ФК Шалке 04

 Основна статия: История на ФК Шалке 04

Шалке 04 е основан на 4 май 1904 в миньорското селце Шалке под името Вестфалия Шалке. Повечето от основателите, играещите футболисти както и зрителите са работели на местната минна конструкция, откъдето произлиза прозвището на Шалке „миньорите“ (на немски: Die Knappen – миньори след завършване на училищно образование). След края на Първата световна война на 24 юли 1919 г. гимнастическото дружество Шалкер Турнферайн 1877 и Вестфалия Шалке се обединяват, като новото име на обединението е Гимнастическо и спортно обединение Шалке 1877. На 5 януари 1924 г. се състои събрание на членовете на клуба. На него се решава името на спортното дружество да се промени на Футболен клуб Шалке 04, а за нови цветове се избират синьото и бялото. За пръв път през 1925 г. Шалке се тренира от професионален треньор. През 1926 Ернст Куцора е първият футболист на Шалке повикан в националния отбор. През 1928 г. отборът играе първия си мач на Глюкауф-Кампфбан, който ще запази като официален стадион до 1973 г. На 25 август 1930 г. клубът е изключен от Западногерманския футболен съюз, след като 14 футболисти на гелзенкирхенския отбор са обявени за професионални играчи поради изплащането на парични възнаграждения след постигнати футболни успехи, нарушавайки така принципа за аматьорското начало в организацията. Между 1934 и 1942 г. Шалке са шампиони шест пъти, а веднъж печелят Купа Чамер (предшественик на днешната Купа на Германия). През 1963 г. Шалке 04 завършва на 6 място в Оберлига Запад и е приет за участие в новосформираната Първа Бундеслига, където играе без прекъсване до 1981 г. На 4 август 1973 „миньорите“ се местят на нов стадион, построен специално за Световното първенство по футбол в Германия 1974 – Паркщадион в гелзенкирхенския квартал Ерле. На 9 октомври 1976 г. Шалке 04, воден от легендарния футболист Клаус Фишер, разгромява Байерн Мюнхен със 7:0 и така постига най-убедителната си победа в Първа Бундеслига в историята. През сезона 1980/81 отборът изпада във Втора Бундеслига като 17-и в крайното класиране. През 80-те години Шалке на два пъти попада във втора дивизия и поради финансови проблеми рискува да загуби лиценза си на професионален футболен клуб. След завръщането в Първа Бундеслига през 1991 г. започва и спортният подем в отбора, където оттогава до днес Шалке играе без прекъсване.

Връх в клубното развитие е спечелената Купа на УЕФА през 1997 г. срещу Интер Милано. Поради борбеността си и себераздаването на терена в европейските срещи, този отбор на „кралскосините“ носи прозвището „евробойците“ (Eurofighter). През сезон 2000/01 „кралскосините“ завършват на второ място в първенството, като дори след последната си среща за сезона за 4 минути и 38 секунди са шампиони и празнуват титлата. Тържествата спират внезапно след изравнителния гол на Байерн в Хамбург за 1:1. Така Шалке получава нарицателното „шампион на сърцата“ (в смисъл на „морален шампион“) от медиите в Германия^[4] и за първи път получава правото да играе в европейската Шампионска лига. През август 2001 г. се състои откриването на новия клубен стадион „Арена ауф Шалке“, който от 2005 г. носи името „Фелтинс-Арена“^[5]. Започва период от 15 години, през които почти всяка година отборът се ръководи от нов треньор, а понякога смените са и по-чести^[6]. През тях Шалке успява три пъти да спечели Купата на Германия (2000/01, 2001/02 и 2010/11), три пъти да бъде вицешампион на Бундеслигата (2004/05, 2006/07 и 2010/11), както и редовно да участва в европейските клубни турнири. Най-големия си успех в Шампионската лига Шалке постига през сезона 2010/11 достигайки полуфинала^[7].

Носител на Купата на УЕФА (1 път)

• 7 май 1997 г.: Първа финална среща, Шалке 04 – Интер Милано 1:0
  • Голове: 1:0 Марк Вилмотс
  • Стадион: Паркщадион Гелзенкирхен
  • Зрители: 56 824
• 21 май 1997 г.: Реванш, Интер Милано – Шалке 04 1:0, 1:4 след изпълнение на дузпи
  • Голове: 1:0 Иван Саморано
  • Дузпи:
    • Интер Милано: Иван Саморано (Леман спасява), Юри Джоркаеф, Арон Винтер (пропуска)
    • Шалке 04: Инго Андербрюге, Олаф Тон, Мартин Макс, Марк Вилмотс
  • Стадион: Джузепе Меаца, Милано (Италия)
  • Зрители: 83 434

Победител в Интертото (2 пъти)

• 12 август 2003 г.: Първа финална среща, Пашинг – Шалке 04 0:2
  • Голове: 0:1 Хамит Алтънтоп, 0:2 Виктор Агали
  • Стадион: Валдщадион, Пашинг (Австрия)
  • Зрители: 6000
• 26 август 2003 г.: Реванш, Шалке 04 – Пашинг 0:0
  • Голове: няма
  • Стадион: Арена Ауф Шалке, Гелзенкирхен
  • Зрители: 56 100

• 10 август 2004 г.: Първа финална среща, Шалке 04 – Слован Либерец 2:1
  • Голове: 1:0 Аилтон, 2:0 Джералд Асамоа, 2:1 Томаш Запоточни
  • Стадион: Арена Ауф Шалке, Гелзенкирхен
  • Зрители: 55 000
• 24 август 2004 г.: Реванш, Слован Либерец – Шалке 04 0:1
  • Голове: 0:1 Аилтон
  • Стадион: Стадион у Нису, Либерец (Чехия)
  • Зрители: 7900

ШАМПИОН НА ГЕРМАНИЯ (7 пъти)

• 24 юни 1934 г.: 2:1 срещу Нюрнберг
  • Голове: Ернст Куцора и Фриц Сцепан
  • Берлин, 80 000 зрители

• 23 юни 1935 г.: 6:4 срещу Щутгарт
  • Голове: Ернст Пьортген (3), Ернст Калвицки, Адолф Урбан и Рудолф Гелеш
  • Кьолн, 74 000 зрители

• 20 юни 1937 г.: 2:0 срещу Нюрнберг
  • Голове: Ернст Калвицки и Ернст Пьортген
  • Берлин, 100 000 зрители

• 18 юни 1939 г.: 9:0 срещу Адмира Виена
  • Голове: Ернст Калвицки (5), Фриц Сцепан, Адолф Урбан, Ото Тибулски и Ернст Куцора
  • Берлин 100 000 зрители

• 21 юли 1940 г.: 1:0 срещу Дрезден
  • Гол: Ернст Калвицки
  • Берлин, 100 000 зрители

• 5 юли 1942 г.: 2:0 срещу Виена
  • Голове: Ернст Калвицки и Фриц Сцепан
  • Берлин, 100 000 зрители

• 18 май 1958 г.: 3:0 срещу Хамбург
  • Голове: Бернхард Клод (2) и Манфред Кройц
  • Хановер, 80 000 зрители

ВИЦЕШАМПИОН НА ГЕРМАНИЯ (9 пъти)

• 1933 г. – 0:3 в Кьолн срещу Фортуна Дюселдорф;
• 1938 г. – 3:3 и 3:4 в Берлин срещу Хановер 96;
• 1941 г. – 3:4 в Берлин срещу Рапид Виена;
• 1972 г. – в Първа Бундеслига след Байерн Мюнхен;
• 1977 г. – в Първа Бундеслига след Борусия Мьонхенгладбах;
• 2001 г. – в Първа Бундеслига след Байерн Мюнхен;
• 2005 г. – в Първа Бундеслига след Байерн Мюнхен;
• 2007 г. – в Първа Бундеслига след Щутгарт
• 2010 г. – в Първа Бундеслига след Байерн Мюнхен.

