Чарково

Село Чарково се намира се намира на около 11 km юг-югоизточно от центъра на град Габрово. Разположено е в северните разклонения на Шипченската планина, в долината на река Сивяк, ляв приток на Янтра.

Общинският път за село Чарково излиза от Габрово на юг покрай Етнографския музей на открито „Етър“ и след селото продължава през село Поток на юг, при следващия разклон неасфалтирано дясно разклонение води до село Езерото, а пътят – вече черен планински, продължава по сложен терен до връзка при надморска височина около 1193 m с третокласния републикански път III-5005 (Шипченски проход – Паметник на Бузлуджа).

Надморската височина на пътя при сградата на кметството в центъра на Чарково е около 560 m, в северния край на селото – 555 m, а в южния – около 580 m.

Населението на село Чарково, наброявало 114 души при преброяването към 1934 г. и максимум – 246, към 1992 г., намалява постепенно до 127 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.^[2]

Село Чарково е създадено през 1951 г. при сливането на колиби Власовци^[3] и колиби Чарковете^[4].^[5]

През 1971 г. село Чарково е закрито и присъединено към град Габрово^[6]. През 1983 г. селото е отделено от град Габрово и възстановено.^[7]

Село Чарково към 2020 г. е център на кметство Чарково.^[8] Населените места в кметството са селата Чарково, Червена локва, Езерото, Бойчета и Поток.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от колиби Власовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[10]

На 2 – 3 km от село Чарково се намира Етнографският музей на открито „Етър“. На реката в селото има съоръжение за пране (на черги, килими и подобни), диалектно наричано перѝло.

•  Ангел С. Горски (1890 – ?), роден в колиби Власовци, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен^[11].