Томас III Савойски

Той е първороден син на Томас II Савойски (* ок. 1999 или ок. 1202, † 1259), сеньор на Пиемонт, регент-граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, граф на Фландрия и на Ено, маркграф на Торино и Ивреа, и на втората му съпруга Беатриче Фиески/Фиеско († 1283).^[7] Негови дядо и баба по бащина линия са Томас I Савойски, 9-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен, и Беатриса (Маргарита) Женевска, а по майчина – Теодор Фиески, граф на Лаваня^[8] и Симона дела Волта (ди Капо Корсо).

Има двама братя и две или три сестри:

• Амадей V (* 1252 или 1253, † 1323), 14-и граф на Савоя, съпруг на Сибила (Симона) дьо Боже и на Мария Брабантска
• Лудвиг I от Во (* сл. 1253, † 1302), барон на Во (Ваат), съпруг на Аделина Лотарингска, Жана дьо Монфор и Изабела д'Олне.
• Елеонора († 1296)
• Алиса († 1277)
• Контесона († сл. 14 януари 1264), вероятна

Има и трима природени братя от извънбрачни връзки на баща си.

Подобно на баща си се отличава с пореден номер, въпреки че двамата никога не са били графове на Савоя.

Според Europäische Stammtafeln^{[N 2]} (том II, 190) Томас е роден през 1248 г.,^[5] но това противоречи на факта, че родителите му, според френския историк Самюел Гишенон, са вече женени през 1251 г. и Томас е първородният им син.^[9]

Баща му Томас II, граф на Савоя умира през 1259 г.,^[10][11] навярно отровен.^[12] Томас го наследява с титлите „Граф на Мориен“ и „Господар (сеньор) на Пиемонт“.^[13] Неговият братовчед – савойският граф Бонифаций Савойски е оставен да управлява сам графството и се сближава с партията на гибелините и с неговия девер Манфред, регент на Кралство Сицилия.^[14]

Около момента на смъртта на баща му Томас и двамата му по-малки братя са държани в затвора на Комуна Асти. След това обаче се намесва братът на майка му Беатрис – кардинал Отобоно Фиески, бъдещият папа Адриан V, който с генуезките войски и други гвелфи освобождава трите деца.^[15]

През 1263 г. Томас III придружава братовчед си Бонифаций Савойски в кампанията срещу Торино, попаднал под влиянието на гвелфите.^[2] Двамата са нападнати при портите на Торино от войските на Комуна Асти и пленени, а Бонифаций умира от раните си.^[16] Тъй като Бонифаций не е женен, няма и наследници, така че предимство имат синовете на граф Томас II Савойски и по-конкретно – първородният му син Томас, който изисква графството и потвърждение за превъзходството му над рода. Сестрите на Бонифаций също отправят претенции, но в крайна сметка чичо му по бащина линия – графът на Ричмънд и на Ромон Петър успява да накара да го признаят за граф на Савоя^[16] през 1263 г. и поради младата възраст на Томас.

През 1264 г. лелята на Томас – Беатриса Савойска, графиня консорт на Прованс и Форкалкие, споменава Томас, братята му Амадей и Лудвиг, и сестра им Елеонора в завещанието си като получатели на наследство.^[17]

За интересите му в Пиемонт, в земите, оставени от баща му Томас II, се грижи майка му Беатрис Фиески до навършването му на 16 години около 1268 г.

През 1268 г. чичо му – графът на Савоя Петър II, прави последно завещание, където изисква да бъде погребан в Абатство Откомб и определя брат си Филип за свой наследник в графството, и също така определя различните завещания за всички останали роднини,^[18] добавяйки и допълнение, където уточнява, че неговата наследници са брат му Филип и собствената му дъщеря Беатрис Савойска.^[19] Петър II Савойски умира на 16 май 1268 г. без мъжки наследници, но въпреки това Томас III не получава короната на графството, която преминава в ръцете на другия му чичо Филип I Савойски.^[9] Той определя втория си племенник Амадей – граф на Фландрия за свой наследник начело на Графство Савоя, отхвърляйки Томас, като по този начин се отказва от традицията на Хумбертините за първородния мъжки наследник.^[20]

В периода 1259 – 1282 г. (вероятно около 1270 г.) той предоставя заедно с майка си Беатрис Фиески Харта на свободите^{[N 3]} на селището Сен Жони сюр Гие^{[N 1]} – център на владение, което баща му Томас II получава от брат си граф Амадей IV Савойски.^[21]

През 1273 г. Томас е споменат заедно с брат си Амадей и майка им Беатрис, спомената като графиня на Боржè.^[22][23]

При Филип I Савойски Томас е овластен с феодите си и от негово име управлява териториите отсам Алпите, в Пиемонт, които се намират по заплахата на Република Асти, на Шарл Анжуйски и на маркграфа на Монферат Вилхелм VII. През 1274 г. той получава Пинероло и Вале ди Пероза, а през 1280 г. – Торино, Коленьо, Груляско и Пианеца.

През 1280 г. маркграфът на Монферат Вилхелм VII Велики, кралят на Арагон Педро III и маркграфът на Салуцо Томас I правят заговор, за да си разпределят савойските владения, към които последните двама имат претенции в ролята им на зет и на син на Беатриса Савойска, дъщеря на Амадей IV Савойски. Вилхелм VII се отправя към Испания и при преминаването си през Савойските владения е хвърлен в затвора по нареждане на Томас III. Томас му предлага свобода срещу това да върне на Савоя окупирания от него Торино.^[24][25]

Томас, според историка Самюел Гишенон, се разболява в Сен Жани сюр Гие,^{[N 1][25]} където през май 1282 г. прави завещание. В него той желае да бъде погребан в Абатство Откомб, дава наследство на съпругата си Гуя и на майка си Беатрис, определя за наследник най-големия си син Филип, като дава адекватни прерогативи на останалите си четирима сина Петър, Томас, Амадей и Вилхелм, и нарежда съпругата му да бъде техен опекун, подпомагана от брат ѝ – господаря на Салан,^{[N 4]} граф на Шалон^{[N 5]} и граф на Бургундия Ото IV и от един негов братовчед – Аймар от Русийон, архиепископ на Лион.^[26]

Според Гишенон Томас умира в Сен Жани сюр Гие на 15 май 1282 г. и е погребан в Сакра ди Сан Микеле в Пиемонт.^[25] Други дата и място на смъртта му е 16 май 1282 г. в Сан Джинезио^[1][5] и изглежда, че е погребан по негово искане в Абатство Откомб.^{[N 6]}

∞ май 1274 Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) (Guya de Châlon/Guye de Bourgogne; † 24 юни 1316), дъщеря на Хуго III дьо Шалон, пфалцграф на Бургундия, господар на Салан,^{[N 7]} и на Аделхайд от Графство Мерания-Андекс, графиня на Бургундия.^[27] От нея има петима сина,^[13][28] всички от които са споменати в завещанието му:^[26]

1. Филип I Савойски-Ахая (* 1278 в Суза, † 23 септември 1334), господар на Пиемонт (1294 – 1334), граф на Мориен, княз на Ахая (1301 – 1307); ∞ 1. 12 февруари 1301 в Рим Изабела дьо Вилардуен (* 1263, † 1312), княгиня на Ахая и на Мореа, дъщеря на Вилхелм II дьо Вилардуен и на втората му съпруга Анна Ангела Комнина Дукина, имат две или три дъщери 2. 7 май 1312 Катерина дьо ла Тур дю Пен († 9 декември 1337 в Пинероло),^[29] дъщеря на Хумберт I Виенски и на съпругата му Анна Бургундска, имат пет сина и пет или шест дъщери. Има и трима извънбрачни сина и две извънбрачни дъщери.
2. Петър Савойски († ноември 1332 в Лион), дякон на Солсбъри и главен свещеник на Лион (1304 – 1312 и 1320), архиепископ на Лион, граф на Лион и примат на Галиите (от 1307), господар на Монфосон (от 1324), господар на Сетем (от 1331); има двама извънбрачни сина.
3. Томас Савойски († декември сл. 1340 в Амиен), викарий на Амиен, необявен епископ на Торино
4. Амадей Савойски († сл. 1340), архидякон на Реймс (1320)
5. Вилхелм Савойски († ок.1326), абат на Сакра ди Сан Микеле (от 1310).^[30]

Според Гишенон Томас вероятно има и трима сина от извънбрачни връзки с неизвестни жени:^[30]

• Ланселот (вероятно † пр. 1282), неясно роднинство
• Франциск (жив 1362 – 1363), неясно роднинство, господар на Бар дьо Мер (1362 – 1363)
• Никола (жив 1336 – 1340), неясно роднинство, господар на Бар дьо Мер.

• Савойска династия
• Принц на Пиемонт
• Савойско графство
• История на Пиемонт

• ((it)) Биография в „Enciclopedia Treccani“
• ((it)) Генеалогия от Davide Shamà^{[неработеща препратка]}
• ((en)) Генеалогия от Charles Cawley
• ((en)) Savoy 2 – Tomaso III, Geneology

• ((la)) Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. V
• ((la)) Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus XXIII.
• ((la)) L. Wurstemberger. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien1858
• ((la)) Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève – tome 7

• ((fr)) Victor Flour de Saint–Genis. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... Tome 1
• ((fr)) Samuel Guichenon. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres,...
• ((fr)) Jean Frézet. Histoire de la Maison de Savoie
• ((fr)) Samuel Guichenon. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres
• ((it)) Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, с. 53 – 54
• ((en)) Eugene L. Cox, The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe, Princeton University Press (reprint 2015) (1st ed. 1974)
• ((fr)) Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000 (ISBN 2-05-101676-3)
• ((fr)) Bruno Galland, Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie. 1309 – 1409, École française de Rome, 1998 (ISBN 978-2-7283-0539)