Формула Е

За да се намалят разходите и неудобствата за града-домакин, свързани със затварянето на улици, състезателният уикенд, познат от Формула 1, тук е сведен до рамките на един ден.^[2] Сутрин се провеждат двете свободни тренировки с дължина от по 45 и 30 минути, като пилотите разполагат с пълната мощност на болидите от 200 кВ (270 к.с.). По обед се провежда квалификацията за място, отново с пълна мощност на болидите, като чрез жребий пилотите се разделят на четири групи, всяка от които има на разположение 10 минути на пистата. Следва почивка за презареждане на батериите на болидите. Същинското състезание, наречено еПри (ePrix), се състои в късния следобед и трае около един час. Мощността на болидите е ограничена до 150 кВ (202,5 к.с.), като еднократната употреба на FanBoost увеличава мощността до 180 кВ (243 к.с.). Пробегът с едно зареждане на батерията трае около 25 минути,^[1] затова правилникът предвижда задължително спиране в бокса, при което вместо да се презарежда батерията (пълното презареждане отнема около 50 минути^[2]), пилотът се качва във втория си болид. Минималното време за това спиране в бокса се определя в деня на състезанието. Смяната на гуми е забранена.

Точковата система е подобна на тази във Формула 1, като допълнителни точки се дават за най-добро време в квалификацията за място и най-бърза обиколка по време на състезанието.^[2] На победителя се дават 25 точки, за 2-ро място – 18, за 3-то – 15, за останалите места до 10-о съответно 12, 10, 8, 6, 4, 2 и 1. Победителят в квалификация печели 3 точки, а направилият най-бърза обиколка – 2.

Всеки отбор разполага с двама пилоти и четири болида, като е възможна регистрацията на двама резервни пилоти. По време на състезание броят на хората в екипа на един отбор е ограничен до осем – един отборен шеф, двама състезателни инженера, един анализатор на данни и четирима механика, като в това число не спадат пилотите и персоналът, отговорен за двигателите.^[3] През дебютния сезон отборите разполагат с идентични болиди, произведени от френската компания Спарк Рейсинг Текнолъджи, предоставени им срещу част от приходите от спонсори. От втория сезон шампионатът ще стане отворен и отборите ще могат да разработват свои собствени болиди.^[4] С цел намаляване на разходите, отборите ще бъдат задължени да предоставят направените от тях болиди на два клиентски отбора за не повече от 350000 евро. Също само през първия сезон отборите са базирани в обща централа на пистата Донингтън парк във Великобритания. Бюджетът на един отбор за един сезон не трябва да надвишава 2,5 милиона евро.^[5]

По-голямата част от отборите и техните собственици имат опит от участия в различни моторни спортове. Върджин Рейсинг и Амлин Агури имат участия във Формула 1, Андрети Рейсинг и Драгън Рейсинг в Индикар, Ауди Спорт АБТ в ДТМ, Махиндра Рейсинг в МотоГП, е.дамс-Рено във Формула 3000 и ГП2.

За участие във Формула Е пилотите трябва да притежават поне международен лиценз клас B на ФИА, както и специален еЛиценз.^[2] Тестовете на първите електрически болиди се правят от познатите от Формула 1 Лукас ди Граси и Такума Сато; впоследствие ди Граси се отказва от тази роля, тъй като правилникът не позволява тест пилот да участва като състезател през първия сезон на надпреварата.^[6] Освен него, на старта застават още пилоти с опит от Формула 1, Индикар и 24-те часа на Льо Ман като Ник Хайдфелд, Ярно Трули, Хайме Алгерсуари, Бруно Сена, Себастиан Буеми, Нелсиньо Пикет, Жером Д'Амброзио, Карун Чандок, Сакон Ямамото, Франк Монтани, Стефан Саразен. 20-те пилоти, застанали на старта в Пекин имат общо 776 старта във Формула 1 (в които са спечелили 661,5 точки), 51 старта в 24-те часа на Льо Ман, 12 старта в 500-те мили на Индианаполис, 5 шампионски титли в различни шампионати на Формула 3 (66 победи) и др.^[7] На по-късен етап от дебютния сезон за едно или повече състезания в надпреварата се включват още пилоти с опит във Формула 1 като Витантонио Лиуци, Жан-Ерик Верн, Скот Спийд и Джъстин Уилсън, 24-те часа на Льо Ман – Лоик Дювал, Индикар – Марио Андрети.

