Ябланица (община)

община в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Ябланица.

Община Ябланица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Ловеч.

Ябланица (община)
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Общи данни
ОбластОбласт Ловеч
Площ203.99 km²
Население6 170 души
Адм. центърЯбланица
Брой селища9
Сайтyablanitsa.bg
Управление
КметНайден Найденов
(независим политик; 2019)
Общ. съвет13 съветници
  • Заедно за Община Ябланица (7)
  • С грижа за Ябланица (4)
  • ГЕРБ (2)
Ябланица (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Ловеч. С площта си от 203,994 km2 заема 7-о, предпоследно място сред 8-те общините на областта, което съставлява 4,94% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Преобладаващият релеф на общината е ниско планински и хълмист. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Западния Предбалкан.

На територията на община Ябланица попадат части от две ниски планини и една хълмиста област. Южната част се заема от северните разклонения на планината Лисец, най-източната орографска единица на Западния Предбалкан. В нея, югоизточно от село Малък извор се издига връх Беглика (1096 m) най-високата точка на общината. На запад и югозапад се простират североизточните части на планината Драгоица. Нейният най-висок връх Нишана (956,5 m) се извисява на 3 km по права линия на запад от град Ябланица.

Останалата северна и североизточна част от територията на общината е заета от южните дялове на т.нар. Карлуковска хълмиста област. В нея северно от село Златна Панега, в коритото на река Златна Панега се намира минималната кота на община Ябланица от 177 m н.в.

Води

Най-голяма река в община Ябланица е река Златна Панега (десен приток на Искър), която води началото си източно от едноименното село от големия карстов извор Глава Панега. Неин основен приток е Източна Батулска река. Крайните западни и южни части се отводняват от малки и къси реки, десни притоци на река Малки Искър (десен приток на Искър). Най-голяма от тях е Западна Батулска река. Крайния югоизточен ъгъл на общината, землището на село Малък извор принадлежи към водосборния басейн на река Вит, като тук протича горното течение на нейния ляв приток река Зоренишки дол.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

ЧисленостДял (в %)
Общо6234100,00
Българи461874,08
Турци260,42
Цигани91614,69
Други150,24
Не се самоопределят360,58
Не отговорили62310,00

Населени места

Общината има 9 населени места с общо население 6084 жители към 15 март 2024 г.[2]

Списък на населените места в община Ябланица, население и площ на землищата им
Населено мястоНаселение
(2024 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)Населено мястоНаселение
(2024 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Батулци16129,937Златна Панега85715,054Панега
Брестница114925,282Малка БрестницеМалък извор21813,708Малки извор
Голяма Брестница13119,202Орешене37513,484
Добревци55022,551Ябланица258757,842Абланица
Дъбравата566,934ДубраватаОБЩО6084203,994няма населени места без землища

Административно-териториални промени

  • през 1905 г. – заличени са к. Ненчовци и к. Симеоновци (Семковци) и са присъединени като квартали на м. Мишкарете без административен акт;
  • Указ № 39/обн. 16 януари 1922 г. – преименува с. Абланица на с. Ябланица;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дубравата на с. Дъбравата;
  • МЗ № 1690/обн. 27.09.1937 г. – преименува м. Панега на м. Златна Панега и я признава от махала за село;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава к. Сурвански дол поради изселване;
  • МЗ № 2920/обн. 16 януари 1943 г. – заличава к. Илиевци и к. Могилата и ги присъединява сато квартал на с. Голяма Брестница;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава к. Ламбовци (Ламбевска) и м. Пали лула и ги присъединява като квартали на с. Ябланица;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Малки извор на с. Малък извор без административен акт;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Малка Брестница на с. Брестница;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Ябланица за с.гр.т. Ябланица;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава м. Сираковци (Съботиновци) поради изселване;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Ябланица за гр. Ябланица;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава к. Блатото, к. Братевец, к. Габровица, к. Гераня, м. Голяма гора, к. Деветтте дола, к. Дървена кошара, к. Камен дол и к. Шумака и ги присъединява като квартали на гр. Ябланица;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Дъбравата за с. Дъбравата;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Реш. МС № 57/обн. 20.02.2007 г.[3] – закрива селата Драгоица, Мириовец, Мишкарете, Нановица, Присоето и Слатина поради изселване.

Транспорт

През територията на общината преминава последният участък от 3 km от трасето на жп линията Червен брягЗлатна Панега.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 79,7 km:

Топографска карта

Източници

Литература

Външни препратки