Чернивецка област

Чернивецка област заема северната част на историческата област Буковина. Най-старите градове в областта са: Чернивци (от 1407 г.); Герца (от 1437 г.) и Хотин (от 1818 г.), а най-младият (Новоднестровск) е признат за град през 1993 г., след като Украйна става независима държава. Останалите 7 града в областта възникват в периода от 15 до 19 век, но официално са признати за такива през 1940 г., а град Сокиряни през 1966 г. Чернивецка област е образувана на 7 август 1940 г. след анексирането на румънските територии Бесарабия и Северна Буковина от СССР.

Чернивецка област се намира в западна част на Украйна. На юг граничи с Молдова и Румъния, на северозапад – с Ивано-Франкивска област, на север – с Тернополска и Хмелницка област и на изток – с Виницка област. В тези си граници заема площ от 8096 km² (най-малката по големина в Украйна, 1,34% от нейната площ).^[2]

По характера на релефа си областта се дели на три части. Югозападната ѝ част е разположена в пределите на Украинските Карпати с максимална височина връх Яровица 1574 m (47°47′36″ с. ш. 25°01′47″ и. д. / 47.793333° с. ш. 25.029722° и. д.47.793333, 25.029722), издигащ се в крайния ѝ югозападен ъгъл. Централните части са заети от хълмисти предпланински територии с височина до 537 m, а северната част, между долините на реките Прут и Днестър представлява издигната равнина с височина до 515 m.^[2]

Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура в равнинните части от -4 до -5 °C, в предпланинските райони от -5 до -6 °C, в планините от -6 до -10 °C, а средната юлска съответно 20 – 18 °C, 19 – 17 °C и 18 – 10 °C. Годишната сума на валежите варира от 450 – 700 mm в равнината, 600 – 800 mm в предпланинските и 800 – 1000 mm в планинските райони. Вегетационният период е 211 – 216 в равнината, 206 – 212 в предпланините и 136 – 180 денонощия в планините.^[2]

Територията на Чернивецка област попада в два водосборни басейна. Северната, равнинна част на областта е заета от водосборния басейн на река Днестър, която протича по северната и източната граница на областта с част от средното си течение. Предпланинските и планинските райони се отводняват от горните течения на реките Прет и Сирет, леви притоци на Дунав.^[2]

В почвената покривка в равнинните райони преобладават сивите горски почви и оподзолените черноземи, в предпланинските части – ливадно-подзолистите, а в планините – кафявите горски и ливадно-кафявите почви. Горите и храстите са разпространени предимно в планинската част на областта и заемат 29% от нейната територия. Преобладават смърч, ела, бук, дъб и габър. Горите се обитават от елен, сърна, дива свиня, мечка, рис, лисица, белка, норка, ондатра, заек. Планинските реки са богати на разнообразни видове риби.^[2]

На 1 януари 2017 г. населението на Чернивецка област област е наброявало 901 748 души (1,99% от населението на Украйна). Гъстота 111,38 души/km². Градско население 73,04%. Етнически състав: украинци 75,0%, румънци 12,5%, молдовани 7,3%, руснаци 4,1%, поляци 0,4%, беларуси0,2%, евреи 0,2% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Чернивецка област се дели на 2 областни градски окръга, 11 административни района, 11 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 8 селища от градски тип и 3 градски района (в град Чернивци).^[1]