва на измръзване в хода на Първата и на Втората световни войни и в Корейската война.[10]