Херман Хайнрих Госен

Госен учи в Бон, работи в пруската администрация до пенсионирането си през 1847 г., след което продава застраховки до смъртта си през 1858 г.

Преди Госен редица теоретици, включително Габриел Креймър, Даниел Бернули,^[1] Уилям Форстър Лойд,^[2] Насо Уилям Синиър,^[3] и Жул Дюпюи^[4] използват или твърдят значимостта на концепция, наподобяваща пределна полезност. Но Крамър, Бернули и Дюпюи се фокусират върху конкретни проблеми, Лойд не представя приложимост на концепцията, и макар Синиър да започва да разработва по-обща теория^[5], използваният от него език не ангажира вниманието на повечето читатели.

Книгата на Госен „Развитие на законите на човешкото движение и произтичащите от това правила на човешката търговия“ (Die Entwickelung der Gesetze des menschlichen Verkehrs, und der daraus fließenden Regeln für menschliches Handeln), публикувана в Брауншвайг през 1854 г., изрично развива общи теоретични последици от теорията за пределната полезност до такава степен, че Уилям Стенли Джевънс (един от предшествениците на маргиналната революция) по-късно ще отбележи, че

„Развитието“ обаче е зле приет – от една страна икономическата мисъл в Германия в този период все още е доминирана от Историческата школа, а от друга страна Госен пише в стегнат, силно математически стил, който е доста непопулярен за времето си. Въпреки че самият Госен заявява, че трудът му е сравним по своята значимост с нововъведенията на Коперник, малко хора се съгласяват с това твърдение. Повечето копия на книгата му са унищожени и днес съществуват само няколко оригинални екземпляра.

В началото на 1870-те години Уилям Стенли Джевънс, Карл Менгер и Леон Валрас отново представят теорията за пределната полезност. По време на дискусии кой от тримата първи е формулирал теорията, колега на Джевънс открива копие на „Развитието“. Това откритие през 1878 г. обаче идва няколко години след като тримата лидери на маргиналната революция са публикували свои собствени книги и съществените различия с оригиналния принос на Госен са пренебрегнати. Век по-късно (1983) трудът на Госен е преведен на английски. В своя увод към книгата Николас Георгеску-Роген, изтъкнат американски икономист и почетен член на Американската икономическа асоциация, силно подкрепя визията на Госен, която е в противоположност на неокласическата теория, че полезността (удовлетворението) е правилно да се идентифицира с потребяваните стоки в основната теория (за полезността), а не с дейността по потребление.

• Маргинализъм

• Госен, Херман Хайнрих; Развитие на законите на човешкото движение и произтичащите от това правила на човешката търговия (1854). Преведено на английски като Законите на човешките отношения и извлечените от тях правила за човешките действия (1983) MIT Press,ISBN 0-262-07090-1 . Възпроизведени от Google книги на немски език.
• Клаус Хагендорф: Критика на фундаменталната теорема на Госен за теорията на удоволствието

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hermann Heinrich Gossen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​