Givenchy(произн. Живаншѝ) е френскамодна къща, създадена от дизайнера Юбер дьо Живанши през 1952 г. Специализирана е в производството на облекла, обувки, аксесоари и парфюми. Собственост е на транснационалната компания LVMH. От 2 май 2017 г. до 10 април 2020 г. неин творчески директор е Клеър Уейт Келър – първата жена, която заема тази позиция.[1] На 15 юни 2020 г. Матю М. Уилямс наследява Келър като творчески директор на къщата.
През 1952 г. Юбер дьо Живанши и Явани Робер Дюрфи основават своя модна къща и пускат колекция от дрехи, наречена Les Séparables, включваща памучни поли и блузи.[2]
Живанши получава одобрението на критиците, а списание Vogue приветства колекцията му. New York Times публикува цяла статия, посветена на Живанши, озаглавена A Star is Born („Ражда се звезда“).
Модели като Сюзи Паркър и Дориан Лий стават музи на къщата.
През 1953 г. Юбер дьо Живанши започва да си сътрудничи с филмовата актриса Одри Хепбърн, която тогава едва започва кариерата си в Холивуд. Заедно те създават стил, който съчетава изискана елегантност с естествена красота. Тя носи произведения на Живанши във филми като Сабрина, Как да откраднеш милион и Шарада.[3][4] Одри Хепбърн е муза на къщата в продължение на четиридесет години. През 1961 г. тя затвърждава репутацията на Живанши, като носи известната малка черна рокля във филма „Закуска в Тифани“.
През 1957 г. Живанши създава флоралния алдехиден аромат L'Interdit, предназначен изключително за мис Хепбърн.
През 1954 г. Юбер дьо Живанши представя първата рокля-риза (която по-късно еволюира в рокля-чувал през 1957 г.). Той е първият дизайнер на висша мода, който създава луксозна линия конфекция (prêt-à-porter), наречена Givenchy Université, която се произвежда в Париж с помощта на оборудване, внесено от Съединените щати.[5]
През 1956 г. Кристобал Баленсиага и Юбер де Живанши представят колекцията си в Ню Йорк по време на благотворителен гала концерт в помощ на американската болница в Париж.[6]
През 1969 г. Юбер дьо Живанши стартира своята модна линия за мъже Gentleman Givenchy. През ноември е открит бутик на авеню Джордж V в Париж.[6]
По съвет на Баленсиага Живанши разработва лицензи през 70-те години на 20. век, за да защити своите Haute couture колекции.[7]
През този период модна къща Givenchy разнообразява дейността си, създавайки обувки, бижута, вратовръзки, сервизи, тапицерии и кимона. Юбер дьо Живанши е избран да проектира интериора на хотели от веригата Hilton по света и дори интериора на автомобил (Lincoln Continental Mark V).[8]
Юбер дьо Живанши е избран за личност на 1979 г. и за най-елегантен мъж на годината от списание The Best.[9]
През 1982 г. Fashion Institute of Technology организира в Ню Йорк ретроспекция, председателствана от Одри Хепбърн.[10]
На следващата година Юбер дьо Живанши е обявен за „кавалер на Почетния легион“, а през 1985 г. Жак Ланг, френският министър на културата, му връчва Оскар, посветен на изкуството на елегантността, по време на тържество в Операта в Париж.[9]
През 1988 г. Givenchy се присъединява към LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton, която притежава други парижки модни къщи, като Christian Dior, Louis Vuitton, Christian Lacroix и Céline.[11]
През 1995 г. Юбер дьо Живанши е принуден да напусне компанията. Наследен е от различни млади британски дизайнери, включително Джон Галиано, Александър Маккуин и Жулиен Макдоналд. Джон Галиано веднага привлича вниманието със сложната си и в същото време провокативна колекция, демонстрирана с неочакван за това време театрален ефект. Вследствие на този успех Арно поверява на Галиано художественото ръководство на друга, още по-важна модна къща за него – Christian Dior, където остава почти 15 години, до началото на 2011 г.
През 2005 г. италианецът Рикардо Тиши е обявен за художествен ръководител на линията за женско облекло. Тиши въвежда свой собствен стил и влияния, променя кодовете на къщата и добави нотка на тъмен и чувствен романтизъм.[12] През май 2008 г. той също става отговорен за пускането и на мъжките колекции. През 2009 г. Тиши започва да развива първата евтина линия на модната къща – Givenchy Redux. През 2011 г. под негово ръководство е представен нов аромат от Givenchy – Dahlia Noir.
Филип Фортунато, бившият главен ръководител на клона на LVMH Moet Hennessy Vuitton SA в Китай, е настоящият главен ръководител на Givenchy.[13]
Модели на Givenchy са носени от редица известни личности на червения килим, включително Руни Мара на наградите на Академията за 2012 г. Също така Givenchy отговаря за работата с Мадона, като проектира костюмите ѝ за нейния Sticky & Sweet tour, както и за шоуто в полувремето на Super Bowl 2012.[14]
През 2016 г. Тиши стартира сътрудничество за спортно облекло с Nike, наречено Nikelab X RT и насочено към олимпийските спортисти за Летните олимпийски игри през 2016 г., както и за ежедневни посетители на фитнес залите.[15]
През февруари 2017 г. Рикардо Тиши обявява, че напуска Givenchy след дванадесет години работа като творчески директор на марката.[16]
Къщата на Givenchy обявява назначаването на Клеър Уейт Келър за артистичен директор от 2 май 2017 г. Уейт Келър поема всички творчески отговорности, включително дамски и мъжки колекции, конфекция и аксесоари, както и Haute Couture.[17]Меган Маркъл носи рокля от Клеър Уейт Келър на нейната сватба с принц Хари на 19 май 2018 г.[18]
След успешното провеждане на три последователни комбинирани ревюта с помощта на Келър, марката обявява, че възобновява календара за колекция мъжко облекло за сезон есен/зима 2019.[19]
През юни 2020 г. Givenchy наема Матю Уилямс, стилист и дизайнер, известен най-вече със съосноваването на влиятелната марка за улично облекло 1017 ALYX 9SM.[20] Уилямс внася по-остра естетика в Givenchy и работата му често се вижда на знаменитости като Кендъл Дженър и Бела Хадид.[21] През ноември 2023 г. Givenchy обявява, че Уилямс ще напусне поста творчески директор в края на 2023 г.[22]
През 1953 г. Одри Хепбърн и Юбер дьо Живанши се запознават чрез посредничеството на Гладис де Сегонзак с цел да се създадат костюмите за филма „Сабрина“ на Били Уайлдър. Докато Гладис де Сегонзак организира срещата с мис Хепбърн, модният дизайнер смята, че ще срещне Катрин Хепбърн. В резултат на сътрудничеството, Одри Хепбърн решава да носи дрехи на Givenchy на екрана и извън него, например във филмите „Сабрина“ (1954), „Любов следобед“ (1957), „Весело лице“ (1957), „Закуска в Тифани“ (1961), „Шарада“ (1963), „Paris When It Sizzles“ (1963), „Как да откраднеш милион“ (1965) и „Bloodline“ (1979).[23][24]
Към 2013 г. операциите на компанията са разделени така: Европа заема 42 % от бизнеса, Китай 18 %, Азиатско-тихоокеанския регион 14 %, Америка 12 %, Близкия изток 7 %, Япония 4 % и останалата част от света 3 %."[31]