Списък на въоръжените фракции в Сирийската гражданска война
Редица държави и въоръжени групировки се включват в сирийската гражданска война (2011 г. – понастоящем) като воюващи страни. Основните групи са Сирийската арабска република и съюзници, сирийската опозиция и съюзници, Ал-Кайда и филиали, Ислямска държава и първоначално предимно кюрдските Сирийски демократични сили.
Сирийска арабска република и съюзници
Редица източници подчертават, че поне от края на 2015/началото на 2016 г. Сирийската арабска република е зависима от комбинация от доброволци и милиции, а не от сирийските въоръжени сили.[1][2] Между 2016 и 2020 г., с помощта на Русия и Иран, Сирийските арабски въоръжени сили са възстановени и обединяват повечето от въоръжените милиции.[3]
Сирийски въоръжени сили
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a2/Azaz%2C_Syria.jpg/220px-Azaz%2C_Syria.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/10/VOA_Arrott_-_A_View_of_Syria%2C_Under_Government_Crackdown_03.jpg/220px-VOA_Arrott_-_A_View_of_Syria%2C_Under_Government_Crackdown_03.jpg)
Сирийските въоръжени сили се състоят от Сирийската арабска армия (включваща Републиканската гвардия), сирийските военноморски сили, сирийските военновъздушни сили и сирийските сили за противовъздушна отбрана.[4] Преди избухването на въстанието и войната сирийските въоръжени сили се оценяват на 295 000 редовни войници и 314 000 резервисти.[5] Докато по-високите позиции в армията са заети предимно от алавити, сухопътните войски са съставени предимно от сунити и след като въстанията започват, сирийският режим се поколебава да използва тези войски срещу сунитските бунтовници. Следователно армията разчита на лоялни елитни части и алавитски милиции като Шабиха.[6] Поради дезертьорство след въстанията, до края на 2013 г. броят на редовните войски намалява до около 110 000 души.[7] Към 2024 г. сирийската армия се оценява на 169 000 активни войници.[8] Повечето дивизии в армията са с недостатъчен състав, но Русия помага за реконструкцията и преоборудването на някои дивизии.[9]
Сили за национална отбрана (СНО)
Сирийските сили за национална отбрана (на арабски: قوات الدفاع الوطني Quwāt ad-Difāʿ al-Watanī) са формирани от проправителствени милиции през 2013 г.[10] Силите действат в ролята на пехота, като се бият директно срещу бунтовниците на място и провеждат операции за борба с бунтовниците в координация с армията, която им осигурява логистична и артилерийска подкрепа. Много от бойците са обучени в Иран[11] и получават своите заплати и военно оборудване от сирийското правителство.[12] Към 2024 г. СНО наброяват около 50 000 войници.[9] Силите имат женско крило от 500 души, наречено „Лъвици на националната отбрана“, което управлява контролно-пропускателните пунктове.[13] Силите са съставени предимно от алавити[10], но много от сирийските християнски милиции (като Сооторо в Ал-Хасеке) също се бият на страната на сирийското правителство, за да защитят своите древни градове, села и ферми от Ислямска държава (вж. също Християнски милиции в Сирия).[14]
Шабиха
Шабиха (на левантински арабски: شَبِّيحَة , букв. „ призраци“) са неофициални проправителствени милиции, съставени предимно от сирийската алавитска малцинствена група. След въстанието баасисткото сирийско правителство е обвинявано, че използва Шабиха, за да разпръсне протестите и да наложи законите в размирните квартали.[15] Тъй като протестите ескалират във въоръжен конфликт, опозицията започва да използва термина Шабиха, за да опише цивилни, за които подозира, че подкрепят Башар ал-Асад и сирийското правителство и се сблъскват с проопозиционните демонстранти.[16] Опозицията обвинява Шабиха за многобройните прояви на насилие, извършени срещу антиправителствени протестиращи и симпатизанти на опозицията,[16] както и за грабежи и разрушения.
