Софроний Нистопулос

гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия

Софроний (на гръцки: Σωφρόνιος, Софрониос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Софроний
Σωφρόνιος
гръцки духовник
Роден
1854 г.
Починал
Никополи, Османска империя
Учил вХалкинска семинария
Семейство
Подпис
Софроний в Общомедия
Началото и краят на писмо от Софроний Ардамерски до митрополит Софроний II Солунски, датирано от 20 март 1891 година.

Писмото съдържа отговори на въпроси, отправени на 7 март същата година от Светия Синод на Вселенската патриаршия към всички епископи в Солунска епархия. Софроний Нистопулос конкретно засяга следните проблеми, отнасящи се до поверената му епархия: 1) моралът, финансовото положение и заетостта на населението, 2) административното деление, 3) образованието, 4) духовенството, 5) манастирът „Света Анастасия Узорешителница“.

Биография

Роден е с фамилията Нистопулос (Νηστόπουλος) в Синасос,[2] Кападокия или в Синоп. Завършва Семинарията на Халки в 1878 година. Служи като архидякон в Амасийската митрополия. През август 1886 година е ръкоположен от митрополит Прокопий Мелнишки за свещеник. На 14 август същата година йеродякон Софроний е избран за амисоски епископ. Ръкоположен е в манастира „Свети Георги Кримноски“ на Халки и назначен за викарен епископ на Амасийската митрополия. Ръкополагането е извършено от митрополит Софроний II Амасийски в съслужение с митрополитите Прокопий Берски и Константий Касандрийски.[1]

През февруари 1890 година е избран от Епархийския синод на Солунската митрополия в църквата „Свети Димитър“ за ардамерски епископ на Халкидики. На 18 януари 1901 година е избран за струмишки митрополит. На 19 октомври 1902 година е избран за анкарски митрополит.[3] От 1910 до април 1911, когато е уволнен, е митрополит на Кесарийската епархия. В 1911 година става колонийски митрополит, Понт, в Никополи. На 2 юли 1915 година отказва участието на гърците в арменското въстание в Никополи. Умира в 1917 година.[4] Погребан е в манастира „Света Богородица Каятипи“.[2]

Бележки

Мелетийамисоски епископ
(14 август 1886 – февруари 1890)
Николай
Константийардамерски епископ
(февруари 1890 – 18 януари 1901)
Доротей
Софронийструмишки митрополит
(18 януари 1901 – 19 октомври 1902)
Григорий
Николайанкарски митрополит
(19 октомври 1902 – 27 март 1910)
Гервасий
Гервасийкесарийски митрополит
(27 март 1910 – 25 април 1911)
Амвросий
Поликарпколонийски митрополит
(25 април 1911 – 10 февруари 1917)
Доротей