Църнешево

Църнешево или Църнешово (на гръцки: Γαρέφι, Гарефи, катаревуса Γαρέφιον, Гарефион, до 1922 година Τσερνέσοβο, Цернесово, Τσερνέσοβον, Цернесовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Църнешево
Γαρέφι
Стара къща в Църнешево
Гърция
41.0278° с. ш. 22.0461° и. д.
Църнешево
Централна Македония
41.0278° с. ш. 22.0461° и. д.
Църнешево
Воденско
41.0278° с. ш. 22.0461° и. д.
Църнешево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина141 m
Население625 души (2021 г.)

География

Църнешево е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали северната Горно (220 m)[2] и южната Долно Църнешево (180 m), на гръцки – Ано и Като Гарефи.[3]

История

В Османската империя

В XIX век Църнешево е село във Воденска каза на Османската империя. Горно Църнешево е българско християнско селище, а Долно - българско мюсюлманско.[2] Гробищната църква „Успение Богородично“ е от 1810 година.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Царничево (Tzarnichevo) е посочено като село във Воденска каза със 103 къщи и 164 жители българи и 296 помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Църнешево (Царнеш) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 326 души и 90 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Църнешево живеят 210 българи християни (съответно в Горно Църнешево) и 580 българи мохамедани[7] (в Долно Църнешево).[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църнешово (Tzirnechovo) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[8]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва Горно Църнешево със 124 жители,[2] а Долно със 740.[3]

В 1909 година в Църнешево е открито българско училище.[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църнишево (Црнишево) има 49 къщи славяни християни и 171 къщи славяни мохамедани.[10] В 1922 година селото е прекръстено на Гарефи на името на починалия в него гръцки андартски капитан Константинос Гарефис.[2]

След Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Църнешево е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства и 103 души.[11] Според други данни общо селото има 436 жители, от които 326 местни, жители на Горно, и 110 бежанци, жители на Долно Църнешево.[2] Жителите на Горно Църнешево се изселват към големите градски центрове, но също така изкупуват имотите на бежанците от Долно.[2] От 195 жителите на Долно Църнешево в 1940 година голяма част са местни.[3] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 120 жители 80 са местни и 40 са бежанци.[3]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато жителите на Горно Църнешево са преселени от властите в Бахово и Съботско. След нормализирането на ситуацията се връщат.[2] След войната бежанците от Долно Църнешево се изселват напълно и на тяхно място се заселват местни от Горно.[3]

Селото произвежда пипер, тютюн, жито, десертно грозде а е развито и скотовъдството.[2][3]

Прекръстени с официален указ местности в община Църнешево на 6 август 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Смарлика[12]ΣμαρλίκαВромотопосΒρωμότοπος[13]местност на С от Църнешево[12]
Ушите[12]ΟύιστεАвтиΑύτί[13]връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Чаири Мучил[12]Τσαΐρια ΜούτσιλЛивадияΛιβάδια[13]връх в Нидже на СЗ от Църнешево и на С от Бахово (1883,3 m)[12]
Смреката[12]ΣμρέκαταКедротопосΚεδρότοπος[13]гора в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Такафак[12]ΤακαφάκιПлаяΠλαγιά[13]връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Крушите[12]ΓκροΰστεАхладиесΆχλαδιές[13]връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Голомбарка[12]ΓκολομπάρκαПеристерионаΠεριστεριώνα[13]
Круша[12]ΚροϋσαАхладияΆχλαδιά[13]връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Шилегарникот[12]ΣιλιγκράρνικουτФилакесΦύλακες[13]връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Плочка[12]ΠλότσκαПлакакиΠλακάκι[13]връх в Нидже на СЗ от Църнешево (1084,1 m)[12]
Богданица[12]ΜπουγντάνιτσαПанагицаΠαναγίτσα[13]местност в Нидже на СЗ от Църнешево, на И под граничния връх Камила[12]
Църнешево
Година191319201928194019511961197119811991200120112021
Население1075[2]1015[2]426[2]736663
Горно Църнешево
Година191319201928194019511961197119811991200120112021
Население513[2]485[2]463[2]405[2]363[2]338[2]
Долно Църнешево
Година191319201928194019511961197119811991200120112021
Население195[3]114[3]248[3]316[3]321[3]385[3]

Личности

Родени в Църнешево
  • Константинос Младенис (Κωνσταντίνος Μλαδένης), гръцки андартски деец, със синовете си Христос, Георгиос и Панделис организира селската гъркоманска чета[14]
  • Христос Анастасиу (Χρήστος Αναστασίου), гръцки андартски деец, подпомага четите на Сорбас, Емануил Скундрис, Спирос Франгопулос и Христос Карапанос, участва в битки в Саракиново, Поляни и Слатина, където са активни български войводи Мице, Тусехли и Тома[14]
  • Христос Милтиадис (Παπα-Χρήστος Μιλτιάδης), гръцки андартски деец, син на Константинос Младенис, куриер и шпионин на пропагандата[14]
Починали в Църнешево

Бележки