Формула Е 2018/19

През сезон 2018/19 отборите ще разполагат с второто поколение болиди, разработено от Спарк Рейсинг Текнолъджи.^[2] Една от основните разлики в сравнение с класическите болиди е липсата на задно крило, като вместо него има много аеродинамични елементи по самото шаси и пода.^[3] Болидът разполага и със ставащия задължителен в надпреварите от този тип ореол, чиято цел е да предпазва пилота при катастрофа.^[2]

Акумулаторните батерии са произведени от Макларън и имат капацитет да издържат цяло състезание.^[2] Мощността на болидите е увеличена от 180 на 200 кВ в състезателен режим и от 200 на 250 кВ в квалификациите.^[4]

Продължителността на състезанието, която дотогава варира, вече е твърдо фиксирана – 45 минути плюс една обиколка.^[4]

С новите акумулаторни батерии с по-голям капацитет отпада необходимостта от смяна на болида по средата на състезанието.^[2]

Премахнато е присъждането на една точка за пилота, завъртял най-бърза обиколка в състезанието. Бонус точки се дават на този пилот, финиширал на едно от първите пет места, който е изразходвал най-малко енергия.^[5]

Нововъведение е т.нар. hyperboost или Марио Карт модус (точното название още не е определено) – увеличаване на мощността в състезателен режим до 225 кВслед като пилотът премине през специално обозначена част от пистата извън състезателната линия.^[5] Броят и продължителността на hyperboost се определя от ФИА преди всяко състезание.^[4] Тримата избрани от феновете пилоти ще могат да използват FanBoost само докато са активирали hyperboost модуса, а гласуването завършва непосредствено преди старта на състезанието.^[6]

Промени има и в квалификациите за място на старта. Пилотите отново излизат в четири групи от пет или шест състезателя, но мястото им в съответната група вече не се определя с жребий, а на базата на крайното класиране в предходното състезание.^[7] Супер Пол елиминациите вече включват шест вместо пет пилота, като това е отражение на новия, единадесети, отбор и съответно покачването на броя на пилотите от 20 на 22.^[7]

Отборите разполагат с по два електромотора, две скоростни кутии, два инвертора и една акумулаторна батерия на болид. Вече се наказва и първата смяна на някой от тези компоненти в рамките на сезона, а употребата на допълнителни части над допустимата бройка води до наказание с 20 места на стартовата решетка, а ако поради заетото място в квалификацията това наказание не може да бъде наложено, се прилага принудително минаване през бокса и добавяне на време.^[7]

Сезон 2018/19 се състои от тринадесет старта в дванадесет държави между 15 декември 2018 и 14 юли 2019 г. В календара се завръща старта в Монако, който през миналия сезон не се провежда заради редуването му с провеждащото се в четни години Историческо Гран При на Монако, като и този път Формула Е ще използва съкратения вариант на трасето, а не този от Формула 1.^[8] За първи път Формула Е стъпва в Саудитска Арабия и Близкия изток с откриващото сезона състезание в предградието на Рияд Дирия.^[9] След двата старта в Пекин през първите два сезона на Формула Е, надпреварата се връща в Китай, този път в курортния град Саня на остров Хайнан.^[10] От календара заради натрупване на няколко мероприятия в района на провеждане отпада кръгът в Цюрих, като състезанието е преместено в Берн, а не е изключено Формула Е да се върне в Цюрих през следващия сезон.^[11][12] Стартът в Сантяго де Чили е преместен в рамките на парка О’Хигинс след оплаквания от живущите в близост до Парк Форестал, където се провежда състезанието през сезон 1017/18.^[13] От календара окончателно отпада стартът в бразилския Сао Пауло, който първоначално е предвиден за миналия сезон, а впоследствие отложен за сезон 2018/19, липсва и надпреварата в Пунта дел Есте, която го заменя в четвърти сезон.

Кръг	еПри	Държава	Писта	Дължина	Дата	Трасе
1	Дирия еПри	Саудитска Арабия	Дирия Стрийт Сиркуит	2,495 км	15 декември 2018
2	Маракеш еПри	Мароко	Мулай Ел Хасан	2,99 км	12 януари 2019
3	Сантяго еПри	Чили	Парк О’Хигинс		26 януари 2019
4	Мексико Сити еПри	Мексико	Аутодромо Ерманос Родригес	2,093 км	16 февруари 2019
5	Хонконг еПри	Хонконг	Хонконг Сентръл Харбърфронт Сиркуит	1,860 км	10 март 2019
6	Саня еПри	Китай	Саня Стрийт Сиркуит		23 март 2019
7	Рим еПри	Италия	Чиркуито Читадино дел'ЕУР	2,84 км	13 април 2019
8	Париж еПри	Франция	Сиркуит дез Инвалид	1,9 км	27 април 2018
9	Монако еПри	Монако	Монте Карло	1,76 км	11 май 2019
10	Берлин еПри	Германия	Летище Темпелхоф	2,275 км	25 май 2019
11	Берн еПри	Швейцария			22 юни 2018
12	Ню Йорк еПри	САЩ	Бруклин Стрийт Сиркуит	2,373 км	13 юли 2019
13					14 юли 2019
Източник:[14]

