Съдбата на поета
„Съдбата на поета“ (на руски: Судьба поэта) е съветски филм от 1959 година. Премиерата му е през юни 1959 година в Душанбе, а в Москва на 28 септември.
| Съдбата на поета | |
| Судьба поэта | |
| Режисьори | Борис Кимягаров |
|---|---|
| Сценаристи | Сатъйм Улуг- Зода |
| В ролите | Марат Арипов Нозукмо Шомансурова Махмуд Тахири |
| Музика | Андрей Бабаев |
| Оператор | Николай Олоновский |
| Разпространител | Таджикфилм |
| Жанр | драма биографичен исторически |
| Премиера | 1959 |
| Страна |  СССР |
| Език | руски |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
Сюжет
Филмът разказва историята на знаменития персийски средновековен поет Абу Абдалах Рудаки (Марат Арипов). Той твори своите произведения в двора на емир Наср II (Шамси Джураев) и се ползва с неговото доверие. В този период Рудаки се влюбва в робинята на военачалника Сахл Бен Мансур (Мухаммеджан Касъймов), Нигина (Дилбар Касъймова). Първоначално Сахл Бен Мансур се съгласява да отдаде своята робиня на Рудаки, но впоследствие го измамва и убива Нигина. След смъртта на Наср II емир става неговия син Нух. Той заповядва да ослепят поета. Въпреки всичко Рудаки продължава да твори стихове и да ги преподава на своите ученици.
В ролите
- Марат Арипов като Абу Абдалах Рудаки
- Нозукмо Шомансурова като Робия
- Махмуд Тахири като Мадж
- Дилбар Касъймова като Нигина
- София Туйбаева като Малика
- Шамси Джураев като емир Наср II
- Мухаммеджан Касъймов като Сахл Бен Мансур
Награди
Външни препратки
Източници
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Судьба поэта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |