Франка Валери
Франка Валери (на италиански: Franca Valeri) е италианска актриса.[1]
| Франка Валери Franca Valeri | |
| италианска актриса | |
 8 май 2011 г. | |
| Родена | Алма Франка Мария Норса |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Кампо Верано, Италия |
| Националност |  Италия |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1949 – 2014 |
| Семейство | |
| Съпруг | Виторио Каприоли (1960 – 1974; развод) |
| Деца | Стефания Бонфадели |
| Уебсайт | |
| Франка Валери в Общомедия | |
Биография
Родена е на 31 юли 1920 година в Милано, като Алма Франка Мария Норса. Тя успява да преживее Холокоста в Милано с майка си (не е еврейка), набедена поради фалшив донос, че е незаконната дъщеря на джентълмен от Павия. Баща ѝ и брат ѝ успяват да избягат в Швейцария. [2]
Норса възприема фамилията Валери през 1950-те години на миналия век като почит към френския критик и поет Пол Валери. [3]
Валери започва кариерата си по радиото. [3] Тя участва във филма „Знакът на Венера“ (1955) на режисьора Дино Ризи. Повечето от героите ѝ са характерни поддържащи персонажи.
През 1960-те Валери често работи и за италианска телевизия, режисирана от Антонело Фалки.
През 1980-те и началото на 1990-те тя участва в серия от успешни реклами за „Pandoro“, които бяха добре приети и разтегнати в продължение на няколко години (Pandoro е сезонен продукт, свързан с коледните празници).
Въпреки старостта, тя все още е много активна на италианската театрална сцена. През сезона 2005 – 2006 г. изпълнява свой монолог „La Vedova di Socrate“ („Вдовица на Сократ“). През януари 2008 г. играе ролята на Соланж в „Les Bonnes“ в театъра „Миколо на Пиколо“ в Милано.
Избрана филмография
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1955 | Знакът на Венера | Il segno di Venere | Чезира | Дино Ризи |
| 1955 | Герой на нашето време | Un eroe dei nostri tempi | Вдовицата Де Ритис | Марио Моничели |
| 1959 | Вдовецът | Il Vedovo | Елвира Алмираги | Дино Ризи |
| 1959 | Такива, каквито сме | Arrangiatevi! | Мариса | Мауро Болонини |