След Ауди, Ситроен, Рено и Ягуар, във Формула Е стъпват и други световноизвестни автомобилни производители - Мерцедес, БМВ и Нисан. БМВ влиза като конструктор и става партньор с отбора на Андрети Аутоспорт, който ще продължи да отговаря за състезателната дейност, като тимът вече носи името БМВ i Андрети Моторспорт.^[15] Мерцедес започва участието си във Формула Е чрез заводския си отбор в ДТМ - ХВА,^[16] като през първия си сезон ще получава електромотори от тима на Венчъри Гран При, а след това ще разработва свои собствени.^[17] Отборът носи името ХВА Рейслаб и не заема мястото на друг, а влиза в сериите като единадесети такъв. Нисан сменя Рено в партньорството му с ДАМС, след като френския производител решава да се концентира изцяло върху участието си във Формула 1.^[18] Отборът на Тачита сменя досегашния си доставчик на електромотори Рено със суб-бранда на Ситроен DS, а Върджин Рейсинг, който дотогава разчита на задвижване от DS, започва сътрудничество с Ауди.^[19][20]

Новото голямо име сред пилотите във Формула Е е бившият пилот на Ферари, Уилямс и Заубер във Формула 1 Фелипе Маса, който се присъединява към отбора на Венчъри Гран При.^[21] Заводският пилот на БМВ в сериите за туристически автомобили Александър Симс се присъединява към Антонио Феликс да Коща в тима на БМВ i Андрети Моторспорт.^[15] Александър Албън, пилот с опит от Формула 2, Формула 3 и Формула Рено, се очаква да направи дебют във Формула Е като съотборник на Себастиен Буеми в Нисан е.дамс,^[22] но точно преди първите тестове във Валенсия подписва договор като втори пилот на Скудерия Торо Росо във Формула 1.^[23] Робин Фрийнс, който кара за Амлин Андрети във втория и третия сезон на Формула Е се завръща в сериите, този път като пилот на Енвижън Върджин Рейсинг.^[24] Заводският пилот на Мерцедес в ДТМ Гари Пафет е единият от пилотите на ХВА Рейслаб,^[25] а другият е бившият пилот на Макларън във Формула 1 Щофел Вандорн.^[26] Том Дилман, резервен пилот на Венчъри през сезони 2016/17 и 2017/18, става титулярен пилот на НИО Формула Е, заемайки мястото на напусналия сериите Лука Филипи.^[27] Феликс Розенквист напуска Махиндра Рейсинг, за да кара за Чип Ганаси Рейсинг в Индикар, а неговото място заема бившият пилот на Манър и Заубер във Формула 1 Паскал Верлайн; вторият пилот на отбора е бившият пилот на Драгън Рейсинг Жером д'Амброзио, който заменя Ник Хайдфелд Формула Е напускат още Никола Прост (Нисан е.дамс),^[28] и Алекс Лин (Енвижън Върджин Рейсинг).

Отбор	Конструктор	Двигател	№	Пилоти	Кръгове
Ауди Спорт АБТ Шефлер	Спарк-Ауди	Ауди e-tron FE05	1	Лукас ди Граси
			66	Даниел Абт
БМВ i Андрети Моторспорт	Спарк-БМВ	БМВ iFE.18	27	Александър Симс
			28	Антонио Феликс да Коща
Венчъри Формула Е	Спарк-Венчъри	Венчъри VFE05	19	Фелипе Маса
			48	Едоардо Мортара
DS Тачита	Спарк-DS	DS E-TENSE FE19	25	Жан-Ерик Верн
			36	Андре Лотерер
ГЕОКС Драгън	Спарк-Пенске	Пенске EV-2	6	0
			7	Хосе Мария Лопес
Енвижън Върджин Рейсинг	Спарк-Ауди	Ауди e-tron FE05	2	Сам Бърд
			4	Робин Фрайнс
Махиндра Рейсинг	Спарк-Махиндра	Махиндра M5Electro	64	Жером д'Амброзио
			94	Паскал Верлайн
НИО Формула Е	Спарк-НИО	НИО Sport 004	8	Том Дилман
			16	Оливър Търви
Нисан е.дамс	Спарк-Нисан	Нисан IM01	22	0
			23	Себастиен Буеми
Панасоник Ягуар Рейсинг	Спарк-Ягуар	Ягуар I-Type III	3	Нелсиньо Пикет
			20	Мич Евънс
ХВА Рейслаб	Спарк-Венчъри	Венчъри VFE-05	5	Щофел Вандорн
			17	Гари Пафет