Вайра Вике-Фрейберга (на латвийски: Vaira Vīķe-Freiberga) е латвийски политик и 6-и президент на Латвия, както и единствената жена, заемала този пост. Избрана е за първи президентски мандат през 1999 и е преизбрана през 2003 г.
Родена е на 1 декември1937 година в Рига, Латвия, в семейството на моряка Карлис Викис (на латвийски: Kārlis Vīķis) и на Анемария Вике (на латвийски: Annemarija Vīķe)). Няколко седмици след раждането ѝ баща ѝ загива в Атлантическия океан. По-късно майка ѝ се жени повторно за моряка Едгар Херманович. В края на 1944 г., след началото на съветската окупация на Прибалтика, семейството ѝ бяга в Нацистка Германия.
Началното си образование получава в латвийско училище в бежански лагер в град Любек, Германия. През 1949 г. заедно с родителите си се мести във Френско Мароко, където учи във френска девическа гимназия в Казабланка. През 1954 г. със семейството си заминава за Торонто, Канада, където Вайра завършва средното си образование.
Работи като секретар в Канадската търговска банка и като възпитател в девически пансион. През 1958 г., владеейки латвийски (като роден език), английски, френски, немски и испански, работи като преводач, а на следващата година започва работа като учител по испански в Девическия колеж на Торонто.
След дипломирането си в края на 1960 г. става клиничен психолог в Торонтската психиатрична болница, която напуска през 1961 г., за да продължи образованието си в Университета „Макгил“, Монреал. В същото време изнася лекции в Университета „Конкордия“. Получава докторска степен по експериментална психология през 1965 г.
В периода 1965 – 1998 г. е професор по психология в Университета на Монреал, където преподава психофармакология, психолингвистика, научни теории, експериментални методи, езикови и познавателни процеси на френски език. Докато работи в университета, Фрейберга прави редица изследвания върху процесите на паметта и езика, като в същото време пише статии за проблемите и влиянието на наркотиците върху мозъка. Тя става известна фигура в политическите кръгове и често говори от ефира на радиа и телевизии, а също и в училищата.
Заема важни постове в множество организации:
член на Селекционната комисия за докторски стипендии към Института за научни изследвания по природни и инженерни науки на Канада;
член на Съвета на директорите на Федерацията на социалните науки на Канада (1977 – 1982), на която е президент от 1980 до 1981 г.;
член на Съвета на директорите на Канадската психоложка асоциация (1976 – 1982), на която е председател от 1980 до 1981 г.;
почетен член и председател на специалната експертна група за човешките фактори към Научноизследователската програма на НАТО – „Наука за мир“ (1978 – 1981);
член на Съвета на директорите и на Изпълнителния комитет на Канадската федерация за хуманно общество (1980 – 1982);
член и президент на организационните комитети на множество национални и международни симпозиуми и конференции (1982 – 1986);
член на Консултативния съвет за изследване на менталното здраве, Канада (1983 – 1986);
член на Научния съвет на Канада (1980 – 1983), назначена за негов заместник-председател през 1984 г. от генерал-губернатора на Канада, като остава на този пост до 1989 г.
В Канада Вике е изключително активна сред латвийската общност. Използва латвийския фолклор в своите изследвания за редица научни разработки. Пише множество статии за латвийската национална идентичност, поради което е особено критична към Съветския съюз.
Вайра Вике-Фрейберга е омъжена за Имантс Фрайберг, бивш професор по компютърни науки в Квебекския университет в Монреал. Той е председател на Латвийската асоциация за информационни и комуникационни технологии, когато съпругата му е президент на Латвия. Двамата се запознават на събиране на латвийски емигранти в Торонто. Имат 2 деца – Карлис Роберт и Индра Каролин.