Чешки език

Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове), 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век), също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12 – 13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:

• изчезване на носовите гласни;
• еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
• извършват се прегласи на съгласните (r –> ř);
• g –> звучна гласилкова проходна h [ɦ];
• y и i се изравняват по гласеж;
• именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за минало свършено време (аорист) и имперфект (минало несвършено време) при глаголите.

Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от Ян Хус. През 16 век за развитието на книжовния език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на Ян Коменски. Окончателното формиране на чешкия книжовен език се извършва от писателите и филолозите през 19 век (Павел Шафарик), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.

Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. pan „господин“ – pán „господар“). Звуците l, r, m са във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа – именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, местен и творителен.

Основни диалекти:

• чешки
• ханацки
• моравско-словашки
• ляшки

26 букви с промяна на звука посредством допълнителни символи

 Уикипедия на Чешки език

• Чешкият език на Ethnologue
• Чешкият език (English) Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine.