STS-88

• Броят на полетите е преди и включително тази мисия;
• Сергей Крикальов лети за втори път на космическа совалка след STS-60 през 1994 г.

Това е първата „строителна“ мисия, изпълнена от НАСА по строителството на Международната космическа станция. Основната задача на мисията е доставка в орбита на американския модул Юнити (Unity) с два стиковъчни адаптера ХАС-1 и ХАС-2 (на английски: РМА-1 и РМА-2) и скачването му към намиращия се вече в космоса руски модул Заря. В товарния отсек на совалката се намират и два демонстрационни спътника MightySat и аржентински изследователски спътник. Тези спътници са пуснати след като се приключват работите, свързани с МКС, и откачането на совалката от станцията.

На третия ден от полета с помощта на роботизираната ръка на совалката е изваден от товарния отсек модулът „Юнити“ (маса 12,8 тона) и е скачен за скачващия възел на совалката. През това време продължава „преследването“ на модула „Заря“, което завършва на следващия ден. Когато последният влиза в обсега на манипулатора на совалката е „хванат“ от него и е скачен към свободния скачващ възел на „Юнити“ (РМА-1). Скачването завършва успешно в 02:48 UTC на 7 декември. В края на същия ден започва първото излизане в открития космос. Основните задачи на астронавтите Джери Рос и Джеймс Нюман са да свържат силови и комуникационни кабели на системите на двата модула. Осъществени са около 40 съединения. Монтирани са и ръкохватки за подпомагане придвижването на астронавтите при бъдещи космически разходки. По време на това излизане астронавтът Рос подобрява рекордът на Томас Ейкърс за продължителност на пребиваването в открития космос за американец. След един ден почивка е осъществено второ излизане от астронавтите, по време на което са демонтирани закрепващите съоръжения, поддържали модула в товарния отсек на совалката, монтират и включват антени за връзка и комуникация и доразкриват напълно антената за автоматично сквачване на руския модул. На осмия ден от полета са отворени всички междинни люкове (6 на брой) модулите и скачващите адаптери. В 19:55 на 10 декември е отворен люка на модула „Юнити“ и Робърт Кабана и Сергей Крикальов, като представители на САЩ и Русия влизат в станцията. В 21:12 е отворен и люка между „Юнити“ и „Заря“. Оттогава станцията става обитаема. До края на този и следващия ден екипажът е зает с активирането на всички системи на станцията. На десетия ден е проведена и третата „космическа разходка“ за монтиране на инструменти и приспособления, улесняващи придвижването по външната страна на станцията. На единадесетия ден совалката и станцията се разделят и совалката прави облитане около нея. В 04:31 на 14 декември е пуснат в орбита аржентинския спътник Argentine Satelite de Aplicaciones/Scientifico-A. На следващия ден екипажът започва подготовка за приземяване. На 15 декември са изстреляни и двата демонстрационни спътника MightySat.

Совалката успешно се приземява в 03:54 на 16 декември. Това е десетото в историята на совалките нощно кацане (22:54 местно време).

• Маса на совалката при старта: 119 715 kg
• Маса на совалката при приземяването: 90 853 kg
• Перигей: 388 km
• Апогей: 401 km
• Инклинация: 51,6°
• Орбитален период: 92,4 мин.

Скачване с „МКС“

• Скачване: 7 декември 1998, 02:07:00 UTC
• Разделяне: 13 декември 1998, 20:24:30 UTC
• Време в скачено състояние: 6 денонощия, 18 часа, 17 минути, 30 секунди.

Това са първите 3 излизания в открития космос, свързани с МКС. Това са 5, 6 и 7^-о излизане за Джери Рос и 1^-ви три за Джеймс Нюман.

• Видео от старта на мисия STS-88 (7 мин. 59 сек.)
• Видео от първата космическа разходка (4 мин. 59 сек.)
• 
  Конфигурация на МКС след мисия STS-88
• 
  Поглед от друг ъгъл
• 
  Кацането на совалката

• Хронология на мисията Архив на оригинала от 2011-06-06 в Wayback Machine. ((en))
• STS-88 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine. ((en))