Южен подковонос
Южният подковонос (Rhinolophus euryale) е вид насекомоядни бозайници от разред Прилепи. Среща се и в България.
Южен подковонос | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Blasius, 1853 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Южен подковонос в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Подвидове
- R. e. euryale (Blasius, 1853)
- R. e. judaicus (Matschie, 1904)
Физическа характеристика
Основните размери на южния подковонос са:[3]
- Дължина на тялото: 4,3–5,8 cm
- Дължина на опашката: 2,2–3 cm
- Размах на крилата: до 29 cm
- Маса: 10–17,5 g
Прилича на подковоноса на Мехели, но е по-дребен, с по-широка подкова и по-дълъг и тесен горен издатък на седлото. Гърбът е сиво-кафяв, а корема е сиво-бял до жълтеникав. Крилата са светло сиви. Младите имат изцяло сива окраска.[4]
Разпространение и местообитание
Разпространен е в средиземноморския регион на Европа, Северна Африка и Югозападна Азия до Туркменистан (без Арабския полуостров). В България се среща в цялата страна, най-често в карстови райони с надморска височина до 1000 m.[3]
Обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми.[4]
Начин на живот и хранене
Колониален вид,[4] но на много места е рядък и не образува колонии.[5] Виси от таваните на пещерите. Често отделните индивиди обгръщат с крила съседите си и лижат лицата и главите им. Допуска съвместно съжителство с други видове подковоноси. Изпада в зимен сън, който прекарва в пещери и минни галерии при температура около 10 °C.[4]
Напуска убежището си късно след залез слънце. Ловува основно в гори и покрайнините им, по-рядко из крайречна дървесна растителност.[6] Хваща плячката си от кората на дървета и храсталаци. Лети ниско и бавно, умее да „увисва“ във въздуха. Храни се с молци и други нощни насекоми.[4]
Размножаване и развитие
В размножителните убежища може да се съберат от 50 до 100 женски. Малкото излита в средата на юли. В същото време женската забременява отново.[4]
Природозащитен статут
- Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Уязвим (Vulnerable VU)[7]
- Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IV[8]
Състоянието на популацията му като цяло е с тенденция на нарастване.[7] Влошено е състоянието на популацията в северната част на ареала, което се дължи на безпокойство от човека.[4] Числеността на популацията в България се оценява на 40 000 индивида.[9]
Бележки
Литература
- Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133
- Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399