Феноменът Шабиха започва през 80-те години не като една конкретна група, а като редица престъпни и полупрестъпни групи, свързани с клана Асад.[6] Басел ал-Асад се опитва да ограничи дейността им през 90-те години, но не успява напълно.[6] Шабиха са описани като „прословути паравоенни алавити, които са обвинени, че действат като неофициални служители на правителството на Асад“,[17] „въоръжени лица, лоялни на Асад“,[18] и според базирания в Катар Арабски център за изследвания и политически изследвания – „полукриминални банди, съсравени от бандити, близки до правителството“.[18] Въпреки имиджа на групата като алавитска милиция, за някои Шабиха, действащи в Халеб, се съобщава, че са сунити. [19]
Хизбула
Хизбула е подкрепяна от Иран шиитска въоръжена групировка и политическа сила, базирана в Ливан. На 25 май 2013 г. лидерът й Хасан Насрала потвъжрдава, че войските на Хизбула се бият със сирийската армия срещу ислямските екстремисти и обещава, че „неговата група няма да позволи на сирийските бойци да контролират райони, които граничат с Ливан“.[20] В телевизионното обръщение той казва: „Ако Сирия падне в ръцете на Америка, Израел и такфирите, хората от нашия регион ще навлязат в мрачен период“.[21] Той също така призовава шиитите и Хизбула да защитят светилището на Сайида Зейнаб.[22] Президентът Башар ал-Асад отрича по-рано през май, че има чуждестранни бойци, арабски или други, които се бият за правителството в Сирия.[23]
Решението на Хизбула да помогне на сирийското правителство най-вероятно се дължи на факта, че те се ползват от защитата на правителството, когато става въпрос за снабдяването и съхранението на оръжие на групата в Сирия.[7] Сирия формира важен коридор за достъп между Хизбула в Ливан и техния поддръжник Иран и оцеляването на режим, който е приятелски настроен към Хизбула, е в най-добрия интерес на групировката.[6]
През 2012 г. и 2013 г. Хизбула е активна в постигането на контрол върху територията в провинция Хомс в Сирия.[24][22] До май 2013 г. групата публично си сътрудничи със сирийската армия[21][25] и им помага да получат контрол над 60 процента от град Ал-Кусейр до 14 май.[25] В Ливан се съобщава за увеличаване на погребенията на бойци на Хизбула, както и за обстрел на контролирани от Хизбула райони от сирийски бунтовници.[25]
Според независими анализатори до началото на 2014 г. около 500 бойци на Хизбула са загинали в сирийския конфликт.[26] През 2014 г. Насрала заяви, че бойците на Хизбула са помогнали на Асад да си върне контрола над страната и че сирийският режим вече не е в опасност да бъде свален.[27] Сегашният брой на войските на Хизбула в Сирия се оценява на около 7000-8000 души.[9]
Иран
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Return_of_Iranian_Casualties_in_Syrian_Civil_War_to_Kermanshah_02.jpg/220px-Return_of_Iranian_Casualties_in_Syrian_Civil_War_to_Kermanshah_02.jpg)
От фазата на гражданското въстание на гражданската война в Сирия, Иран предоставя на Сирийската арабска република финансова, техническа и военна подкрепа, включително обучение и изпращане на бойни части.[28][29][30] Иран и Сирия са близки стратегически съюзници, тъй като Иран вижда оцеляването на правителството на Асад като решаващо за своите регионални интереси.[30][31] Съобщава се, че върховният лидер на Иран Али Хаменеи гласно подкрепя баасисткото правителство.[29]
До декември 2013 г. се смята, че Иран има приблизително 10 000 оперативни агенти в Сирия.[31] Но според Джубин Гударзи, асистент и изследовател в университета Уебстър, Иран е помогнал на Баасистка Сирия с ограничен брой разгърнати части и персонал, „най-много стотици... а не хиляди, както твърдят източници от опозицията“.[32] Ливанските бойци на Хизбула, подкрепяни от Техеран, поемат преки бойни роли от 2012 г.[31][33] През лятото на 2013 г. Иран и Хизбула предоставят важна подкрепа на бойното поле на сирийските сили, позволявайки им да напредват срещу опозицията.[33] През 2014 г., съвпадайки с мирните преговори в Женева II, Иран засилва подкрепата си за сирийския президент Асад.[31][33] Сирийският министър на финансите и икономиката заявява, че повече от 15 млрд. долара са дошли от иранското правителство.[34] Преди убийството си командирът на Сили Кудс на Корпуса на гвардейците на ислямската революция Касем Солеймани отговаря за портфолиото по сигурността на сирийския президент Асад и ръководи въоръжаването и обучението на хиляди проправителствени шиитски бойци.
