Успение Богородично (Карея)

Църквата е наречена Протатос защото е седалище на атинския протат.^[2] Изграждането на църквата в първоначалния ѝ вид е от X век. Църквата е най-старата от всички католикони в Света гора.^[1]

Съвременният вид на храма е резултат на последователни ремонти, като най-значителен е този преди средата на X век на Свети Атанасий Атонски. В архитектурно отношение сградата на църквата е трикорабна базилика с напречен кораб.^[1]

В храма е запазен отличен образец от монументалната живопис, чийто връх на Света гора е от края на XIII началото на XIV век.^[1] По повърхностите на стените на храма украсата стенописите са в четири припокриващи се зони. Горната и долната зона представляват фигури в цял ръст на предци, пророци и военни светци. Двете междинни и по-широки зони изобразяват, без разделителни линии по между си, евангелски сцени и сцени от живота на Света Богородица. Между тези сцени са вмъкнати евангелистите. Стенописни изображения на Света Богородица на трон и Христос на трон украсяват двата големи проскинитария пред светилището. В олтана са изобразени главно светогорски светци.^[2]

Стенописната украса на църквата, която вероятно е била изпълнена по време на първия патриархат на Атанасий I Константинополски (1289-93, 1305-10), се приписва според „Ерминията“ на Дионисий Фурноаграфиот на Мануил Панселин от Солун. Стенописите са сходни с тези в „Свети Димитър“ и параклиса му „Свети Евтимий“ в Солун.^[2][3][4]

• 
  Господ Вседържител
  Една от най-величествените и значителни фрески на Иисус Христос за времето си^[3]
• 
  Йоан Кръстител
  Тази творба е ключов образ за Македонската школа. Тя е повлияла практически на всички последващи икони, изобразяващи светеца^[3]
• 
  Христос Анапесон (Дремещ)
  По мнението на историците, това е първото известно възпроизведение на този сюжет в Македонската школа. Теофан Критски по-късно повтаря и развива този сюжет^[3]
• 
  Отляво – Свети Меркурий,
  отдясно — Артемий Антиохийский
  Той държи меч, лък и щит. Главата на светеца е увенчана със скитски шлем, който отразява мястото на живота на светеца. Късата брада показва младостта му, а богатата одежда – високата му длъжност.^[3] Символи на светеца са шлем, щит и меч
  Лицето на Артемий има явно сходство с лика на Христос. В своята „Ерминия“ (XVIII век) Дионисий Фурноаграфиот посочва това сходство:^[4]
  „Артемий, на вид подобен на Христос“.
• 
  Димитър Солунски
  Извивката на главата и изписването на косите на Димитър стават образец за подражание в иконописта. головы и написание волос Дмитрия стали образцом для подражания в иконописи. Изобразеното в дясната ръка наклонено копие и стрелите в лявата също стават класически вариант за изобразяване на светеца^[3]
• 
  Въведение Богородично
  Изследователите посочват живостта, реализма и емоционалността на фреската. Привличат вниманието второстепенните персонажи – жените, които са в центъра на картината. Това е най-смелото решение на композицията на иконата за няколко века напред^[3]
• 
  Фотина Самарянката
  Забележително е женското изящество на светицата, което контрастира със строгите форми на светците, отшелниците и монасите, изобразени от Панселин в Протатон.^[3]На Атон съществува фреска, наследила основни черти на тази
• 
  Великомъченик Евстатий
  Изобразена е властността, строгостта и самообладанието на генерала. В дясната ръка на светеца има копие, които заедно с доспехите показват принадлежност към военната профессия^[3]

• Икони от храма
• 
  „Събор на атонските светци“, икона от манастира, около 1800 г.
• 
  „Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1849 г.
• 
  „Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1859 г.
• 
  Kонстантин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата, 1770 г.