Червено цвекло

вид растение

Червеното цвекло (Beta vulgaris ssp. vulgaris var. vulgaris) е вид кореноплоден зеленчук. Корените му са тъмночервени и се ядат варени или сурови, нарязани в салата. Използва се и за направа на борш, особено в Източна Европа. Зелените листа също могат да се консумират, обикновено варени. Имат вкус на спанак. От цвеклото може да се извлича боя. Използва се и в народната медицина като билка за лечение на различни заболявания.

Червено цвекло
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Карамфилоцветни (Caryophyllales)
семейство:Щирови (Amaranthaceae)
триб:Beteae
род:Beta
секция:B. sect. Beta
вид:Червено цвекло (B. vulgaris)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Червено цвекло в Общомедия
[ редактиране ]

Описание

Червеното цвекло е тревисто двугодишно, рядко многогодишно растение, което достига височина 120 cm (рядко повече). Корените са тъмночервени, бели или жълти и умерено до силно подути и месести. При дивите подвидове могат да са кафяви, влакнести, понякога подути и дървесни. Стеблата растат изправени или, при дивите форми, често изпъкнали. Те са прости или разклонени в горната част,[1] а повърхността им е оребрена и на ивици.[2] Листата в основата имат дълги дръжки, които могат да се удебелени и червени, бели или жълти. Листото е копиевидно до сърцевидно, тъмнозелено до тъмночервено, леко месесто, обикновено с изпъкнала средна част, с цял или вълнообразен ръб, с дължина 5 – 20 cm при дивите растения или много повече при отглежданите растения. Горните листа са по-малки, а формата им е ромбична или тясно копиевидна.[1]

Цветовете се образуват в плътни и подобни на шиш съцветия. Хермафродитните цветове са с формата на урна, зелени или червеникави и се състоят от пет сраснали околоцветни сегмента, от 3 до 5 тичинки и 2 – 3 близалца.[1] Околоцветниците на съседните цветове често се сливат.[3] Цветовете се опрашват чрез вятъра или насекомите, като първият метод е от по-голямо значение.[4]

Плодът е затворен от кожестия и вдлъбнат околоцветник и е потопен в подутата, втвърдена основа на околоцветника.[1] Хоризонталното семе е лещовидно, с дължина 2 – 3 mm и с червено-кафяво и лъскаво покритие. Семето съдържа пръстеновиден ембрион и обилен перисперм.[2]

Разпространение и местообитание

Червено цвекло
сурово
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия180 kJ (40 kcal)
Въглехидрати9.56 g
      Захари6.76 g
   Влакна2.8 g
Мазнини0.17 g
Белтъчини1.61 g
Вода87.58 g
Калций, Ca16 mg
Желязо, Fe0.8 mg
Магнезий, Mg23 mg
Фосфор, P40 mg
Калий, K325 mg
Натрий, Na78 mg
Цинк, Zn0.35 mg
Манган, Mn0.329 mg
Червено цвекло в Общомедия

Дивите форми на Beta vulgaris са разпространени в югозападните, северните и южните части на Европа по крайбрежията на Атлантика, Макаронезия, Средиземноморието, от Северна Африка до Западна Азия.[5][6] Интродуцирани са и на други континенти.[7] Растенията растат по крайбрежни скали, на каменисти и песъчливи плажове, в солени тресавища или крайбрежни ливади.[5]

Култивирано цвекло се отглежда из цял свят в области без сериозни замразявания. Растението предпочита относително хладни температури, между 15 и 19 °C. То толерира солена почва и засушавания. Все пак, предпочита неутрално pH или леко алкална почва, съдържаща хранителни вещества, натрий и бор.[7]

Хранителна стойност

В 100 грама сурово червено цвекло се съдържат 88% вода, 10% въглехидрати и 2% протеини. Енергийната стойност за същата порция е 43 калории. Единствените микроелементи със значителни пропорции са фолиевата киселина и манганът.

Корените и листата на цвеклото се използват в традиционната медицина за лечение на различни заболявания.[8] Древните римляни го използват срещу температура и запек. Листата на цвеклото са с високо съдържание на оксалати, които участват в образуването на камъни в бъбреците.[9]

Галерия

Източници

Въшни препратки