До 2015 г. 328 войници на Иранската революционна гвардия, включително няколко командири, са убити в сирийската гражданска война от началото й.[35] Към 2024 г. приблизителният брой на иранските войски в Сирия е 1500 души.[9]
Чужди шиитски милиции
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/Liwa_Fatemiyoun_near_Palmyra_2.png/220px-Liwa_Fatemiyoun_near_Palmyra_2.png)
Освен обучението и изпращането на войски Иран също наема шиитски бойци от Ирак, Афганистан и Пакистан, за да се бият от името на Сирийската арабска република.[36] Броят на афганистанците, воюващи в Сирия, се оценява на между 10 000 и 18 000 души в пика си, но в момента се оценява между 500-1500 души.[37] Основната сила, съставена от афганистански бойци, е liwa' fatimiyun (бригада Fatemiyoun), която е открита в края на 2012 г.[38][39] Броят на пакистанските бойци е много по-малък, между 800 и 2500 души, и е концентриран в liwa' zaynabiyun (бригада Zaynabiyun), сформирана през ноември 2015 г.[36][40] Много или повечето от бойците са бежанци, живеещи в Иран, а оцелелите и дезертьорите от Fatemiyoun съобщават, че са били принуждавани или подкупвани да се присъединят към милицията и са изпращани на най-опасните фронтови линии с малко или никакво обучение.[41]
Русия
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/International_Mine_Action_Center_in_Syria_%28Aleppo%29_27.jpg/220px-International_Mine_Action_Center_in_Syria_%28Aleppo%29_27.jpg)
На 30 септември 2015 г. Русия започва военна интервенция в Сирия, за да подкрепи правителството на Башар ал-Асад в борбата му срещу сирийската опозиция и Ислямска държава (ИД).[42][43] Руското правителство и правителството на Асад отдавна са съюзници и падането на режима би означавало загуба на важен руски съюзник в региона.[44] Руските сили се оказват решаващ фактор във войната, помагайки на режима на Асад да остане на власт.[45] Сирийската война се превръща във важна изпитателна площадка и тласък за руските наемни армии, като групата Вагнер.[44] През 2022 г. Русия изтегля по-голямата част от войските си от Сирия, за да подсили армията си на фронта в Украйна.[46] Към 2024 г. приблизителният брой на руските войски в Сирия е 4000 души.[9]
В интервю за руски медии през март 2023 г. Асад заявява, че би приветствал повече руски войски и военни бази на сирийска територия.[47]
Сирийската опозиция и съюзници
Сирийска национална коалиция и временно правителство
Сирийски национален съвет (СНС)
Създаден на 23 август 2011 г., Националният съвет е коалиция от антиправителствени групи, базирани в Турция. Групата включва подписалите Декларацията от Дамаск от 2005 г., сирийските мюсюлмански братя, кюрдски и асирийски фракции, представители на алауитските общности и местни координационни комитети.[48] Националният съвет се стреми към края на управлението на Башар ал-Асад и създаването на модерна, гражданска, демократична държава. СНС има връзки със Свободната сирийска армия. Кюрдските партии в крайна сметка напускат Съвета, след като той се противопоставя на исканията им за политическа децентрализация.[48]
Сирийска национална коалиция (СНК)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7a/Syrian_National_Coalition_Members_11-11-2012_%28Press_photo%29.jpg/220px-Syrian_National_Coalition_Members_11-11-2012_%28Press_photo%29.jpg)
На 11 ноември 2012 г. в Доха Националният съвет (НС) и други опозиционни групи се обединват като Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили,[49] или Сирийска национална коалиция (СНК). Сирийският национален съвет има 22 от 60 места на Сирийската национална коалиция.[50] На следващия ден тя е призната за легитимно правителство на Сирия от множество арабски държави от Персийския залив, а по-късно и от САЩ, Франция, Турция, Испания и Обединеното кралство.[51]
Делегатите в ръководния съвет на коалицията трябва да включват жени и представители на религиозни и етнически малцинства, включително алавити. Съобщава се, че военният съвет ще включва Свободната сирийска армия.[52] Основните цели на Националната коалиция са смяна на правителството на Башар ал-Асад и негови символи и стълбове на подкрепа, демонтиране на службите за сигурност, обединяване и подкрепа на Свободната сирийска армия, отказ от диалог и преговори с правителството на Асад и „подвеждане под отговорност на отговорните за убийството на сирийци, унищожаването на [Сирия] и разселването на [сирийците].[53]
НС е критикуван за слабата си политическа и организационна динамика, породена от вътрешни властови конфликти.[48] Основната функция на НС е да координира хуманитарната помощ, вместо да формира истинско политическо ръководство.[48]
Временно правителство
През 2013 г., след натиск от Франция, Турция и Катар, Сирийската национална коалиция формира Временно сирийско правителство, за да управлява териториите, които са били освободени от режима.[54][48] То е създадено, за да даде на опозиционното движение повече легитимност „на място“, като предлага хуманитарна помощ и управление.[48] Министърът на отбраната трябва да бъде избран от Свободната сирийска армия.[55] Седалището на временното правителство в Сирия се намира в град Азаз в провинция Алепо.[56] От юни 2019 г. неин министър-председател е Абдурахман Мустафа, а от юли 2021 г. неин президент е Салем ал-Меслет.
