Тежка картечница Викерс
- Статия
- Беседа
Инструменти
Основни
Отпечатване/изнасяне
В други проекти
Тежка картечница „Викерс“ | |
Страна | Великобритания |
---|---|
Тип | Тежка картечница |
История на производство и служба | |
Създаване | 1912 г. |
Производител | Vickers, Великобритания |
Производство | 1912 – 1945 г.[1] |
На въоръжение | до 1968, Първа световна война, Гражданска война в Русия, Втора световна война, Първа индо-пакистанска война, Арабско-израелски конфликт, Конфликт в Конго, Корейска война |
Габаритни характеристики | |
Маса | 18,1 (тяло) кг, 35,4 (с лафета)[2] |
Маса зареден | 50 кг |
Дължина | 1100 мм |
Дължина на цевта | 720 мм |
Работни характеристики | |
Действие | Откатна система с дулен ускорител |
Пълнител | Патронна лента с 250 патрона |
Боеприпаси | .303 British (.303 инча, 7,69 мм); 7,62×54 mm R |
Скорострелност | от 540 – 600 изстрела/минута до 900 и нагоре[1] (според различните типове пружини; съответно пехотни или лафетни варианти за стрелба по нисколетящи цели). |
Начална скорост | 745 м/с |
Ефективна стрелба | 2190 м (2400 ярда) (прицелна); 4100 м (максимална) |
Тежка картечница „Викерс“ в Общомедия |
Тежка картечница „Викерс“ или просто картечница „Викерс“ е името на .303 инчовата картечница с водно охлаждане, произвеждана първоначално за британската армия от „Викерс“. Тя е английският вариант на тежката картечница „Максим“. Картечницата обикновено изисква разчет от 6 до 8 души за нормално опериране. Един стреля, един подава боеприпасите, а останалите помагат при преноса на оръжието, амунициите и резервните части. „Викерс“ е основната картечница на британската пехота от приемането ѝ на въоръжение през 1912 г. до самото начало на 1960-те години.
Картечницата има репутация на изключително здрава и надеждна. В книгата Weapons & War Machines Йан Хог описва действията настъпили през август 1916 г., по време на които 100-тна рота от картечния корпус стреля с техните десет тежки картечници Викерс непрекъснато в продължение на 12 часа. През това време те изстрелват един милион патрона и използват сто нови цеви без нито една засечка. „Именно тази надеждност прави Викерс толкова обичан сред всички британски войници, които го използват.“[3]
Конструкцията на картечницата „Викерс“ се различава от конструкцията на картечницата „Максим“ със следното:
Картечницата „Викерс“ е автоматично оръжие, основано на автоматика с откат на ствола (къс ход). С изстрела барутните газове избутват ствола назад, и с това започва работа механизма за презареждане – той извлича от текстилната патронна лента патрон, бута го в казенника и при това едновременно взвежда затвора. След произведжането на изстрела операцията се повтаря отново. Картечницата има сменяем комплект възвратно-бойни пружини, които позволяват да се води огън с темп от 600 или 900 изстрела в минута, а бойната скорострелност съставлява 250 – 300 изстрела в минута. Спусковата система е само за автоматична стрелба и има предпазител срещу случайни изстрели. Подаването на патрони за картечницата е от текстилна или метална лента с вместимост от 50 до 250 и повече патрони, която се появява по-късно. Прицелното приспособление включва мерник и мушка с правоъгълен връх. На картечниците също така може да се постави оптичен мерник.
Викерс е базирана на успешната картечница Максим от края на 19 век. След като закупуват компанията Максим през 1896 г., Викерс вземат дизайна и го усъвършенстват, намаляват теглото и подобряват действието на откатната система с добавянето на дулен ускорител.