НОСИТЕЛ НА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ (5 пъти)

• 9 януари 1938 г.: 2:1 срещу Фортуна Дюселдорф
  • Голове: Ернст Калвицки и Фриц Сцепан
  • Кьолн, 75 000 зрители

• 1 юли 1972 г.: 5:0 срещу Кайзерслаутерн
  • Голове: Хелмут Кремерс (2), Клаус Шеер, Херберт Люткебомерт и Клаус Фишер
  • Хановер, 75 000 зрители

• 26 май 2001 г.: 2:0 срещу Унион Берлин
  • Голове: Йорг Бьоме (2)
  • Берлин, 73 000 зрители

• 11 май 2002 г.: 4:2 срещу Байер Леверкузен
  • Голове за Шалке: Йорг Бьоме, Виктор Агали, Андреас Мьолер и Ебе Санд
  • Голове за Байер: Димитър Бербатов и Улф Кирстен
  • Берлин, 70 000 зрители

• 21 май 2011 г.: 5:0 срещу МШФ Дуисбург
  • Голове за Шалке: Юлиан Дракслер (18), Клас-Ян Хюнтелар (22), Бенедикт Хьоведес (42), Хосе Мануел Хурадо (55), Клас-Ян Хюнтелар (70)
  • Берлин, 75 000 зрители

ФИНАЛИСТ ЗА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ (7 пъти)

• 1935 г. 0:2 в Дюселдорф срещу Нюрнберг
• 1936 г. 1:2 в Берлин срещу Лайпцих
• 1941 г. 1:2 в Берлин срещу Дрезден
• 1942 г. 0:2 в Берлин срещу Мюнхен 1860
• 1955 г. 2:3 в Брауншвайг срещу Карлсруе
• 1969 г. 1:2 във Франкфурт на Майн срещу Байерн Мюнхен
• 2005 г. 1:2 в Берлин срещу Байерн Мюнхен

НОСИТЕЛ НА КУПАТА НА ЛИГАТА (веднъж)

• 2 август 2005 г.: Шалке 04 – Щутгарт 1:0
  • Гол: 1:0 Кевин Курани
  • Лайпцих, 40 500 зрители

ФИНАЛИСТ ЗА КУПАТА НА ЛИГАТА (3 пъти)

• 2001 г. 1:4 в Манхайм срещу Херта Берлин
• 2002 г. 1:4 в Бохум срещу Херта Берлин
• 2007 г. 0:1 в Лайпцих срещу Байерн Мюнхен

• Първенец на Втора Бундеслига (2): 1982, 1991;
• Първенец на Оберлига Запад (2): 1951, 1958;
• Западногермански шампион (6): 1929, 1930, 1932, 1933, 1951, 1958;
• Носител на Западногерманската купа (1): 1955;
• Шампион на Рур (6): 1927, 1928, 1929, 1930, 1932, 1933;
• Шампион на Вестфалия (11): 1934, 1935, 1936, 1937, 1938, 1939, 1940, 1941, 1942, 1943, 1944;
• Първенец на своята Ландеслига (2): 1946, 1947;
• Носител на Купата на Вестфалия (2): 1943, 1944;
• Окръжен първенец (2): 1924, 1925;
• Първенец на западните окръзи (1): 1925;
• Първенец на окръг Рур (1): 1925;
• Първенец на окръжната лига (2): 1924, 1926;
• Първенец на Гаулига Гелзенкирхен (1): 1926;
• Първенец на местната втора лига (1): 1921;
• Първенец на мастната трета лига (1): 1920.

ГОЛМАЙСТОРИ НА БУНДЕСЛИГАТА (3 пъти)

• Клаус Фишер – сезон 1975/76
• Еббе Санд – сезон 2000/01
• Клаас-Ян Хюнтелаар – сезон 2011/12

Победител в турнира „Деле Алпи“ (1)

• 2 юли 1968 г.: Финал, Базел – Шалке 04 1:3 (след продължения)
  • Голове: 0:1 Бернд Михел, 1:1 Хаузер, 1:2 Бернд Михел, 1:3 Бернд Михел
  • Занкт-Якоб-Парк, Базел, 13 000 зрители

На базата на правилото за 3 точки при победа Шалке 04, със своите 2319 точки, заема седмо място в таблицата по време на сезон 2016/17^[3].

Шалке 04 е носител на Купата на УЕФА за сезон 1996/97, два пъти победител в Интертото (2003 г. и 2004 г.) и веднъж полуфиналист в Шампионската лига през сезон 2010/11 г.

С български отбори се е срещал два пъти в рамките на европейските клубни турнири. Това става веднъж в първия кръг на Купата на носители на купи през 1972/73 г срещу Славия София^[8], като побеждава с общ резултат 5:2. Второто противопоставяне е срещу Левски София в четвъртфинал за Купата на УЕФА през 2005/06, където отборът на Шалке побеждава с общ резултат 4:2^[9].

Сезон	Турнир	Кръг	Страна	Клуб	Резултат
1958/59	Купа на европейските шампиони	Кв.		ФК Копенхаген	0:3, 5:2, 3:1
		1/8		ФК Улвърхамптън Уондърърс	2:2, 2:1
		1/4		Атлетико Мадрид	0:3, 1:1
1969/70	Купа на носителите на национални купи	1. Кр.		Шамрок Роувърс	1:2, 3:0
		1/8		ИФК Норшьопинг	0:0, 1:0
		1/4		Динамо Загреб	3:1, 1:0
		1/2		Манчестър Сити	1:0, 1:5
1972/73	Купа на носителите на национални купи	1. Кр.		Славия София	2:1, 3:1
		1/8		Корк Хибърниънс	0:0, 3:0
		1/4		Спарта Прага	2:1, 0:3
1976/77	Купа на УЕФА	1. Кр.		Порто	2:2, 3:2
		2. Кр.		Спортул Студенцеск	1:0, 4:0
		1/8		Расинг Моленбек	0:1, 1:1
1977/78	Купа на УЕФА	1. Кр.		Фиорентина	3:0, 2:1
		2. Кр.		Магдебург	2:4, 1:3
1996/97	Купа на УЕФА	1. Кр.		Рода Керкраде	3:0, 2:2
		2. Кр.		Трабзонспор	1:0, 3:3
		1/8		Брюж	1:2, 2:0
		1/4		Валенсия	2:0, 1:1
		1/2		Тенерифе	0:1, 2:0
		Ф		Интер Милано	1:0, 0:1 (4:1, сл. дузпи)
1997/98	Купа на УЕФА	1. Кр.		Хайдук Сплит	2:0, 3:2
		2. Кр.		Андерлехт	1:0, 2:1
		1/8		Спортинг Брага	0:0, 2:0
		1/4		Интер Милано	0:1, 1:1 сл. прод.
1998/99	Купа на УЕФА	1. Кр.		Славия Прага	1:0, 0:1 (4:5, сл. дузпи)
2001/02	Шампионска лига	ГФ 1		Панатинайкос	0:2, 0:2
		ГФ 1		Арсенал	2:3, 3:1
		ГФ 1		Майорка	0:1, 4:0
2002/03	Купа на УЕФА	1. Кр.		Гомел	4:1, 4:1
		2. Кр.		Легия Варшава	3:2, 0:0
		3. Кр.		Висла Краков	1:1, 1:4
2003	Интертото	3. Кр.		Дачия Кишинев	1:0, 2:1
		1/2		Слован Либерец	2:1, 0:0
		Ф		Пашинг	2:0, 0:0
2003/04	Купа на УЕФА	1. Кр.		Камен Инград	0:0, 1:0
		2. Кр.		Брьонбю ИФ	2:1, 1:2 (1:3, сл. дузпи)
2004	Интертото	3. Кр.		Вардар Скопие	5:0, 2:1
		1/2		ФК Есбер	3:1, 3:0
		Ф		Слован Либерец	2:1, 1:0
2004/05	Купа на УЕФА	1. Кр.		Лиепаяс Металургс	5:1, 4:0
		ГФ		ФК Базел	1:1
		ГФ		Хартс	1:0
		ГФ		Ференцварош	2:0
		ГФ		Фейенорд	1:2
		3. Кр.		Шахтьор Донецк	1:1, 0:1
2005/06	Шампионска лига	ГФ		ПСВ Айндховен	0:1, 3:0
		ГФ		Милан	2:2, 2:3
		ГФ		Фенербахче	3:3, 2:0
2005/06	Купа на УЕФА	3. Кр.		Еспаньол	2:1, 3:0
		1/8		Палермо	0:1, 3:0
		1/4		Левски София	1:1, 3:1
		1/2		Севиля	0:0, 0:1
2006/07	Купа на УЕФА	1. Кр.		Нанси	1:0, 1:3
2007/08	Шампионска лига	ГФ		Валенсия	0:1, 0:0
		ГФ		Русенборг БК	2:0, 3:1
		ГФ		Челси	0:2, 0:0
		1/8		Порто	1:0, 0:1 (4:1, сл. дузпи)
		1/4		Барселона	0:1, 0:1
2008/09	Шампионска лига	Кв.3		Атлетико Мадрид	1:0, 0:4
2008/09	Купа на УЕФА	1. Кр.		АПОЕЛ Никозия	4:1, 1:1
		ГФ		Пари Сен Жермен	3:1
		ГФ		Манчестър Сити	0:2
		ГФ		Расинг Сантандер	1:1
		ГФ		Твенте	1:2
2010/11	Шампионска лига	ГФ		Олимпик Лион	3:0, 0:1
		ГФ		Бенфика	2:0, 2:1
		ГФ		Апоел Тел Авив	3:1, 0:0
		1/8		Валенсия	3:1, 1:1
		1/4		Интер	2:1, 5:2
		1/2		Манчестър Юнайтед	0:2, 1:4
2011/12	Лига Европа	Кв.		ХЯК Хелзинки	6:1, 0:2
		ГФ		АЕК Ларнака	0:0, 5:0
		ГФ		Макаби Хайфа	3:1, 3:0
		ГФ		Стяуа	2:1, 0:0
		1/32		Виктория Пилзен	3:1, 1:1
		1/16		Твенте	4:1, 0:1
		1/4		Атлетик Билбао	2:4, 2:2
2012/13	Шампионска лига	ГФ		Арсенал	2:2, 2:0
		ГФ		Монпелие	2:2, 1:1
		ГФ		Олимпиакос	1:0, 2:1
		1/8		Галатасарай	2:3, 1:1
2013/14	Шампионска лига	Кв.		ПАОК	1:1, 3:2
		ГФ		Челси	0:3, 0:3
		ГФ		Базел	2:0, 1:0
		ГФ		Стяуа	3:0, 0:0
		1/8		Реал Мадрид	1:6, 1:3
2014/15	Шампионска лига	ГФ		Челси	0:5, 1:1
		ГФ		Марибор	1:1, 1:0
		ГФ		Спортинг	4:3, 2:4
		1/8		Реал Мадрид	0:2, 4:3
2015/16	Лига Европа	ГФ		АПОЕЛ	1:0, 3:0
		ГФ		Астерас Триполи	4:0, 4:0
		ГФ		Спарта Прага	2:2, 1:1
		1/16		Шахтьор Донецк	0:3, 0:0
2016/17	Лига Европа	ГФ		Ред Бул Залцбург	3:1, 0:2
		ГФ		Краснодар	2:0, 1:0
		ГФ		Ница	2:0, 1:0
		1/16		ПАОК	1:1, 3:0
		1/8		Борусия Мьонхенгладбах	1:1, 2:2
		1/4		Аякс	3:2, 0:2
Кв. = Квалификация; ГФ 1 = Групова фаза (първи групи); ГФ 2 = Групова фаза (втори групи); 1. Кр. = Първи кръг; 2. Кр. = Втори кръг; 1/16 = Шестнадесетинафинал; 1/8 = Осминафинал; 1/4 = Четвъртфинал; 1/2 = Полуфинал; Ф = Финал

• Най-изразителни домакински победи: 6:0 срещу Дармщат 98 (Втора Бундеслига 1983/84),6:0 срещу Фрайбург (Втора Бундеслига 1983/84), 6:0 срещу Байройт (Втора Бундеслига 1981/82), 6:1 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1985/86), 6:1 срещу Фортуна Кьолн (Първа Бундеслига 1973/74), 6:1 срещу Кикерс Офенбах (Първа Бундеслига 1972/73), 5:0 срещу Енерги Котбус (Първа Бундеслига 2007/08), 5:0 срещу Ханза Росток (Първа Бундеслига 1991/92), 5:0 срещу Кайзерслаутерн (Първа Бундеслига 1987/88), 5:0 срещу Алемания Аахен (Втора Бундеслига 1983/84), 5:0 срещу Арминия Билефелд (Първа Бундеслига 1982/83), 5:0 срещу Дуисбург (Първа Бундеслига 1974/75) 7:4 срещу Байер Леверкузен (Първа Бундеслига 2005/06);
• Най-изразителни победи като гост: 7:0 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1976/77), 7:1 срещу Карлсруе (Първа Бундеслига 1976/77), 6:1 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1967/68), 5:1 срещу Хановер 96 (Първа Бундеслига 1971/72), 5:1 срещу Борусия Нойнкирхен (Първа Бундеслига 1967/68), 4:0 срещу Херта Берлин (Първа Бундеслига 2000/01), 4:0 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 2000/01), 4:0 срещу Ханза Росток (Първа Бундеслига 2000/01), 4:0 срещу Алемания Аахен (Втора Бундеслига 1989/90), 4:0 срещу Лютрингхаузен (Втора Бундеслига 1983/84), 5:0 срещу Дуисбург (финал за Купата на Германия 2010/11);
• Най-изразителни домакински загуби: 0:6 срещу Бохум (Първа Бундеслига 1980/81), 1:6 срещу Вердер Бремен (Първа Бундеслига 1965/66), 0:4 срещу Фортуна Дюселдорф (Първа Бундеслига 1980/81), 0:4 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1979/80), 1:5 срещу Айнтрахт Брауншвайг (Втора Бундеслига 1989/90), 1:5 срещу Херта Берлин (Втора Бундеслига 1983/84), 2:6 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1964/65), 0:3 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1994/95), 0:3 срещу Бохум (Първа Бундеслига 1992/93), 0:3 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1987/88), 0:3 срещу Дуисбург (Първа Бундеслига 1967/68), 0:3 срещу Кайзерслаутерн (Първа Бундеслига 1966/67);
• Най-изразителни загуби като гост: 0:11 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1966/67), 0:8 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1969/70), 0:7 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1971/72), 0:7 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1967/68), 0:7 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1965/66), 1:8 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1987/88), 0:6 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1973/74), 0:6 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1969/70), 1:7 срещу Хамбург (Първа Бундеслига 1980/81), 1:7 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1977/78).

№	Нац.	Играч	Роден	От	До	Бивш отбор
Вратари
1		Ралф Ферман	27.09.1988 г.	2011	2020	Айнтрахт Франкфурт
30		Тимон Веленройтер	03.12.1995 г.	2013	2017	Майорка
34		Фабиан Гийфер	17.05.1990 г.	2014	2018	Фортуна Дюселдорф
35		Александер Нюбел	30.09.1996 г.	2015	2018	Падерборн
Защитници
2		Марвин Фрийдрих	13.12.1995 г.	2011	2018	Шалке 04
3		Жуниор Кайсара	27.04.1989 г.	2015	2018	Лудогорец Разград
4		Бенедикт Хьоведес	29.02.1988 г.	2001	2020	Шалке 04
6		Сеад Колашинац	20.06.1993 г.	2011	2017	Шалке 04
14		Абдул Рахман Баба	02.07.1994 г.	2016	2017	Челси
15		Денис Аого	14 януари 1987 г.	2013	2017	Хамбургер ШФ
20		Тило Керер	21.09.1996 г.	2013	2016	Шалке 04
22		Атсуто Учида	27.03.1988 г.	2010	2018	Кашима Антлърс
23		Хорхе „Коке“ Андухар Морено	26.04.1987 г.	2016	2019	Севиля
24		Холгер Бадщубер	13.03.1989 г.	2017	2017	Байерн Мюнхен
27		Заша Рийтер	23.03.1983 г.	2015	2016	Фрайбург
28		Джошуа Битер	1 януари 1997 г.	2007	2019	Фрайбург
29		Налдо	10.09.1982 г.	2016	2018	Волфсбург
31		Матия Настасич	28.03.1993 г.	2015	2019	Манчестър Сити
Полузащитници
5		Йоханес Гайс	17.08.1993 г.	2015	2019	Майнц 05
7		Макс Майер	08.09.1995 г.	2009	2018	Шалке 04
8		Леон Горецка	06.02.1995 г.	2013	2018	Бохум
10		Набил Бенталеб	24.11.1994 г.	2016	2017	Тотнъм
11		Йевхен Коноплянка	29.09.1989 г.	2016	2017	Севиля
17		Бенжамин Стамбули	19.08.1990 г.	2016	2020	Пари Сен Жермен
18		Сидни Сам	31 януари 1988 г.	2014	2018	Байер Леверкузен
21		Алесандро Шьопф	07.02.1994 г.	2016	2019	Нюрнберг
18		Даниел Калиджури	15 януари 1988 г.	2017	2020	Волфсбург
Нападатели
9		Франко ди Санто	07.04.1989 г.	2015	2019	Вердер Бремен
13		Ерик Максим Чупо-Мотинг	23.03.1989 г.	2014	2017	Майнц 05
16		Фабиан Реезе	29.11.1997 г.	2013	2016	Шалке 04
19		Гуидо Бургщалер	29.04.1989 г.	2017	2020	Нюрнберг
25		Клаас-Ян Хунтелаар	12.08.1983 г.	2010	2017	Милан
32		Бернард Текпетей	03.09.1997 г.	2016	2018	Шалке 04
33		Донис Авдияй	25.08.1996 г.	2011	2019	Щурм Грац
36		Бреел Емболо	14.02.1997 г.	2016	2021	Базел

Аматьорският отбор на Шалке 04 се състезава в четвъртодивизионната Регионална лига Запад. На 17 август 2009 г., на среща на втория отбор на „кралскосините“ е постигната рекордна зрителска посещаемост на мач от четвърта германска дивизия – 16 495 души на Фелтинс-Арена на дербито срещу Рот-Вайс Есен.^[10]

№		Играч	Рождена дата	В отбора от	См	Кг	Мач.	Гол.	Предишни клубове
Вратари
-		Нурулла Джан	01.05.1988 г.	2006	190	81	-	-	Рот-Вайс Есен
-		Тони Тапалович	10.10.1980 г.	2007	191	94	29	0	Кикерс Офенбах, Юрдинген 05, Бохум, Шалке 04, Фортуна Гелзенкирхен
-		Ларс Унерщал	20.07.1990 г.	2008	198	100	-	-	Пройсен Мюнстер, Грюн-Вайс Щайнбек, Уфелн
Защитници
-		Андре Килиан	18.05.1987 г.	2002	183	80	-	-	Вестфалия Херне
-		Филип Краска	22 януари 1989 г.	2007	188	76	-	-	Ватеншайд 09
-		Денис Лапачински	26.09.1981 г.	2009	185	81	-	-	Ройтлинген, Хофенхайм, Ханза Росток, Херта Берлин, Ройтлинген, Щутгарт, Ройтлинген
-		Кристиан Мелхнер	10.07.1990 г.	2003	174	72	-	-	Есен-Шьонебек, Фринтроп
-		Седриц Мимбала	22.08.1986 г.	2009	190	85	-	-	Фортуна Кьолн, Байерн Хоф, Десел Шпорт, Алемания Аахен, Юрдумспор Кьолн, Ем Ес Фау Бон, Бон, Кьолн
-		Давид Мюлер	09.02.1990 г.	2004	172	75	-	-	Везел-Лакхаузен
-		Флориан Торварт	20.04.1982 г.	2008	184	84	-	-	Фелберт, Рот-Вайс Есен, Любек, Борусия Дортмунд, Дорстфелд 09
Полузащитници
-		Морис Кюн	07.12.1988 г.	2006	194	93	-	-	Вестфалия Херне
-		Кристоф Мориц	27 януари 1990 г.	2009	186	73	7	1	Алемания Аахен, Виктория Арнолдсвайлер
-		Паскал Одрих	21.09.1990 г.	2009	184	75	-	-	Германия Гладбек, Ватеншайд 09, Шалке 04, Ханза Шолфен
-		Милко Тришич	22 януари 1987 г.	2008	187	79	-	-	Арминия Билефелд, Ватеншайд 09, Алемания Аахен
-		Джефри Туманан	22.09.1987 г.	2008	166	69	-	-	Фелберт, Байер Леверкузен, Сао Паоло, Сао Каетано, Понте Прета, Гуарани Кампиняш, Рио Бранко Американа
-		Маси Уаси	18.06.1988 г.	2007	188	70	-	-	Пройсен Мюнстер, Волфсбург, Рот Вайс Аален
Нападатели
-		Кристиан Ервих	16.12.1983 г.	2008	184	82	-	-	Фортуна Дюселдорф, Шалке 04, Шермбек, Щатлон, Пройсен Мюнстер, Вестфалия Гемен, Вестфалия Грос-Рекен, Хюлстен/Мария Феен
-		Шохей Мацунага	7 януари 1989 г.	2008	171	62	-	-	Юноша на клуба
-		Даниел Пръшкало	27.10.1990 г.	2009	190	92	-	-	Щурм Грац, Земриах
-		Марсел Рамзи	30.08.1990 г.	2008	188	83	-	-	Рот Вайс Аален, Айнтрахт Дортмунд, Бракел, Вестфалия Викеде, Борусия Дортмунд, Кьорне
-		Мурат Турхан	26.04.1987 г.	2009	195	82	-	-	Вийденбрюк 2000, Ратенов, Йешилюрт, Енерги Котбус, Хесен Касел, Тасмания Гропиусщат 1973, Херта Целендорф, Мариендорф

• Класиране в Регионална лига Север: 2003;
• Класиране в Регионална лига Запад: 2008.

Юношите старша възраст (U23), наречени още Die Knappenschmiede, играят към ноември 2016 в четвъртото футболно ниво на Германия – Регионална лига Запад. Мениджър на отбора от ноември 2016 е бившият играч на Шалке и национален състезател Джералд Асамоа.^[11]. Известни играчи, произлезли от школата на Шалке, са Мануел Нойер, Юлиан Дракслер, Илкай Гюндоган, Бенедикт Хьоведес, Йенс Леман, Кристоф Мецелдер и Месут Йозил,

• Шампион на Германия: 1976, 2006;
• Купа на ГФС: 2005;
• Купа на Кикер: 2002.

• Шампион на Германия: 1978, 2002.

Ежедневните оперативни дейности са разпределени между президента Йозеф Шнузенберг, изпълнителния директор Петер Петерс и треньора Феликс Магат, който действа и като спортен директор на клуба. Дейността на тримата се следи и оценява от надзорен съвет. Негови членове са:

Член на надзорния съвет Професия Клеменс Тьонийс Директор на завод за колбаси Йенс Бухта Адвокат от Каарст Уве Кемер - Петер Ланге Предприемач от Мюлхайм Андреас Шолмайер - Тил Цех Адвокат от Мюнстер Ханс-Йоаким Бурденски Общински съветник от Гелзенкирхен Ролф Ройек Търговец от Гелзенкирхен Карл-Хайнц Ройл - Хорст Поганац Ръководител на спонсорския отдел на „Виктория АД“

Повече от 10 000 привърженици на Шалке 04 участват в анкета по избирането на отбора на ХХ век по случай 100-годишнината на „кралскосините“.^[12] За треньор на столетието е обявен Хууб Стевенс. Избрани са:

	Играч	Бележка
Вратари
	Норберт Нигбур	Световен шампион от 1974 г., без да изиграе нито една среща от турнира, той е резерва на Сеп Майер. „Специалист“ в спасяването на дузпи. Във финала за Купата на Германия през 1972 г. хваща три удара от бялата точка и сам вкарва една дузпа.
Защитници
	Клаус Фихтел	Най-възрастният полеви играч, играл в Първа Бундеслига. Защитникът изиграва 552 мача в първа дивизия на Германия между 1965 и 1988 г., от които 477 с екипа на Шалке – клубен рекорд! Поради стабилната си игра в защита е наречен „Бора“.
	Ролф Рюсман	Солиден защитник, играл от 1969 до 1984 г. в Шалке 04. Изиграва 134 поредни мача за „миньорите“, без да получи контузия, да покаже слаба форма или да изтърпи наказание. По-късно за кратко е директор в клуба.
	Олаф Тон	Още на 18 години той отбелязва 3 гола на Байерн Мюнхен в мач за Купата на Германия, завършил 6:6. Така футболистът си извоюва титулярно място в полузащитата на „кралскосините“ и дебют с националната фланелка. След период в Мюнхен, Тон се завръща в Шалке и играе в защитата на отбора, спечелил Купата на Германия през 2002 г.
Полузащитници
	Марк Вилмотс	Борбен полузащитник, част от „евробойците“ през сезон 1996/97, спечелили Купата на УЕФА. Белгиецът сам отбелязва решаващите голове през успешната година.
	Фриц Сцепан	Шест пъти шампион на Германия, победа за Купата на Германия, две участия на световни първенства, капитан на германския национален отбор. Състезава се в продължение на две десетилетия и има решаваща роля за възхода на отбора през 20-те години и за успехите през 30-те. През 60-те години е вицепрезидент на Шалке 04 за две години. Притежавал е текстилна фабрика в Гелзенкирхен.
	Ернст Куцора	Заедно с роднината си Фриц Сцепан успешно въвеждат „шотландския футбол“ в Германия. През 30-те и 40-те години изпълнява ролите на играч, треньор, ръководител и скаут на Шалке 04, чийто капитан е бил. Почетен гражданин на Гелзенкирхен, а улицата, която води до административната сграда на клуба, е кръстена на негово име.
	Инго Андербрюге	Бившият играч на Борусия Дортмунд ознаменува 12-годишния си престой в Гелзенкирхен със спечелването на Купата на УЕФА, но въпреки това никога не получава повиквателна за германския национален отбор. На пето място във вечната голмайсторска класация на Шалке 04, особено добре играе с левия си крак при изпълнение на преки свободни удари и дузпи.
Нападатели
	Райнхард Либуда	Нападателят получава прякора си „Стан“ след като демонстрира на терена прословутия финт на английската легенда Стенли Метюс. Либуда е технично и бързо крило, което става трети на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Неговата кариера в Германия приключва с разрастването на скандала с манипулирането на срещи от Първа Бундеслига.
	Клаус Фишер	Става известен с акробатичните си удари от далечно разстояние. През 1977 г. така той отбелязва изключително красив гол за Германия срещу Швейцария. По-кусно попадението е избрано за „Гол на века“ в Германия. Неговите 182 гола за Шалке 04 в Първа Бундеслига и до днес са клубен рекорд.
	Рюдигер Абрамчик	Дясното крило, наричано от феновете и медиите „бог на центриранията“, първоначално играе заеднос с Клаус Фишер, а по-късно и сам в атаката на „кралскосините“. При дебюта си през 1973 г., става най-младият футболист в Първа Бундеслига за всички времена.