Свободна сирийска армия и свързани групи
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/FSA_soldiers_in_truck_moving.jpg/220px-FSA_soldiers_in_truck_moving.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/FSA-Flag.jpg/220px-FSA-Flag.jpg)
Формирането на Свободната сирийска армия (ССА) е обявено на 29 юли 2011 г. от група дезертиращи офицери от сирийската армия, насърчавайки други да дезертират, за да защитават цивилни протестиращи от насилие от страна на държавата и да осъществят смяна на правителството.[57] До декември 2011 г. оценките за броя на дезертьорите към ССА варират от 1000 до над 25 000.[58] Групата получава оръжие, провизии и пари от регионални държави като Саудитска Арабия, Катар и Турция и от САЩ.[59] ССА, първоначално със „щаб квартира“ в Турция, премести централата си в Северна Сирия през септември 2012 г. и в момента функционира повече като организация-чадър, отколкото като традиционна военна командна верига.[60][59]
Групата започва с набези и засади в партизански стил, но когато се събират повече членове, са използвани по-сложни тактики за нападение.[59]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/FSA_rebels_hold_a_planning_session.jpg/220px-FSA_rebels_hold_a_planning_session.jpg)
Определянето на ССА от Запада като умерена опозиционна фракция му позволява, съгласно програмите, управлявани от ЦРУ,[61][62] да получи сложни оръжия и друга военна подкрепа от САЩ, Турция и някои страни от Персийския залив.[63] Помощта, която идва от други страни обаче не протича през централизирано командване, а по фрагментиран начин, базиран на лични контакти, което води до вътрешно съперничество в ССА.[59]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ee/337_jpg_4f7c6af3dc.jpg/220px-337_jpg_4f7c6af3dc.jpg)
Абу Юсаф, командир на Ислямска държава (ИД), заявява през август 2014 г., че много от членовете на ССА, които са били обучени от американски и турски и арабски военни офицери, са се присъединили към Ислямска държава.[64] Въпреки това до септември 2014 г. ССА се присъединява към съюз и общ фронт с кюрдските милиции, включително Отряда за народна защита, за да се бори срещу ИД.[65]
През декември 2015 г., според Американския институт за изучаване на войната, групи, идентифициращи се като ССА, все още присъстват около Алепо и Хама и в Южна Сирия, а ССА все още е най-голямата и най-светската от бунтовническите групи.[66] Въпреки това групата продължава да търпи загуби от бойци, които се присъединяват към Сирийските демократични сили или ИД.[67]
След турската военна намеса в Сирия през 2016 г. и след като други страни започват да намаляват участието си, ССА става по-зависима от турската помощ.[68] За ССА Турция е убежище и източник на доставки. От края на август 2016 г. турското правителство събира нова коалиция от сирийски бунтовнически групи, включително много, които са в ССА. Често наричана подкрепяната от Турция Свободна сирийска армия, тази сила ще приеме името Сирийска национална армия през 2017 г. [69] [70]
До март 2017 г. ССА заедно с кюрдските милиции завършва прочистването на Ислямска държава от северната част на Сирия.[71]
В момента ССА работи в 55-километровата зона покрай границата с Ирак и Йордания, за да предотврати трафика на наркотици и дейността на ИД в региона.[72][73]
Сирийска национална армия (СНА)
На 30 декември 2017 г. най-малко 30 фракции, действащи под знамето на сирийското временно правителство, се сливат в единна въоръжена група след четири месеца подготовка. Джавад Абу Хатаб, министър-председателят и министър на отбраната, обявява формирането на Сирийската национална армия (СНА) след среща с бунтовнически командири в град Азаз. Новосформираното тяло твърди, че има 22 000 бойци, много от които обучени и оборудвани от Турция.[74] Въпреки че е съсредоточена в окупираните от Турция райони, първоначално като част от операция „Ефратски щит“,[75] СНА също установява присъствие в провинция Идлиб по време на офанзивата в Северозападна Сирия през 2019 г.[76][77][75] и консолидира присъствието си когато Националният фронт за освобождение се присъединиява към СНА на 4 октомври 2019 г.
