Гигантски броненосец

Разпространен е в Аржентина (Салта, Сантяго дел Естеро и Чако), Боливия, Бразилия (Акри, Амазонас, Амапа, Гояс, Еспирито Санто, Мараняо, Мато Гросо, Мато Гросо до Сул, Минас Жерайс, Пара, Парана, Рондония, Рорайма и Токантинс), Венецуела, Гвиана, Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Суринам и Френска Гвиана.

Регионално е изчезнал в Уругвай.^[4]

Обитава наводнени райони, гористи местности, места със суха почва, планини, възвишения, ливади, храсталаци и савани в райони с тропически и субтропичен климат, при средна месечна температура около 24,3 градуса.^[5]

На дължина достигат до 87,5 cm, а теглото им е около 40,6 kg. Имат телесна температура около 33,6 °C.^[5]

Продължителността им на живот е около 15 години. Популацията на вида е намаляваща.^[5]

• Wilson, Don E., and F. Russell Cole. Common Names of Mammals of the World, 2000.
• website, Mammal Species of the World, 1998.
• Wilson, Don E., and F. Russell Cole. Common Names of Mammals of the World. Washington, DC, USA, Smithsonian Institution Press, 2000. ISBN 1-56098-383-3. с. xiv + 204.
• Wilson, Don E., and DeeAnn M. Reeder, eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, 2nd ed., 3rd printing. Washington, DC, USA, Smithsonian Institution Press, 1993. ISBN 1-56098-217-9. с. xviii + 1207.
• Wilson, Don E., and DeeAnn M. Reeder, eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, 3rd ed., vols. 1 & 2. Baltimore, Maryland, USA, Johns Hopkins University Press, 2005. ISBN 0-8018-8221-4. с. 2142.

• Priodontes maximus (Kerr, 1792) // National Center for Biotechnology Information/Taxonomy Browser. Посетен на 7 юни 2015. (на английски)
• Priodontes maximus (Kerr, 1792) // Global Biodiversity Information Facility. Посетен на 9 юни 2015. (на английски)
• Priodontes maximus (Kerr, 1792) // Fossilworks. Архивиран от оригинала на 2016-03-08. Посетен на 6 юни 2015. (на английски)

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.