Техово (дем Воден)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Теово (община Чашка).
Техово или Теово, произнасяно и като Тейво, (на гръцки: Καρυδιά, Каридия, до 1926 година Τέχοβο, Техово, катаревуса: Τέχοβον, Теховон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
| Техово Καρυδιά | |
| — село — | |
  Техово  Техово  Техово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 385 души (2021 г.) |
| Телефонен код | 23810 |
География
Селото е разположено на 13 километра северозападно от Воден (Едеса), на 580 m надморска височина в подножието на планината Нидже (Ворас).[2]
История
В Османската империя
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водене (Воден) от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Техова с 81 джизие ханета (домакинства).[3]
Външната църква „Света Петка“ е отпреди 1817 година, а „Свети Георги“ в центъра е отпреди 1850 година.[4]
По време на Негушкото въстание в 1822 година 25 теховчани заедно с 40 държиловчани под командването на Йоанис Папарескас осигуряват изтеглянето на жените и децата от Негуш.[5]
В края на XIX век Техово е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Теховон (Téchovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Техово (Téhovo) е посочено като селище в каза Водина със 187 домакинства, като жителите му са 880 българи.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Теово живеят 604 българи.[8] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово има 280 българи екзархисти и 440 патриаршисти гъркомани.[9] През 1908 година в селото се открива българско училище.[10] В 1909 година по желание на гръцкия владика Стефан воденският каймакамин разпорежда да се затвори българското училище.[11]
По време на Балканската война 2 души от Техово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1913 година местните жители са подложени на асимилационен натиск от страна на гръцките власти.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Техово има 100 къщи славяни християни.[13]
В 1926 година селото е прекръстено на Каридия, в превод Орехово.[2][14] През 30-те години всички жители независимо от възрастта си са задължени да учат гръцки език, а за употребяване дори на една българска дума са принуждавани да пият рициново масло.[15] През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[16]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 – 1949). Много ог жителите му загиват, а част емигрират в Югославия. През зимата на 1947 година населението е евакуирано от властите във Воден и във Владово. След нормализацията на положението, селото е обновено.[2] След средата на XX век се засилва емиграцията на жителите на селото във Воден и в чужбина.[2]
Главни продукти на селото са орехи, череши и жито, а частично е развито и скотовъдството.[2]
През 1962 година на главния площад на Техово са издигнати паметници на гръцките андарти Андон Минга и капитан Аграс (Телос Агапинос), обесени през 1907 година от чета на ВМОРО на пътя между Владово (днес Аграс) и Техово. Бюстът на капитан Аграс е периодично разрушаван от местното население.[17] През 2008 година статуите на Андон Минга и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.[18]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Арамийски камен[19][20] | Άραμίτοκ Κάμεν | Листу Петра | Ληστου Πέτρα[21] | хребет на СИ от Техово, между селото и долината на Белояса бара (Карасули)[19] |
| Божикот[22] | Ποζικοντ | Корифи ту Тома | Κορυφή τού Θωμά | връх на СЗ от Техово (1277 m)[22] |
| Мерджам падина[22] или Мирджам падина[19] | Μέρτζαμ Παντίνα | Алого ту Теу | Άλογο τΰ Θεού[21] | местност на СЗ от Техово, на СЗ под Божикот[22] |
| Ганчиче[19] или Гаганич[22] | Γκαγκάντς | Рулия | Ρουλιά[21] | местност на ЮЗ от Кронцелево и на СЗ от Техово[22] |
| Леската[19][20] | Λέσκατα | Лептокария | Λεπτοκαρυά[21] | връх на Ю от Кронцелево и на С от Техово (764 m)[19] |
| Караули[22] | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[21] | връх на СЗ от Техово и на З от Кронцелево[22] |
| Папрат[22] | Παπρα | Фтери | Φτέρη[21] | местност на З от Кронцелево[22] |
| Мучарите (Голема и Мала)[19] | Μπουτσάριτε | Неротопи | Νεροτόπι[21] | местност на З от Кронцелево[22] |
| Ленище[22] | Λένιστε | Елени | Ελένη[21] | местност на СЗ от Кронцелево (913 m)[22] |
| Сорвисово[22] или Сорвисовок[19] | Σορβίσοβον | Агуро | Άγουρο[21] | връх на СЗ от Кронцелево (884 m)[22] |
| Араил[22] | Άραηλ | Агриотопос | Αγριοτοπος[21] | връх на СИ от Кронцелево[19][22] |
| Ново село[22] | Νόβουσελ | Неохори | Νεοχώρι[21] | местност и възвишение на СИ от Кронцелево[19][22] |
| Голема Костена[22] | Γολεμ Κοστεν | Мегали Кастания | Μεγάλη Καστανιά[21] | чешма на Ю от Техово[22] |
| Обла[20][22] | Όμπλα | Синефо | Σύννεφο[21] | връх на СЗ от Кронцелево (913 m)[22] |
| Селиваново[22] | Σελιβανωφ | Кипариси | Κυπαρίσσι[21] | местност на С от Кронцелево и на Ю от Саракиново[22] |
| Пер[22] | Πέρ | Тригос | Τρύγος[21] | възвишение на СИ от Кронцелево (545 m)[19] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 517[2] | 512[2] | 525[2] | 708[2] | 509[2] | 603[2] | 552[2] | 560[2] | 498[2] | 893 | 387 |
Личности
- Родени в Техово
Димитър Петров Паришков (1922 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., куриер между селата Родиво, Саракиново, Техово, Кронцелево, войник на ДАГ (1947 – 1949), завършва военно училище в Преспа, сапьор в дружината на Гарефи, тежко ранен в 1949 година е изпратен на лечение в България, установява се във Варна, оставя спомени[23]
Вангел Бирозов (Ευάγγελος Βυρώζης), гръцки андартски деец, четник[24]- Иван Т. Фудулов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[25]
- Костас Стафидас (Κώστας Σταφίδας), гъркомански андарт,[26] агент от втори клас, куриер и водач на четите на Карапанос, Мазаракис, Воланис, Гарефис, Караманолис и Спиромилиос[24]
- Леко Гьошев, деец на ВМОРО, войвода във Воденско през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[27]
- Христо Кушев (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[28]
- Христо Шаламанов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[29]
- Други
- Димитър Хлебаров, български революционер, по произход от Техово
Външни препратки
- Καρυδιά Έδεσσας ... στις πλαγιές του Καϊμάκτσαλάν // Edessa city of waters. Посетен на 2 юни 2021 г. (на гръцки)
- Диалектни текстове от Техово в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 203 – 204.