Официалните цели на групата са да подпомогне Република Турция в създаването на безопасна зона в Сирия и да създаде Национална армия.[78] Те са силни противници на Сирийските демократични сили (СДС),[79][80] и също така са се сражавали срещу Ислямска държава (ИДИЛ) и, в по-малка степен, срещу Сирийската арабска армия на баасисткото сирийско правителство.[75] СНА има еквивалент на правоохранителните органи, Свободната полиция, която също е подкрепена от Турция. В момента СНА контролира района на Африн и близките райони на Сирия, граничещи с Турция, включително град Джарабалус.[81] Понастоящем те се оценяват на около 70 000 бойци и участват в сблъсъци с групировката на Хаят Тахрир ал-Шам от 2022 г.[9] [81]
Национален координационен комитет за демократична промяна (НККДП)
Създаден през 2011 г. и базиран в Дамаск, Националният координационен комитет за демократична промяна (НККДП) е опозиционен блок, състоящ се от 13 леви и арабски националистически политически партии и независими политически и младежки активисти.[82][48] Тя е определена от Ройтерс като основната група чадър на вътрешната опозиция.[83] През 2011 г. групата организира първата си конференция, противопоставяща се на милитаризацията, интернационализацията и фракционарността на въстанието.[48] Първоначално НККДП има няколко кюрдски политически партии като членове, но всички с изключение на Партията на демократичния съюз напускат през октомври 2011 г., за да се присъединят към Кюрдския национален съвет.[84]
Отношенията с други сирийски политически опозиционни групи като цяло са лоши. През 2011 г. протестното движение на място отхвърля НККДП в полза на Сирийския национален съвет (СНС).[48] Генералната комисия на сирийската революция, местните координационни комитети на Сирия и Върховният съвет на сирийската революция се противопоставят на призивите на НККСП за диалог с правителството на Баас.[85] Някои от организациите обвиняват комитета, че е параванна организация за правителството на Башар ал-Асад, а някои от членовете му, че са бивши членове на правителството.[86] През септември 2012 г. СНС потвърждава, че въпреки разширяването на членството си, няма да се присъедини към „течения, близки до [НККСП]“. [87] Въпреки че СНС признава Свободната сирийска армия на 23 септември 2012 г.,[88] Свободната сирийска армия отхвърля СНС като продължение на правителството, заявявайки, че „тази опозиция е само другото лице на същата монета“.[83]
През юни 2023 г. СНС постига споразумение със Сирийския демократичен съвет и двете групи публикуваха „консенсусен документ“, в който заявяват своите общи цели и визии за бъдещето на Сирия.[89] Тези цели включват изготвянето на нова конституция, отхвърлянето на сепаратистките и разделящи групи и създаването на единен национален демократичен фронт. [89]
Ал-Кайда и филиали
Ал-Кайда е джихадистка въоръжена група, основана през 1988 г. в Пакистан от Осама бин Ладен.[90] Няколко групи, свързани с Ал Кайда, стават въоръжени участници в Гражданската война в Сирия.
Фронт Ал-Нусра / Джебхат Фатех ал-Шам
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2a/Saadallah_al-Jabiri_square%2C_Aleppo%2C_after_the_explosion_of_October_2012.jpg/220px-Saadallah_al-Jabiri_square%2C_Aleppo%2C_after_the_explosion_of_October_2012.jpg)
Преди експанзията на ИДИЛ – сирийския клон на Ал Кайда,[92] фронтът Ал Нусра често се смята за най-агресивната и насилствена част от опозицията.[93] Отговорна за над 50 самоубийствени атентата, включително няколко смъртоносни експлозии в Дамаск през 2011 и 2012 г., той е признат за терористична организация от Сирийската арабска република и е определена като такъв от Съединените щати през декември 2012 г.[94] През април 2013 г. лидерът на Ислямска държава в Ирак пуска аудио изявление, в което обявява, че Фронтът Ал-Нусра е неин клон в Сирия.[95] Лидерът на Ал-Нусра, Абу Мохамад ал-Джулани, казва, че групировката няма да се слее с Ислямска държава в Ирак, но ще продължи да поддържа вярност към Айман ал-Зауахири, лидерът на Ал-Кайда.[96] От 2012 г. до 2016 г. приблизителната работна сила на Фронта ал Нусра е приблизително 6000–10 000 души, включително много чуждестранни бойци.[97][98][99]
Отношенията между Фронта Ал-Нусра и местната сирийска опозиция са напрегнати, въпреки че Ал-Нусра се сражава заедно с Свободната сирийска армия в няколко битки и някои бойци на ССА преминават към Фронта Ал-Нусра.[100] Строгите религиозни възгледи на муджахидините и желанието им да наложат законите на Шериата обезпокояват много сирийци.[101] Някои бунтовнически командири обвиняват чуждестранни джихадисти в „кражба на революцията“, ограбване на сирийски фабрики и проява на религиозна нетърпимост.[102]
Фронтът Ал-Нусра се преименува на Джабхат Фатех ал-Шам през юни 2016 г. През 2017 г. групата се слива с други групи в Хаят Тахрир ал-Шам.
