Стефан Настев

Стефан Настев е роден в 1875 година в Церово, тогава в Османската империя. Брат е на Лечо Настев и Никола Настев. Присъединява се към ВМОРО през 1898 година, когато е заклет от Христо Чемков и Йордан Гавазов и в 1899 година оглавява церовския революционен комитет. Влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Пандил Шишков и Дине Абдураманов^[1] В 1902 година е арестуван, осъден на 101 години и затворен в Корча. След амнистия в 1903 година, минава в нелегалност и е назначен за лерински войвода с чета от 80 души. Обикалят района на Нидже. Заедно с Павел Христов и Георги Попхристов в местността Бисерна, между селата Горничево и Баница, залавя телеграфист на име Мице, когото по-късно предава на Васил Чекаларов.

През Междусъюзническата война Стефан Настев е в отряда на Васил Чекаларов.^[2][3] Стефан Настев и подпоручик Иван Попов, Пандо Сидов, Тома Желински, Трайко Желевски се прехвърлят в Битоля, скоро след това са прехвърлени от сръбските власти в България.^[4][5]