Нортроп Груман B-2 Спирит

Разработването на B-2 започва под формата на т.нар. „черен проект“ с кодовото название „Проникващ бомбардировач за големи височини“ (High Altitude Penetrating Bomber), а по-късно „Високотехнологичен бомбардировач“ (Advanced Technology Bomber). През средата на 80-те години дизайнът на самолета е изменен и пригоден за малки височини. Промяната отлага първия полет на прототипа с 2 години и увеличава цената на проекта с още $1 млрд.^[4] В годините на най-усилено разработване върху проекта са работили около 13 хил. души в специална централа край Пико Ривера, Калифорния.^[5] Първото публично показване на B-2 е на 22 ноември 1988 година, а първият му такъв полет – 17 юли 1989. Производството, поправката и изследванията на самолета се осъществяват в специалния център на ВВС в базата Едуардс, Калифорния.

Първоначалните планове предвиждат производството на 132 самолета, по-късно намалени до 75. През 1992 президентът Джордж Буш обявява, че ще бъдат произведени едва 20 самолета (произведени са всъщност 21).^[6] След разпада на СССР заплахата от глобална война с подобни бойни средства е намаляла значително. В комбинация с огромната цена по производството и поддръжката на един самолет, това е причината за малката бройка създадени машини.

През 1994 цената на един самолет е $737 млн., но целият процес по създаването, оборудването, резервните части и конструирането на хангарите струва около $2,2 млрд. само за една машина.^[3] Съществува проект за модернизация до ниво B-2A Block 30 с по-модерно, изцяло компютъризирано оборудване, който се осъществява.

През 2005, Ношир Говадия, един от дизайнерите на задвижващите системи на B-2 е арестуван и съден, защото е предавал тайна информация за самолета на чужди страни.^[7][8] Преди това, през 1984, Томас Каванаг, служител на Нортроп, е арестуван и осъден на доживотен затвор, защото е изнесъл технически тайни от Пико Ривера, за да ги предаде на Съветския съюз.^[9]

По същество е бомбардировач с конвенционални възможности, присъщи за всички останали такива самолети. Това, което го отличава, е схемата на „летящо крило“, както и специалните материали, от които е направен. Именно те му дават възможност да преодолее най-усъвършенстваните защити на врага и да порази целта си с изключителна точност.

Обсегът на самолета без презареждане е 11 хил. км. Насочването на бомбите се извършва посредством GPS система и PESA (Passive Electronically Scanned Array – Пасивна електронно сканирана фазирована решетка), която поправя евентуалните грешки в GPS управлението.

Невидимостта на самолета е постигната чрез аеродинамичната форма, намалените до минимум акустични, инфрачервени и други излъчвания. Материалът, от който е направен фюзелажът, поглъща почти всички лъчи, излъчени от противниковите радарни системи. Това налага съхраняването на самолета в специални хангари с контролиран климат.^[10]

Екипажът на бомбардировача се състои от едва двама души – пилот (на лявото място в кабината) и командир (на дясното).^[11] Има възможност за добавяне на трети член към екипажа.^[12] За сравнение екипажът на B-1B се състои от четирима души, а на B-52 – от петима.^[11] Тъй като е възможно полетите на самолета да бъдат много продължителни, B-2 е един от малкото самолети, в който има място за спане на един от членовете на екипажа. Благодарение на сложната система от компютъризирани управляващи системи е възможно единият пилот да спи, докато другият следи полета, и после да се разменят.^[13]

Първият B-2 за бойна употреба (Spirit of Missouri – „Духът на Мисури“) е доставен на 17 декември 1993.^[11] В щата Мисури е разположена военновъздушната база Уайтман, където са постоянно базирани всички В-2, без 1, използван за тестове в базата Едуардс – Spirit of New York („Духът на Ню Йорк“). Tам за пръв път са използвани и бомби със сателитно насочване. През 2001 самолетът е използван за удари над Афганистан, а през 2003 разположените на о-в Диего Гарсия B-2 излитат и бомбардират Ирак. В по-късните мисии до Ирак са били използвани и самолети, базирани в Мисури, в резултат на което някои мисии са били с продължителност 30 часа, а една от тях – 50 часа. По време на операция „Свобода за Ирак“ от B-2 са пуснати общо 583 насочвани бомби.^[14]