	Играч	Бележка
	Раул	Раул Гонзалес Бланко е един от най-добрите футболисти в света и може би най-известната интернационална звезда играла за Шалке. В двата сезона 2010/2011 и 2011/2012, през които той играе за отбора в 98 мача и вкарва 40 гола Раул успява за пръв път в богатата си кариера да спечели националната купа на една страна.
	Мануел Нойер	Един от най-добрите вратари в света, произлиза от школата на Шалке 04, където играе до 2011. Световен шампион през 2014 в Бразилия с националния отбор на Германия.
	Юлиан Дракслер	Атакуващ полузащитник, една от младите надежди на немския футбол, произлиза от школата на Шалке 04, където играе до 2015. Световен шампион през 2014 в Бразилия с националния отбор на Германия.
	Херберт Бурденски	Последният жив участник от първия знаменит отбор на Шалке, който умира през 2001 г. Футболистът с прякор „Буде“ отбелязва единствения гол за Германия в първия официален мач на националния отбор след Втората световна война.
	Михаел Бюскенс	Дипломираният готвач играе в продължение на 10 години с екипа на „миньорите“, през които записва 257 срещи в Първа Бундеслига, печели Купата на УЕФА и на два пъти триумфира с Купата на Германия.
	Ив Айгенраух	229 мача за Шалке 04 с впечатляващ „феър-плей“ рейтинг, фотограф, автор на публикации в германските медии.
	Херман Епенхоф	Идва в отбора през 1938 г. и заиграва като десен външен халф. За четири години спечелва три титли на страната си. След края на войната Епенхоф отново облича синята фланелка в Оберлига Запад, като участва и във финала за Купата на Германия през 1955 г.
	Рудолф Гелеш	Един от членовете на отбора, който печели шампионата и Купата на Германия през 1937 г. Играе в дясната част на нападението на отбора, а с националната фланелка има 20 срещи.
	Ернст Калвицки	Шесткратен шампион на Германия. По-късно работи като домакин на стадиона на Шалке.
	Берни Клод	„Дванайсетия световен шампион“ от 1954 г. Брат на вратаря Ханс Клод. На терена играе като плеймейкър, голмайстор и капитан на шампионския отборна „миньорите“ от 1958 г.
	Ханс Клод	По-голям брат на Берни Клод, вратар на Шалке при три шампионски сезона и при спечелването на Купата на Германия през 1937 г. Той пропуска четвъртата титла на „кралскосините“, поради получена травма от източния фронт.
	Йохан де Кок	Холандецът стабилна защита през 90-те години, заедно с Олаф Тон и Томас Линке. След това участва като архитект в проектирането на новия стадион на Шалке Фелтинс-Арена.
	Хайнер Кьордел	Днес е член на почетния президентски съвет на клуба.
	Вили Козловски	Роден в непосредствена близост до стадиона на Шалке, играе в нападението на „миньорите“ от 1952 до 1965 г., става шампион на Германия, участва в Световното първенство по футбол през 1962 г. и вкарва първия гол за Шалке в Първа Бундеслига.
	Ервин Кремерс	Част от отбора, спечелил Купата на Германия през 1972 г. Нападателят изиграва 261 мача в германската елитна дивизия, повечето от които заедно с брат си Хелмут Кремерс. Играе с променлив успех в германския национален отбор, с който става европейски шампион през 1972 г.
	Хелмут Кремерс	Носител на Купата на Германия от 1972 г., 276 мача в Първа Бундеслига. Световен шампион от 1974 г., без да влезе в игра. През 1994 г. е президент на клуба за 43 дни.
	Радослав Латал	Победител в турнирите за Купата на УЕФА и Купата на Германия, изиграва 187 мача за 7 години със синята фланелка. Играе на различни позиции в дефензивната линия на Шалке.
	Йенс Леман	Освен че печели Купата на УЕФА през 1997 г. вратарят касира само 32 гола през целия сезон във всички състезания на отбора си, включително и период от 603 игрови минути без допуснато попадение. Отбелязва победен гол с глава срещу Борусия Дортмунд след края на официалните 90 минути в последното си дерби като играч на „миньорите“ срещу дортмундци. Година по-късно обаче преминава в редиците на кръвния враг.
	Херберт Люткебомерт	Полузащитник, играе в 286 мача на клуба, носител на Купата на Германия през 1972 г.
	Юри Мулдер	Носител на Купата на УЕФА през 1997 г., играе в Шалке 04 от 1997 до 2002 г. Любимец на гелзенкирхенската публика.
	Андреас Мьолер	Световен и европейски шампион и две пъти носител на Купата на лигата с Шалке. Един от малкото които са играли и за кръвния враг Борусия Дортмунд.
	Херман Наткемпер	Член на успешния отбор на Шалке 04 преди Втората световна война. Двукратен шампион на Германия.
	Иржи Немец	Между 1993 и 2002 г. изиграва 247 срещи за Шалке 04 и се превръща в любимец на гелзенкирхенската публика.
	Герхард Нойзер	Играе в отбора от 1965 до 1970 г.
	Ернст Пьортген	През ранните 30 години на ХХ век професионалният бояджия получава прозвището „Вълшебника с топка“.
	Ебе Санд	Известният със спортсменството си датчанин държи клубния рекорд на Шалке с 10 гола от 31 мача в европейските клубни турнири.
	Гюнтер Шлипер	Поради техничната си игра е наричан от запалянковците „Шлипиньо“.
	Вили Шулц	Играе за Шалке 04 от 1960 до 1965 г. Взема участие на Световното първенство през 1962 г. в Чили.
	Йоте Тибулски	Член на легендарния отбор на Шалке, шесткратен шампион на Германия.
	Адолф Урбан	Също член на знаменития шампионски отбор на Шалке преди войната. В 21 мача с националния екип той вкарва 11 гола. Лявото крило умира през 1943 г. като войник на източния фронт.

Име Брой срещи Клаус Фихтел 477 Норберт Нигбур 355 Ролф Рюсман 304 Клаус Фишер 295 Олаф Тон 295 Херберт Люткебомерт 286 Джералд Асамоа 279 Михаел Бюскенс 257 Иржи Немец 256 Ив Айгенраух 229

Име Брой голове Клаус Фишер 182 Ебе Санд 74 Клас-Ян Хюнтелар 81 Кевин Курани 71 Олаф Тон 52 Ервин Кремерс 50 Инго Андербрюге 46 Хелмут Кремерс 45 Рюдигер Абрамчик 44 Джералд Асамоа 44

Име Брой срещи Клаус Фихтел 52 Ролф Рюсман 42 Норберт Нигбур 41 Клаус Фишер 39 Ернст Куцора 39 Херберт Люткебомерт 39 Ернст Калвицки 36 Фриц Сцепан 35 Ото Тибулски 34 Райнхард Либуда 32

Име Брой голове Клаус Фишер 34 Ернст Калвицки 28 Ернст Куцора 24 Фриц Сцепан 20 Ебе Санд 18 Ернст Пьортген 17 Херман Епенхоф 14 Джералд Асамоа 12 Хелмут Кремерс 12 Клас-Ян Хюнтелар 12

Име Брой срещи Бенедикт Хьоведес 59 Джералд Асамоа 51 Марсело Бордон 36 Леван Кобиашвили 35 Франк Рост 34 Ебе Санд 31 Джеферсон Фарфан 33 Джърмейн Джоунс 32 Рафиня 31 Жоел Матип 30

