Тодораки Пешов

Тодораки Пешов е роден на 5 април 1838 година в село Желява, Новоселско. Син е на Пешо Тодоров – Желявеца, търговец, който се установява в София и е сред ръководителите на българската община в града - избиран е за член на меджлисите, член е на Следствената комисия по Арабаконашкия обир, довел до обесването на Васил Левски (1873), заточен е в Диарбекир през 1875-1878 година. По-малък брат на Тодораки Пешов е генерал-лейтенант Никола Желявски.

Пешов учи в софийското българско класно училище при Сава Филаретов. Член е на революционния комитет и съратник на Васил Левски. През 1871 г. е член на общинското управление и отговаря за учителските заплати. На 10 февруари 1878 г. става член на първия градски съвет на София.

Той е първият избран кмет на София (30 декември 1878 – 13 септември 1879), а за втори път заема поста в периода 10 май 1884 – 24 август 1885 г.^[1] По време на първия му мандат са открити Първа софийска мъжка гимназия и Софийската първоразрядна болница.^[2] През втория му мандат се изгражда част от новата водоснабдителна система на града – резервоари при село Бояна и част от водопровода, свързващ ги със София.^[2] Тодораки Пешов е сред учредителите на Народната библиотека. Спомага за събирането на пари за издигане на паметник на Васил Левски.

Умира в София през 1892 г.

На Тодораки Пешев е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).