Хаят Тахрир ал-Шам (ХТШ)
През януари 2017 г. е създадена Хаят Тахрир ал-Шам (ХТШ), когато ал-Нусра се присъединява към други салафитски фракции Ансар ал-Дин, Джейш ал-Суна, Нур ал-Дин ал-Зенки и Лива ал-Хак. (Фронтът Ансар ал-Дин и движението „Нур ал-Дин ал Зенки“ се отделят оттогава).[103][104] Новосформираната Хаят Тахрир ал-Шам продължава да печели повече последователи от дезертьори от Ахрар ал-Шам. Бойците му преследват бойци на Ислямска държава, които бягат в Идлиб след поражението си и разбиват Хурас ал-Дин – друга въоръжена група с връзки с Ал-Кайда.[105]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c7/Flag_of_the_Syrian_Salvation_Government.svg/220px-Flag_of_the_Syrian_Salvation_Government.svg.png)
През ноември 2017 г. ХТШ създава Сирийско правителството на спасението – алтернативно правителство на сирийската опозиция, което в момента управлява части от провинция Идлиб. То се смята за нелегитимно от главното сирийско временно правителство на опозицията.[106] Първоначално то налага строго тълкуване на ислямския закон, но през последните години групата става по-толерантна.[107] Религиозната полиция е разпусната и лидерът на ХТШ се застъпва срещу определянето на групата от САЩ като терористична организация, наричайки я несправедлива.[107] Противно на Ал-Кайда ХТШ не се стреми да създаде глобален халифат, а е по-локално ориентирана, като основната й цел е установяването на ислямско управление в Сирия чрез сваляне на престъпния режим на Асад и прогонване на иранските милиции.[108] Групата печели пари чрез плячка, заловена от режима и опозиционните фракции, сделки за размяна на затворници, плячкосване на исторически обекти и продажба на артефакти, претенции за частна собственост от християни и поддръжници на правителството и чрез данъци.[109][110]
Настоящият лидер на ХТШ е Абу Мохамад ал-Джулани. Групата има приблизително 10 000 членове през 2024 г.[111] ХТШ отрича да е част от Ал-Кайда и кава в изявление, че е „независим субект, а не продължение на предишни организации или фракции“.[112] Тя участва в ожесточени сблъсъци със Сирийската национална армия в северната част на Сирия от 2022 г.[113] В началото на 2024 г. в провинция Идлиб избухват протести срещуХТШ, тяхното лошо управление на местната икономика и задържането и изтезанията на политически затворници.[114]
Хурас ал-Дин (ХД)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Flag_of_Tanzim_Hurras_al-Din.svg/220px-Flag_of_Tanzim_Hurras_al-Din.svg.png)
Танзим Хурас ал-Дин е салафитска джихадистка група, създадена като сливане между няколко групировки, свързани с Ал-Кайда през февруари 2018 г.[115] Ръководителят на групата, Абу Хумам ал-Шами, е сириец, който се е сражавал с Ал-Кайда в Афганистан през 90-те години и преди това с Фронта ал-Нусра, но който напуска, когато групата скъсва официалните връзки с Ал-Кайда [116] [117] От 2020 г. ХД не е официално одобрен от Ал-Кайда.[115] Понастоящем групата се оценява на около 2500 бойци, около половината от които са чуждестранни бойци, което е много по-висок процент, отколкото в ХТШ.[118][116]
Ислямска държава (ИД)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ed/Flag_of_the_Islamic_State_of_Iraq_and_the_Levant2.svg/220px-Flag_of_the_Islamic_State_of_Iraq_and_the_Levant2.svg.png)
Групата, наречена Да'еш или Ислямска държава (съкр. ИД, ИДИЛ или ИСИС), започва да постига бързи военни успехи в Северна Сирия от април 2013 г. и от средата на 2014 г. контролира големи части от този регион, където Сирийската обсерватория за правата на човека я определи като най-силната група.[119] Групата се стреми да установи глобален халифат, като води война срещу неверниците.[120] Тя налага строг закон на Шариата върху земята, която контролира. Групата е открита от иракския боец Абу Бакр ал-Багдади и има около 7000 бойци в Сирия, включително много не-сирийци, до края на 2013 г.[121] ИД първоначално е свързана с Ал-Кайда, докато Ал-Кайда официално не прекъсна връзките си с нея в началото на 2014 г.[121]
Групата привлича международното внимание със своите ужасяващи нарушения на човешките права и с това, че не толерира неислямистки милиционерски групи, чуждестранни журналисти или хуманитарни работници, чиито членове е експулсира, затваря или екзекутира.[122] [123] Точно от другата страна на границата със Сирия в Ирак, ИД извършва геноцид над езидите, убивайки стотици мъже, поробвайки хиляди жени и деца и прогонвайки езидите от родината им.[124]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b4/Destroyed_neighborhood_in_Raqqa.png/241px-Destroyed_neighborhood_in_Raqqa.png)