Име Брой голове Клас-Ян Хюнтелар 22 Ебе Санд 10 Майк Ханке 9 Раул 9 Марк Вилмотс 9 Клаус Фишер 7 Леван Кобиашвили 7 Кевин Курани 7 Линкълн 12 Джералд Асамоа 5

Президент Период Вилхелм Гийс 1904 – 1909 Хайнрих Хилгерт 1909 – 17.03.1912 Фриц Ункел 17.03.1912 – 1915 Роберт Шюрман 1915 – 25.07.1919 Фриц Ункел 25.07.1919 – 23.07.1932 Вилхелм Мюнстерман 23.07.1932 – 04.1933 Георг Щолце 04.1933 – 24.06.1933 Фриц Ункел 24.06.1933 – 06.08.1939 Хайнрих Ченшер 06.08.1939 – 30.04.1940 Хайнрих Пийнек 30.04.1940 – 02.1946

Президент Период Фриц Матнер 02.1946 – 25.05.1946 Фридрих Мария Лених 25.05.1946 – 22.02.1947 Йозеф Вийтфелд 18.07.1947 – 21.06.1950 Алберт Вилдфанг 21.06.1950 – 29.07.1953 Алберт Мьориц 29.07.1953 – 1958 Ханс-Георг Кьоних 04.09.1959 – 27.07.1964 Фриц Сцепан 27.07.1964 – 21.07.1965 Курт Хатлауф 21.07.1965 – 5 януари 1966 Фриц Сцепан 14.09.1966 – 27.09.1967 Гюнтер Зийберт 27.09.1967 – 11.11.1976

Президент Период Карл-Хайнц Хюч 11.11.1976 – 09.03.1978 Гюнтер Зийберт 09.03.1978 – 01.12.1979 Ханс-Йоахим Фене 06.05.1980 – 05.12.1986 Гюнтер Зийберт 02.02.1987 – 19.09.1988 Михаел Цюлка 21.11.1988 – 24.11.1988 Гюнтер Айхберг 16 януари 1989 – 17.10.1993 Бернд Тьонийс 07.02.1994 – 01.07.1994 Хелмут Кремерс 12.09.1994 – 06.12.1994 Герхард Реберг 12.12.1994 – 18.06.2007 Йозеф Шнузенберг от 18.06.2007

Изпълнителен директор Период Гюнтер Зийберт 1976 – 1978 Руди Асауер 15.05.1981 – 04.12.1986 Ролф Рюсман 25.02.1987 – 10.08.1987 Хериберт Бруххаген 1988 – 1992 Руди Асауер 01.04.1993 – 17.05.2006 Андреас Мюлер 17.05.2006 – 09.03.2009 Феликс Магат 01.07.2009 – 16.03.2011 Хорст Хелдт 16.03.2011 – 17.05.2016

Треньор Период Георг Гавличек 01.07.1963 – 25.04.1964 Фриц Лангнер 26.04.1964 – 30.06.1967 Карл-Хайнц Мароцке 01.07.1967 – 13.11.1967 Гюнтер Брокер 18.11.1967 – 17.11.1968 Руди Гутендорф 22.11.1968 – 07.09.1970 Слободан Чендич 08.09.1970 – 30.06.1971 Ивица Хорват 01.07.1971 – 30.06.1975 Макс Меркел 01.07.1975 – 09.03.1976 Фридел Рауш 10.03.1976 – 20.12.1977 Ули Масло 21.12.1977 – 24.05.1978 Ивица Хорват 01.07.1978 – 17.03.1979 Гюла Лорант 19.03.1979 – 04.12.1979 Дитмар Швагер 05.12.1979 – 22.04.1980 Фарудин Юсуфи 21.04.1980 – 26.05.1981

Треньор Период Руди Асауер 27.05.1981 – 30.06.1981 Зиги Хелд 01.07.1981 – 20 януари 1983 Юрген Зундерман 24 януари 1983 – 30.06.1983 Дитхелм Фернер 01.07.1983 – 30.06.1986 Ролф Шафщал 01.07.1986 – 07.12.1987 Хорст Франц 29.12.1987 – 18.09.1988 Дитхелм Фернер 20.09.1988 – 10.04.1989 Петер Нойрурер 11.04.1989 – 13.11.1990 Клаус Фишер 14.11.1990 – 31.12.1990 Александър Ристич 1 януари 1991 – 30.04.1992 Клаус Фишер 1 януари 1992 – 30.06.1992 Удо Латек 01.07.1992 – 17 януари 1993 Хелмут Шулте 18 януари 1993 – 10.10.1993 Йорг Бергер 11.10.1993 – 03.10.1996

Треньор Период Хууб Стевенс 09.10.1996 – 01.07.2002 Франк Нойбарт 01.07.2002 – 26.03.2003 Марк Вилмотс 26.03.2003 – 30.06.2003 Юп Хайнкес 01.07.2003 – 15.09.2004 Еди Ахтерберг 15.09.2004 – 28.09.2004 Ралф Рангник 28.09.2004 – 12.12.2005 Оливер Рек 12.12.2005 – 04.04.2006 Мирко Сломка 4 януари 2006 – 13.04.2008 Михаел Бюскенс 13.04.2008 – 30.06.2008 Фред Рутен 01.07.2008 – 26.03.2009 Михаел Бюскенс Юри Мулдер Оливер Рек 27.03.2009 – 30.06.2009 Феликс Магат 01.07.2009 – 16.03.2011

Треньор Период Йозеф Айхкорн 16.03.2011 – 20.03.2011 Ралф Рангник 21.03.2011 – 22.09.2011 Йозеф Айхкорн 22.09.2011 – 26.09.2011 Хууб Стевенс 27.11.2011 – 16.12.2012 Йенс Келер 16.12.2012 – 07.10.2014 Роберто ди Матео 07.10.2014 – 26.05.2015 Андрé Брайтенрайтер 12.06.2015 – 24.05.2016

Днешната арена на Шалке 04 носи името на бирата Фелтинс, поради финансовите изгоди, които тази реклама носи в клубния бюджет.

• Фелтинс-Арена (до юли 2005 г. – „Арена ауф Шалке“);
  • Откриване на 13 и 14 август 2001 г.;
  • Капацитет: 61 673 зрители, при международни срещи: 54 142 зрители;
  • Един от най-модерните стадиони в света, с най-голямото в Европа (към октомври 2016) видео-кубче на фирмата Хайсенс ^[13].

• Паркщадион, домакински стадион на Шалке 04 до 2001 г.;
  • Откриване на 4 август 1973 г. срещу Фейенорд Ротердам;
  • Капацитет: 70 600 зрители, след преустройство през 1998 г. – 62 004 зрители;
  • Стадион през годините на „Евробоеца“ и „Шампиона на сърцата“;
  • В началото на 2004 г. започва частитно събаряне на стадионните конструкции.

• Глюкауф-Кампфбан
  • Капацитет: 34 000 зрители;
  • Откриване на 29 август 1928 г.;
  • Стадион през годините на „Шотландския футбол“;
  • Зрителски рекорд: 70 000 през 1931 г.;
  • Последна среща от Първа Бундеслига: 6 юни 1973 г. срещу Хамбург, спечелена с 2:0 от Шалке 04;
  • Глюкауф-Кампфбан до 2005 г. е стадион на младежките и аматьорските отбори на клуба.