Прототипът Formulec EF01 е създаден през 2010 г. от Мерцедес ГП с двигател на Сименс. Той е използван за промоционален видеоклип и демонстрации в градовете-домакини на надпреварата. Болидът, с който през първия сезон ще бъдат снабдени всички отбори се нарича Спарк-Рено SRT 01E и е създаден в продължение на десет месеца от Спарк Рейсинг Текнолъджи в сътрудничесетво с Макларън, Уилямс, Далара, Рено.^[8] Шасито от карбон и алуминий е дело на Далара и покрива същите изисквания за безопазност като във Формула 1, а аеродинамичният му дизайн спомага за по-лесно изпреварване.^[9] Електрическият двигател е произведен от Макларън и е същият, какъвто фирмата използва в суперавтомобила Макларън P1.^[10] Акумулаторните батерии са създадени от Уилямс, като първоначално те са разработени за суперавтомобила на Ягуар C-X75.^[1] Петстепенната скоростна кутия е дело Хюленд.^[9] Технически партньор на шампионата е Рено. Доставчик на гумите е Мишлен, като те са едни за сухо и мокро.^[9]

Максималната скорост на болида е 225 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч – 3 секунди.^[11] Пълната мощност по време на тренировки и квалификации е 200 кВ (270 к.с.), а в състезателен режим – 150 кВ (202,5 к.с.).^[11] Минималното допустимо тегло на болида заедно с пилота е 888 кг (от които акумулаторните батерии са 320 кг), а максималните габарити са 5000 мм дължина, 1800 мм широчина и 1250 мм височина.^[11] Издаваният от болида шум при висока скорост е около 80 децибела и е по-висок от този на автомобил с бензинов двигател (70 децибела).^[12]

С началото на всяко състезание феновете имат време до деня да следващото да гласуват в социалните мрежи за пилоти, които еднократно да разполагат с допълнителна мощност от 30 кВ (40 к.с.) в рамките на 5 секунди.^[2] Право на употреба на FanBoost получават тримата пилоти с най-много гласове. Всеки фен може да гласува само за един пилот на официалния сайт на Формула Е, във Фейсбук и Туитър, както и в най-популярната китайска платформа за микроблогове Сина Уейбо.^[13] През официалната апликация за смартфони феновете могат да гласуват за пет пилота на състезание.^[13]

Стартовете от Формула Е се излъчват пряко по телевизията или на официалния сайт по целия свят.^[14] В България шампионатът се предава пряко по БНТ HD.^[15]

Първоначално сезон 2014/2015 включва десет състезания между септември 2014 и юни 1015 г. Календарът е одобрен през декември 2013 г.^[16] Впоследствие обаче от календара отпада Рио де Жанейро, който преди това е заменил Хонконг. Това води до разместване на градовете в календара, а мястото на провеждане на петия кръг остава неуточнено, като това би трябвало да бъде някой град в Северна или Южна Америка. Кандидати са Атланта, Ванкувър и Мексико Сити. По-късно Алехандро Агаг заявява, че има възможност този кръг да отпадне от календара или на негово място да се състои втори старт на някое от европейските трасета.^[17] В крайна сметка в началото на февруари е обявено, че като предпоследен кръг ще бъде добавена надпревара в Москва.^[18] По-късно през същия месец след дълго чакане е получено разрешение лондонското състезание да се състои в парка Батърсий, като в два поредни дни ще се проведат два старта, увеличавайки бройката на кръговете през сезона на 11.^[19]