 САЩ

• Военновъздушни сили на САЩ:
  • 509-о бомбардировъчно крило, ВВС база Уайтман (19 самолета)
    • 13-а бомбардировъчна ескадрила
    • 393-та бомбардировъчна ескадрила
    • 394-та тренировъчна ескадрила
  • 412-о тестово крило, ВВС база Едуардс (1 самолет)
    • 419-а тестова ескадрила;
  • 53-то крило, ВВС база Еглин (бивш)
    • 72-ра тестова ескадрила на ВВС, база Уайтман
  • 57-о крило, ВВС база Нелис (бивш)
    • 325-а ескадрила на ВВС, база Уайтман
    • 715-а ескадрила (разформирована)

На 23 февруари 2008, малко след излитане, бомбардировач 89 – 0127 с формалното название Spirit of Kansas („Духът на Канзас“) се разбива при излитане на пистата на ВВС база Андерсън, Гуам.^[15] Това е първата катастрофа на B-2. Самолетът е имал 5100 летателни часа преди катастрофата. Двамата пилоти успяват да катапултират преди разбиването, но машината е напълно унищожена. На борда ѝ не е имало въоръжение, защото престоят на общо трите B-2 в Гуам е бил само временен, и на тяхно място са били докарани 6 бомбардировача B-52.^[16][17] Една от хипотезите върху причините за злополуката е, че сложната компютърна система за контрол на центъра на гравитацията се е повредила, което е предизвикало дисбаланс в управлението на машината и тя се е разбила.^[18] Вследствие на катастрофата е разпоредено временно да бъдат спрени полетите на всички 20 B-2.^[19] Полетите са възстановени на 15 април 2008.^[20]

• Екипаж: 2
• Дължина: 21 м
• Разпереност на крилете: 52,4 м
• Височина: 5,2 м
• Площ на крилете: 460 кв.м
• Тегло – празен: 71 100 кг
• Тегло – пълен: 152 600 кг
• Максимално летателно тегло: 171 000 кг
• Двигател: 4х General Electric F118-GE-100, с тяга 77 kN всеки

• Максимална скорост: 1010 км/ч
• Максимална дължина на полета без презареждане: 11 100 км
• Таван на полета: 15 000 м
• Относително натоварване на крилото: 329 кг/кв.м
• Съотношение тяга/тегло: 0,205

• 2 бомбени отделения за общо 22 700 кг въоръжение.
  • 80х 227 кг свободнопадащи бомби Мк-82;
  • 36х 340 кг бомби тип CBU;
  • 16х 908 кг бомби Мк-84, JDAM-84, JDAM-102 на револверна установка;
  • 16х ядрени бомби B61 и/или B83 на револверна установка;
  • различен брой крилати ракети AGM-158 JASSM, AGM-154 или бомби GBU-28.

Други имена

• „Духът на Мисисипи“ е известен и като „Черната вдовица“
• „Духът на Охайо“ се нарича и „Огън и лед“
• „Духът на Ню Йорк“ се казва още „Навигатор“, „Призрак“ и „Следобедна наслада“
• „Духът на Тексас“ е известен и като „Пиратския кораб“
• „Духът на Америка“ е и „Фаталната красавица“

• B-1
• F-117
• F-22
• Боинг B-52

• CNN – B-2 stealth bombers make combat debut – 24 март 1999
• Donald, David, ed. Black Jets: The Development and Operation of America's Most Secret Warplanes. Norwalk, Connecticut: AIRtime Publishing Inc., 2003. ISBN 1-880588-67-6.
• Richardson, Doug. Northrop B-2 Spirit (Classic Warplanes). New York: Smithmark Publishers Inc., 1991. ISBN 0-8317-1404-2.
• Spick, Mike. The Great Book of Modern Warplanes. St. Paul, Minnesota: MBI Publishing Company, 2000. ISBN 0-7603-0893-4.
• Winchester, Jim, ed. „Northrop B-2 Spirit“. Modern Military Aircraft (Aviation Factfile). Rochester, Kent, UK: Grange Books plc, 2004. ISBN 1-84013-640-5.
• The World's Great Stealth and Reconnaissance Aircraft. New York: Smithmark, 1991. ISBN 0-8317-9558-1.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Нортроп Груман B-2 Спирит

• USAF Fact sheet – B-2 Spirit
• Уебсайт на производителя Архив на оригинала от 2007-07-05 в Wayback Machine.
• B-2 в уебсайта на NASA Langley Архив на оригинала от 2010-04-19 в Wayback Machine.
• B-2 Spirit в GlobalSecurity.org
• B-2 – уебсайт за информация по отбранителните технологии
• B-2 Spirit в airforce-technology.com
• B-2 Spirit в Aircraft-Info.net Архив на оригинала от 2009-08-21 в Wayback Machine.
• Галерия на B-2 Spirit в bugimus.com