От началото на 80^-те години съществува близко приятелство с привържениците на Нюрнберг.^[14] Феновете на Шалке 04 могат да влязат по всяко време в блока на привържениците на Нюрнберг по време на двубоите на двата отбора на Фелтинс-Арена, където да обсъждат положения от мача. „Франките“ на свой ред подкрепят „кралскосините“ при гостувания в Южна Германия, например в Мюнхен или Щутгарт. Началото на дружбата започва от съвместна среща на членовете на два от фенклубовете на отборите. След това последват общи пътувания с влак, побратимяване срещу Байерн Мюнхен и общи статии в пресата, засягащи клубовете. Освен с Нюрнберг, някои запалянковци на Шалке 04 поддържат добри отношения с феновете на холандския Твенте. Местно приятелство е налице и с Борусия Вупертал.

Изключително силна е враждата със съседите от Борусия Дортмунд. Рурското дерби с години вълнува не само жителите на бившата миньорска област, а и цяла Германия. Към 23 октомври 2016 г. от 170 официални срещи Шалке 04 e спечелил 67 пъти, Борусия Дортмунд 60 пъти, а 43 мача завършват наравно. Головата разлика разбира се също е в полза на Шалке – 325:265. Друго яростно съперничество съществува срещу Рот-Вайс Есен, което обаче позатихва в последните две десетилетия след спада в представянето на есенци. Разбира се, никой привърженик на Шалке 04 не понася и рекордния шампион на страната Байерн Мюнхен. Кьолн също се „радва“ на омразата на „кралскосините“. Едностранна вражда, насочена срещу Шалке, е обявена от феновете на Херта Берлин.^[15]

Blau und weiß, wie lieb ich Dich („Синьо и бяло как ви обичам“) и Königsblauer S04 („Кралскосин Шалке 04“) са официалните клубни химни. Известни неофициални песни са Oppa Pritschikowski, Wir sind Schalker, Schalke ist die Macht.

Също така песен е посветена и на датския футболист Ебе Санд.

• 1978 – 1979 г.: Дойче Кребсхилфе (Deutsche Krebshilfe) – дружество с идеална цел от Бон, Северен Рейн-Вестфалия;
• 1979 – 1983 г.: Тригема (Trigema) – компания за спортна екипировка от Бурладинген, Баден-Вюртемберг;
• 1983 – 1986 г.: Падок'с (Paddock’s) – компания за облекла от Бремен;
• 1986 – 1987 г.: Тригема (Trigema) – компания за спортна екипировка от Бурладинген, Баден-Вюртемберг;
• 1987 – 1988 г.: Дуал (Dual) – производител на грамофонни плочи от Занкт Георген им Шварцвалд, Баден-Вюртемберг;
• 1988 – 1991 г.: Ер Ха Алурад (RH Alurad) – производител на алуминиеви продукти от Атендорн, Северен Рейн-Вестфалия;
• 1991 – 1993 г.: Р'Актив (R’Activ) – млечна напитка;
• 1993 – 1994 г.: Мюлер (Müller) – производител на млечни продукти от Фишах, Бавария;
• 1994 – 1997 г.: Керхер (Kärcher) – производител на почистващи уреди от Виненден, Баден-Вюртемберг;
• 1997 – 2001 г.: Фелтинс (Veltins) – пивоварна от Мешеде, Северен Рейн-Вестфалия;
• 2001 – 2006 г.: Виктория (Victoria) – застрахователна компания от Дюселдорф, Северен Рейн-Вестфалия;
• от 2007 г.: Газпром (Gazprom) – газова компания от Москва, Русия.

Традиционно футболистите на Шалке 04 носят сини екипи и предимно бели или сини шорти и сини чорапи. Фланелките за гостувания са в повечето случаи бели, с бели или сини шорти и бели чорапи. В миналото резервните екипи са били с цветове оранжево, черно или синьо-зелено. От сезон 2008/09 отборът има трети екип за срещите си от Шампионската лига в тъмносиньо и със светлосини елементи. Вратарите на тима обличат черни, бели или оранжеви екипи.

Куриоз се получава на 18 април 1998 г., когато преди мача между Шалке 04 и Карлсруе главният съдия на срещата Хелмут Фандел преценява, че белите екипи на Карлсруе не се отличават достатъчно от сините на Шалке и инструктира гелзенкирхенци да сменят фланелките си. Тъй като „кралскосините“ са донесли само титулярните си екипи за гостуването си в Баден, те играят срещата в жълтите екипи за гостуване на Карлсруе. ^[16]

В градчето Гелзенкирхен всичко е Шалке. Дори цветовете на сигнализацията за слепи по светофарите, която има законово предписана, но неподходяща цветова комбинация от жълто-черно (цветовете на кръвния враг Борусия Дортмунд), бива поправена от общината чрез емблемата на Шалке 04.

През 2012 е открито официално гробище за фенове на Шалке, което има формата на стадион и гробищен парк с 1904 места, които желаещите могат да закупят предварително^[17]. Приходите не са в полза на отбора, който просто предоставя безплатно лиценза за ползване на името и не желае да прави печалба от смъртта на феновете си.

Сюжетът на излезлия през 1999 г. филм „Футболът е нашият живот“ („Fußball ist unser Leben“) е тясно свързан с Шалке 04. В него се разказва история за двама привърженици на „кралсосините“, които преминават през множество куриозни ситуации. Във филма се появяват и Руди Асауер, Хууб Стевенс и Ив Айгенраух.

Отборът на Шалке се споменава и в комерсиалната лента „Подводницата“ („Das Boot“), където в разговор между екипажа се казва: „Имам лоши новини за вас. Шалке са загубили с 5:0, изглежда, че няма да сме на финал тази година!“.

Талисманът на отбора се казва Ервин (на немски: Erwin) и от 4 май 1994 е неразделна част от фен културата около отбора.

Основаната през 1824 г. пивоварна Фелтинс от зауерландския град Мешеде от дълги години произвежда официалната бира на Шалке 04. Днес стадионът на отбора и фентрибуната в него носят името на пивото, а то се предлага изключително по време на двубоите на „миньорите“. Освен светла бира, пивоварната произвежда и различни нискоалкохолни плодови напитки. Един от символите на футболния отбор Шалке 04 вече е в България.^[18]

Шалке има свой собствен отбор по League of Legends ^[19], който ги представяше на League of Legends Championship Series, но през август 2016 изпада в League of Legends Challenger Series.

Също така се работи по създаването на отбор от професионални играчи на FIFA, като за целта селекцията се прави от бивш световен и европейски шампион на играта^[20].

• Преглед на футболните отбори от областта Рур
• ((de)) Официален уебсайт
• ((de)) Фен клуб
• ((de)) Официален уебсайт на Фелтинс Арена
• ((en)) Наръчник на германския футбол Архив на оригинала от 2023-03-07 в Wayback Machine.
• ((de)) Уебсайт на фенклубовете на Шалке 04
• ((de)) Ултрас Гелзенкирхен
• ((de)) Привърженици на Шалке 04
• ((nl)) Холандски фенсайт на Шалке 04

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата FC Schalke 04 и страницата FC Schalke 04 в Уикипедия на немски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.