До лятото на 2014 г. ИД контролира една трета от Сирия.[125] Тя се утвърждава като доминиращата сила на сирийската опозиция, побеждавайки Джабхат ал-Нусра в провинция Дейр ез-Зор и претендирайки за контрол над по-голямата част от добива на нефт и газ в Сирия.[125] Най-вече групата участва в офанзиви срещу сирийските въоръжени сили и Свободната сирийска армия, но те също се насочват към Сирийските демократични сили.[126] ИД залагат бомби в района на древния град Палмира, който се счита за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, тъй като е дом на някои от най-обширните и най-добре запазените древни римски руини в света.[127] След като губят почти половината от територията си в Ирак между 2014 и 2016 г., някои лидери на Ислямска държава в Ирак се местят в Сирия, като допълнително дестабилизиратрегиона.[128]
От 2014 г. международна коалиция от държави се намеси срещу ИД.. Редица държави, включително някои отделни членки на НАТО, участват във въздушни операции в Сирия, които започват да бъдат наблюдавани от Комбинираната съвместна оперативна група, създадена от Централното командване на САЩ за координиране на военните усилия срещу ИД в съответствие с техните колективно поети ангажименти, включително тези от 3 декември 2014 г.[129] Тези, които нанасят въздушни удари в Сирия, включват Съединените щати, Австралия, Бахрейн, Канада, Франция, Йордания, Нидерландия, Саудитска Арабия, Турция, Обединените арабски емирства и Обединеното кралство.[130] Някои членове участват в конфликта отвъд борбата с ИД; Турция е обвинена, че се бие срещу кюрдските сили в Сирия и Ирак, включително в сътрудничество на разузнаването с ИД в някои случаи.[131]
Към декември 2017 г. Русия обявява ИД за напълно победена в Сирия.[132] В края на 2018 г. САЩ ги обявиха за победени, въпреки че техните съюзници Великобритания и Германия не бяха съгласни. [133] [134] На 23 март 2019 г. подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили обявяват ИД за победена, след като превземат последния им анклав от територия.[135] През октомври 2019 г. САЩ убиват лидера на ИД Ал-Багдади.[136][137] ИД определя Абу Ибрахим ал-Хашими ал-Курайши за наследник на Багдади.[138] Към 2024 г. ИД продължава да е активна във военно отношение в Североизточна Сирия, въпреки че е загубила почти цялата си територия.[139] Вместо това по-голямата част от дейността на групата днес се извършва от филиали в Афганистан, Пакистан и различни страни в Африка.[140] Някои международни сили остават в Сирия, за да изпълняват мисии срещу членове на ИД и да предотвратят възраждането на движението.[141]
Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (ААСИС)
Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (ААСИС), известна също като Роджава, е де факто автономен регион в Североизточна Сирия.[142][143] Състои се от самоуправляващи се подрегиони в областите Африн, Джазира, Ефрат, Ракка, Табка, Манбидж и Дейр ез-Зор.[142][144] Регионът придобива фактическата си автономия през 2012 г. в контекста на продължаващия конфликт в Роджава и по-широката сирийска гражданска война, в която взе участие неговата официална военна сила, Сирийските демократични сили.[145][146] Сирийският демократичен съвет е политическото крило на Сирийските демократични сили и служи като законодателно правителство на ААСИС.
Сирийски демократичен съвет
Сирийският демократичен съвет е създаден на 10 декември 2015 г. в Ал-Маликия.[147] Той е съосновател на видния активист за правата на човека Хайтам Мана и е замислен като политическо крило на Сирийските демократични сили. Съветът включва повече от дузина блокове и коалиции, които подкрепят федерализма в Сирия, включително Движението за демократично общество, Кюрдския национален алианс в Сирия, Движението за право–гражданство–права и от септември 2016 г. Движението за утрешния ден на Сирия. През март 2016 г. Съветът обявява създаването на автономна федерация в Североизточна Сирия и през август същата година отркива публичен офис в Ал-Хасака.[148][149]
Сирийският демократичен съвет е изключен от международните мирни преговори Женева III за Сирия през март 2016 г., както и от други преговори след това, поради съпротивата на Турция.
Сирийски демократични сили
Сирийските демократични сили са съюз от предимно кюрдски, но също и арабски, сирийско-асирийски и туркменски милиции с предимно леви и демократични конфедералистки политически наклонности. Те се противопоставят на правителството на Башар ал-Асад, но насочват повечето си усилия срещу Фронта Ал-Нусра и ИД.
