Хрисант I Константинополски

Хрисант е роден на 25 февруари 1768 година в българското воденско село Долно Граматиково, днес Като Граматико, Гърция. Изследователят на Вселенската патриаршия, патриаршеският хартофилакс Мануил Гедеон пише за Хрисант: „българин по произход, Хрисант се родил в Граматиково, в Македония“.^[2] Учи в гръцко училище във Воден. Заминава за Кожани, където учи при Амфилохиас Параскевас, а по-късно в Негуш философия и математика при известния учител Анастасиос Камбитис^[1] и накрая при солунския учен Йонас Спармиотис.

На 5 февруари 1799 година е ръкоположен за берски, като остава на катедрата до 1811 година.^[1] По време на владичеството си в Бер развива дейност за развитието на образованието в епархията си. Също така е член на Светия синод в Цариград. В 1806 година редактира и издава в Цариград второто издание на житието на Свети Антоний Нови Берски.

От 13 юли 1811 година серски митрополит.^[1] Член е на Филики Етерия и подкрепя Гръцкото въстание.^[1] На 9 септември 1824 година е избран за цариградски патриарх след свалянето на предшественика му Антим III Константинополски. Свален е от османските власти на 26 септември 1826 година.^[1]

Той е заточен в Кесария в Кападокия. През октомври 1829 година му е разрешено да се установи в Бурса. В 1830 година, след действията на патриарх Константий I Константинополски, той се завръща от изгнание и се установява на големия Принцов остров (Буюкада, Принкипос) или в частна къща, или в манастира „Христос Спасител“. Умира на 10 септември 1834 година. Погребан е в манастира „Христос Спасител“.^[1]

В 1997 година в Долно Граматиково е издигната статуя на Хрисант, а от 2000 година в негова чест в селото се провежда годишен фестивал Хрисантия.^[3]