Тери Игълтън

Игълтън получава магистърска и докторска степен от Тринити колидж, Кеймбридж и след това е аспирант в Джизъс Колидж, Кеймбридж. След като прекарва няколко години в Оксфорд в Уодам колидж, Линакър колидж и Сейнт Кейтрин колидж той става Джон Едуард Тейлър професор по културна теория в Манчестърския университет до принудителното си пенсиониране през 2008 г. ^[2]

Сред книгите му са монографиите „Шекспир и обществото“ (1971), „Литературознание и идеология“ (1976), „Валтер Бенямин, или напред към революционно литературознание“ (1981), „Увод в литературната теория“ (1982, 1995), „Идеология на естетиката“ (1990), „Витгенщайн“ (1993), „Функции на литературознанието“ (1996), „Илюзиите на постмодернизма“ (1997), „Идеята за култура“ (2000), „Сладко насилие (Идеята за трагическото)“ (2002)^[3] и др. Съавтор е на христоматията „Марксистката литературна теория“ (1996). Но Тери Игълтън е и автор на романа „Светци и учени“ (1987), на широко дискутираните мемоари „Пазачът на дверите“ (2002), на пиесата „Свети Оскар“ (1990) и на сценария за филма на Дерек Джарман „Витгенщайн“ (1993).

През 2003 г. Тери Игълтън посещава България и изнася в Нов български университет публична лекция на тема „Културните войни“.^[4].

Гостуването му е свързано с българско издание на книгата „Увод в литературната теория“^[5], но се оказва, че две години по-рано тя е била публикувана^[6] без съответното разплащане, нещо, което той не одобрява^[7].

У. Дерезиевиц (Йейл) пише за книгата на Игълтън След теорията (After Theory) „колко трудно е да се обясни към какво се стреми и какво желае Игълтън? Цялата разточителност на писането и изказа, плагиатстването от самия себе си, елегантната, пъргава и лесно консумируема проза, и разбира се самите продажби обясняват: Игълтън желае премахването на капитализма, но доколкото и докогато капитализмът е тук, той планира да се възползва възможно най-добре от него. Някой, който притежава 3 къщи, не трябва да проповядва саможертвата, и някой, чийто кариеризъм в Оксбридж [тоест Оксфорд и Кеймбридж] e станал легендарен, не трябва да говори на интервюиращите за неговото от дълго време съжаление, че е отказал работа в Open University.“^[8]

• The New Left Church [като Terence Eagleton] (1966)
• Shakespeare and Society
• Exiles And Émigrés: Studies in Modern Literature (1970)
• The Body as Language: outline of a new left theology (1970)
• Criticism & Ideology (1976)
• Marxism and Literary Criticism (1976)
• Walter Benjamin, or Towards a Revolutionary Criticism (1981)
• The Rape of Clarissa: Writing, Sexuality, and Class Struggle in Samuel Richardson. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1982^[9]
• Literary Theory: An Introduction. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1983
• The Function of Criticism (1984)
• Saint Oscar (пиеса за Оскар Уайлд)
• Saints and Scholars (роман, 1987)
• Raymond Williams: Critical Perspectives (редактор) Boston: Northeastern University Press, 1989.
• The Significance of Theory (1989)
• The Ideology of the Aesthetic (1990)
• Nationalism, Colonialism, and Literature. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1990^[10]
• Ideology: An Introduction (1991/2007)
• Wittgenstein: The Terry Eagleton Script, The Derek Jarman Film (1993)
• Literary Theory. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1996
• The Illusions of Postmodernism (1996)
• Heathcliff and the Great Hunger (1996)
• Marx (1997)
• Crazy John and the Bishop and Other Essays on Irish Culture (1998)
• The Idea of Culture (2000)
• The Gatekeeper: A Memoir (2001)
• The Truth about the Irish (2001)
• Sweet Violence: The Idea of the Tragic (2002)
• After Theory. Basic Books, 2003
• Figures of dissent: Reviewing Fish, Spivak, Zizek and Others (2003)
• The English Novel: An Introduction. Wiley-Blackwell, 2004
• Holy Terror (2005)
• How to Read a Poem. Wiley-Blackwell, 2006
• The Meaning of Life. Oxford University Press, 2007
• Trouble with Strangers: A Study of Ethics (2008)
• Literary Theory. Minneapolis: University of Minnesota Press, 2008^[11]
• Reason, Faith, and Revolution: Reflections on the God Debate. Yale University Press, 2009^[12], ^[13], ^[14], ^[15], ^[16], ^[17]
• On Evil (2010)^[18], ^[19]
• Why Marx Was Right. Yale University Press, 2011^[20], ^[21], ^[22]
• The Event of Literature. Yale University Press, 2012^[23], ^[24]
• How to Read Literature (2013, Yale UP) ISBN 978-0-300-19096-0
• Culture (2016, Yale UP) ISBN 978-0-300-21879-4
• Materialism (2017, Yale UP) ISBN:9780300218800
• Radical Sacrifice (2018, Yale UP) ISBN 978-0-300-23335-3
• Humour (2019, Yale UP) ISBN 978-0-300-24314-7
• Tragedy (2020)
• Critical Revolutionaries: Five Critics Who Changed the Way We Read (2022), Yale UP

Издания на български език

• Теория на литературата, превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)^[25]
• Идеята за култура, София: изд. Критика и хуманизъм, 2003 (ISBN 954-587-088-5)^[26]
• Увод в литературната теория, превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 954-540-029-3)
• Смисълът на живота, превод Паулина Мичева, София: изд. Колибри, 2019, 160 стр. (ISBN 978-619-02-0464-0)

• Тери Игълтън на сайта „Либерален преглед“:
  • „Култура и варварство“, 20 април 2009
  • „Да пробудиш мъртвите“, 14 февруари 2010
• „Тери Игълтън: Едно твърде дясно интервю“, интервю на Зорница Христова, в. „Култура“, бр.31-32, 1 август 2003
• „Тери Игълтън: Ценя журналистическите платформи като начин за достигане до хората извън академичните среди“ Архив на оригинала от 2021-05-07 в Wayback Machine., интервю на Джонатан Дарбишър, в. „Литературен вестник“, бр.18, 19.-25.05.2010, с.12
• Тери Игълтън, „Зло“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., в блок от статии във връзка с десетгодишнината от 11 септември 2011 г., в. „Литературен вестник“, бр.35, 9-15.11.2011, с.9
• „Що е литература?“, Въведение към Тери Игълтън, Теория на литературата, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2001 с. 9-26
• Тери Игълтън, „Бавната смърт на университета“, блог на проф. Богдан Богданов