Групата, създадена през декември 2015 г., ръководена предимно от предимно кюрдския Отряд за защита на народа (YPG). Оценките за неговия размер варират от 55 000[150] до 80 000 бойци.[151] Въпреки че са предимно кюрди, се смята, че около 40% от бойците не са кюрди.[152] Кюрдите – предимно мюсюлмани сунити, с малко малцинство от езиди, представляват 10% от населението на Сирия в началото на въстанието през 2011 г. Те страдат от десетилетия на дискриминация и пренебрежение, като са лишени от основни граждански, културни, икономически и социални права.[153] Когато започват протестите, правителството на Асад най-накрая дава гражданство на около 200 000 кюрди без гражданство в опит да неутрализира потенциалната кюрдска опозиция.[154] Въпреки тази отстъпка повечето кюрди продължават да се противопоставят на правителството, надявайки се вместо това на по-децентрализирана Сирия, основана на федерализма.[155] Сирийският военен съвет, подобно на много сирийско-асирийски милиции (като Гвардия „Хабур“, Наторех и Суторо), първоначално сформиран, за да защитава асирийски села, но се присъединява към кюрдските сили, за да си върне Ал-Хасеке от ИД в края на 2015 г.[156] „Женските сили за защита на Земята между двете реки“ е изцяло женска сила от асирийски бойци в Североизточна Сирия, която се бие срещу ИД заедно с други асирийски и кюрдски части.[157]
Сирийските демократични сили получава военна и икономическа подкрепа от САЩ, които смятат групировката за важен съюзник в борбата си срещу Ислямска държава (ИД).[158]
Схема
![]() и съюзници Коалиция „Русия–Сирия–Иран–Ирак“ | ![]() ![]() | Автономната администрация на Северна и Източна Сирия и съюзници | Салафистки джихистки организации |
---|---|---|---|
![]()
Полицейски сили на Сирия
Allied armed groups:
Русия[260]
Народни мобилизационни сили
Военна подкрепа: Подкрепа за съоръжения:
| ![]()
Allied armed groups:
САЩ (срещу ИД, 2014–2017, и ограничени удари срещу проправителствени сили, 2017–2018)
Въоръжена подкрепа:
Подкрепа: Сирийско правителство на спасението
Подкрепа: | ![]()
Полицейски сили
Части за гражданска защита
Съюзнически въоръжени групи:
Armament support:
Former:
| ![]()
|
Notes
Шаблон:Update sectionШаблон:Syrian Civil War map
- Съединените щати твърдят, че Беларус и Куба са предоставили или са се опитали да предоставят пряка военна подкрепа на сирийското правителство. И двете страни отричат това.[637][638][639] Има и непотвърдени сведения, че Алжир предоставя военна подкрепа на сирийското правителство.[640][641]
- Има редовен конфликт между различните бунтовнически групи[642] в конфликта между бунтовниците по време на Сирийската гражданска война.[608]
- Джунд ал–Акса е съюзник с фронта ал-Нусра и други бунтовници като част от Армията на завоеванието, която групата напуска през октомври 2015 г. и впоследствие е обвинена, че е съюзник с ИД, участвайки в ръководени от ИД офанзиви като Ханасирските офанзиви през 2016 г. Джунд ал-Акса обаче отново работи с Армията на завоеванието и други бунтовници по време на кампанията в Южен Алепо през 2016 г. В крайна сметка по-голямата част от Джунд ал Акса се присъединява към Ал Нусра. Конфликтът между двете избухва през 2017 г.
- Кюрдският национален съвет се присъединява към Сирийската национална коалиция, макар и без официално да ангажира военни сили към опозицията, като същевременно запазва членството си в Кюрдския върховен комитет, заедно с PYD.[643]
- Канада изважда реактивните изтребители от водената от САЩ коалиция срещу ИД на 15 февруари 2016 г..[644]
- Сирийският военен съвет (включително Силите за защита на жените в Бетнахрейн), Суторо, Силите на Ашур (гвардията на Хабур и Натторе) представляват асирийския народ на Сирия.
- Турция е част от CJTF–OIR срещу ИД, но също така се бие срещу SDF, която се подкрепя от CJTF–OIR.[645][646]
- Русия осигурява въздушна подкрепа на сирийското баасистко правителство. Преди това също така предоставя въздушна подкрепа на Турция и Сирийските демократични сили съответно срещу ИДИЛ и някои сирийски бунтовнически групи, но не и една срещу друга.[647][648][649]
- Сърбия, традиционен православен съюзник на Русия, който подкрепя правителството на Асад, многократно е помагала на руските войски в хуманитарни мисии.[650]
- Армения, Египет, Венецуела, Алжир и Китай изпращат несмъртоносна подкрепа на сирийското правителство.
- Израел е неутрален по време на войната, но се ангажира с Иран като част от опосредствания конфликт между Иран и Израел.