Кръг	еПри	Държава	Писта	Дължина	Дата	Трасе
1	Пекин еПри	Китай	Пекин Олимпик Грийн Сиркуит	3,44 км	13 септември 2014
2	Путраджая еПри	Малайзия	Путраджая Стрийт Сиркуит	2,5 км	22 ноември 2014
3	Пунта дел Есте еПри	Уругвай	Пунта дел Есте Стрийт Сиркуит	2,8 км	13 декември 2014
4	Буенос Айрес еПри	Аржентина	Пуерто Мадеро Стрийт Сиркуит	2,44 км	10 януари 2015
5	Маями еПри	САЩ	Бискейн Бей Стрийт Сиркуит	2,17 км	14 март 2015
6	Лонг Бийч еПри	САЩ	Лонг Бийч Стрийт Сиркуит	2,1 км	4 април 2015
7	Монте Карло еПри	Монако	Монте Карло	1,76 км	9 май 2015
8	Берлин еПри	Германия	Летище Темпелхоф	2,47 км	23 май 2015
9	Москва еПри	Русия	Москва Стрийт Сиркуит	2,39 км	6 юни 2015
10	Лондон еПри	Великобритания	Батърсий Парк Стрийт Сиркуит	2,92 км	27 юни 2015
11					28 юни 2015
Източник:[20]

През април 2014 г. са потвърдени отборите, които ще се състезават в първия сезон. Два месеца по-късно обаче Дрейсън Рейсинг се отказва от участие. Неговото място заема Трули ГП на Ярно Трули, като Дрейсън Рейсинг става технически партньор на Трули ГП. Преди състезанието в Лонг Бийч името на Чайна Рейсинг е сменено на НЕКСТЕВ ТСР.^[21]

Отбор	№	Пилоти	Кръгове	Собственик	Спонсор
Амлин Агури	55	Антонио Феликс да Коща	2 – 9	Агури Сузуки	Амлин
		Такума Сато	1
		Сакон Ямамото	10 – 11
	77	Катрин Ледж	1 – 2
		Салвадор Дуран	3 – 11
Андрети Аутоспорт	27	Франк Монтани	1 – 2	Майкъл Андрети
		Жан-Ерик Верн	3 – 11
	28	Шарл Пик	1
		Матю Брабам	2 – 3
		Марко Андрети	4
		Скот Спийд	5 – 8
		Джъстин Уилсън	9
		Симона де Силвестро	10 – 11
Ауди Спорт АБТ	11	Лукас ди Граси	1 – 11	Ханс-Юрген Абт	Шефлер Груп Телефункен DHL
	66	Даниел Абт	1 – 11
Венчъри Гран При	23	Ник Хайдфелд	1 – 11	Леонардо ди Каприо Гилдо Паланка Пастор
	30	Стефан Саразен	1 – 11
Върджин Рейсинг	2	Сам Бърд	1 – 11	Върджин Груп
	3	Хайме Алгерсуари	1 – 9
		Фабио Лаймер	10 – 11
Драгън Рейсинг	6	Ориол Сервиа	1 – 4	Джей Пенске	МакАфи
		Лоик Дювал	5 – 11
	7	Жером Д'Амброзио	1 – 11
е.дамс-Рено	8	Никола Прост	1 – 11	Жан-Пол Дрио Ален Прост	Рено Ришар Мил
	9	Себастиен Буеми	1 – 11
Махиндра Рейсинг	5	Карун Чандок	1 – 11	Ананд Махиндра
	21	Бруно Сена	1 – 9
Трули ГП	10	Ярно Трули	1 – 11	Ярно Трули
	18	Микела Черути	1 – 4
		Витантонио Лиуци	5 – 9
		Алекс Фонтана	10 – 11
Чайна Рейсинг/НЕКСТЕВ ТСР	88	Хо-Пин Тунг	1 – 2, 4	Стивън Лу	ТАГ Хойер
		Антонио Гарсия	3, 9
		Шарл Пик	5 – 8
		Оливър Търви	10 – 11
	99	Нелсиньо Пикет	1 – 11

Пилотите с удебелен шрифт са тези, с които отборите започват сезона.

• Официален сайт
• Гласуване за Fanboost