Степна скачаща мишка
- Статия
- Беседа
Инструменти
Основни
Отпечатване/изнасяне
В други проекти
Степна скачаща мишка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Критично застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Pallas, 1773) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Степна скачаща мишка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Степните скачащи мишки (Sicista subtilis) са вид дребни бозайници от семейство Тушканчикови (Dipodidae).
Разпространени са в степите на Евразия от Днестър до Об, както и в няколко по-малки изолирани области: Среднодунавската низина, Добруджа, горното течение на Енисей и Ангара.[3] От територията на България са известни само два екземпляра, като последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.[4]
Дължината на тялото с главата при степните скачащи мишки достига 72 mm, а на опашката – до 92 mm. Обитават главно типични необработени степни местности. Активни са предимо, но не изключително, през нощта, а зимата прекарват в хибернация. Най-често се укриват в подземни тунели, прокопани от други гризачи.
Хранят се със семена на растения и с насекоми.
Женските раждат веднъж годишно по 5 до 7 малки през май-юни.[4]
|