Британската армия приема формално картечницата Викерс като стандартно въоръжение на 26 ноември 1912 г., като я използва наравно с наличните модели Максим. Когато започва Първата световна война все още има голям недостик от нея и британския експедиционен корпус е екипиран и с Максим, когато е изпратен във Франция през 1914 г. Всъщност компанията Викерс е заплашвана със съдебни действия заради спекулиране по време на война, поради прекомерно високата цена, която изискват за картечниците. В резултат на това цените са намалени. С напредването на войната и нарастване на наличните бройки, тя се превръща в основна картечница на британската армия и служи на всички фронтове по време на конфликта. Когато се появява леката картечница Люис и се изпраща на въоръжение към пехотата, Викерс започва да се определя като тежка картечница. Тя се изважда се от употреба от страна на пехотата и се формират новия картечен корпус, който я използва (при появата на картечници с калибър 0.5 инча, монтирани на триножник, картечниците от типа на Викерс с калибър .303 инча се превръщат в среден клас). След края на войната картечния корпус е разпуснат и Викерс се връщат при пехотните части. Преди Втората световна война има планове за замяната и. Един от претендентите е 7.92 мм картечница Беса (чешки дизайн), която впоследствие се превръща в стандартната монтирана на танкове картечница за британската армия. Въпреки това Викерс остава на въоръжение в британската армия до 30 март 1968 г. За последен път е използвана в бой при Радфан по време на бунт срещу британските сили в Йемен. Неин наследник е картечницата L7.
Викерс се превръща в стандартно въоръжение на всички английски и френски военни самолети през 1916 г., включително известния Sopwith Camel и SPAD XIII. Картечницата обикновено е била снабдена със синхронизираща предавка позволявайки и да стреля през витлата на самолета. Отвори са пробити във водоизолационния и кожух, за да се охлажда от въздуха вместо от вода, честа практика при самолетите от Първата световна война.
С изместването на въоръжението на изтребители от корпуса към крилата, в годините преди Втората световна война, Викерс със своите платнени ленти е заменен от по-скорострелната картечница Браунинг модел 1919. Няколко британски бомбардировача и изтребителя от Втората световна война разполагат с Картечница Викерс К, която има напълно различен дизайн.
Разновидност на Викерс (Vickers .50).[4] 0.5"/62 картечница Викерс Марк III с по-голям калибър (0.5 инча) се използва при противовъздушните картечници на британските кораби. Обикновено това са били четири картечници разположени на подвижен лафет с възможност за въртене на 360 градуса и повдигане от +80 до -10 градуса. Лентите са били навити на спирала и разположение в саморазтоварващи се пълнители разположени до всяка картечница. Куршумът е тежи 1.3 унции и е е с ефективен обхват 1500 ярда (1300 м). Те се използват след 1920 г., но на практика се оказват не особено ефективни. Освен нея, в ограничена серия е произвеждана, но не е приета на въоръжение, зенитната картечница Vickers .5 Class D под патрон .5 Vickers HV (12,7×120 мм SR) с дулна енергия 19330 Дж.[5][6]
Викерс се е разпространявал свободно и е бил на въоръжение в много страни, като е използвал техните специфични боеприпаси. Например:
Картечницата Викерс е все още на въоръжение в индийските, пакистанските и непалските въоръжени сили, като резервно оръжие, предназначено за използване при извънредни обстоятелства или в случай на големи стълкновения.
Тежестта на картечницата варира в зависимост от прикачените приспособления, но е най-често между 25 и 30 паунда (11 и 13 кг) и 40 до 50 паунда (18 до 23 кг) с поставен триножник. Сандъците за амуниции за лентите от по 250 патрона са тежали 22 паунда (10 кг) всеки. За предпазване от прегряване, тя е изисквала около 4.3 литра вода за изпарителната охлаждаща система. Топлината от цевта загрява водата разположена в заобикалящия я кожух. Образуваната пара преминава през пластична тръба до кондензатора. Това има две предимства – първо не издава разположението на картечницата и второ позволява преизползване на водата, което е важно безводна среда.
Като част от въоръжението на британската армия Викерс среля със стандартните .303 инчови (7.7 х 56 мм) патрони използвани от карабината Лий Енфийлд, които най-често е трябвало да бъдат ръчно зареждани в платнените ленти за амуниции. Освен това има и 0.5 инчова (12.7 мм) версия използвана като противовъздушно оръжие и различни други калибри произвеждани за чуждестранни купувачи. Някои английски танкове от началото на Втората световна война са екипирани с 0.5 инчовата разновидност на Викерс.
Картечницата е с дължина 3 фута и 8 инча (1.1 м) и цикличния и режим на стрелба е постигал между 450 и 600 изстрела в минута. На практика от нея се е очаквало 10000 изстрела на всеки час и цевта да бъде сменяна на всеки час – операция отнемаща две минути на подготвен екип. При използването на патрони Марк 8, аеродинамичен куршум, тя е можело да бъде използвана срещу цели на разстояние приблизително 4500 ярда (4.1 км).
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vickers machine gun в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |