Солунски говор
Солунският говор е български диалект от групата на западните рупски говори. Македонската диалектология го класифицира като солунско-воденски диалект.
Солунски говор | |
Страна | Гърция |
---|---|
Регион | Солунско |
Говорещи | около 4000 |
Систематизация по Ethnologue | |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() | |
Официално положение | |
Официален в | - |
Регулатор | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
Говори се в Солунско, на територията на Република Гърция. Като условно може да се раздели на два подговора - първият е най-характерен за говора на селата Сухо и Зарово, а вторият - за село Висока. Някои автори причисляват говорите от тези села в отделен диалект - богдански говор, по името на Богданска планина, където те се намират.
Смята се, че днешният диалект е пряк наследник на старобългарския говор, използван от Кирил и Методий през IX век.
| ||||
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. |
Характеристики
Както почти всички български диалекти, в солунския говор прасляванските *tj и *dj преминават в шт, жд: къ̀шта, в’èжди.
- Наличие на двойно ударение: цàрицàта, кòшницàта, кàжувàха.
- Наличие на назализми – заместници на ѫ и ѧ: дъмп (дъб), съ̀мбута (събота), въ̀нжи (въже), мънч (мъж), грèнда (греда), пент’ (пет).
- Засилена употреба на ê (широко е):
- като застъпник на стб. ѣ: д’ềду (дядо), бр’êк (бряг)
- вместо гласна a след шушкава съгласна: шềрка (шарка), чềша (чаша)
- понякога и като застъпник на стб. ѧ: м’ềсу (месо)
- ъ като застъпник на стб. ы: бъл (бил), сън (син).
- Меки съгласни в края на думите: сол’, ден’, дèсит’.
- Подобно на книжовното ще, в солунския говор се използва частица за за образуване на форми за бъдеще време: за кàжа, за стàни.
- По отношение на членното окончание за мъжки род:
- За единствено число се срещат две форми -о и -от (двете форми са преобладаващи за подговорите на съответно Сухо и Висока), които в неударена позиция се редуцират до -у и -ут: дин’ò (денят), врахòт (върхът), кòн’у (конят), л’ềбут (хлябът).
- За множествено число -ту: кòкалèту (кокалите), òблац’èту (облаците), бр’ềгувèту (бреговете).
- Глаголите от I и II спрежение обикновено окончават на -м за 1 л. ед. ч. сег. време: п’èрам (пера), хòд’ам (ходя), хрàн’ам (храня). В редки случаи и на -а: гòст’а (гостя), хòд’а (ходя).
- Лични местоимения за 3 л., имен. пад.: той, т’а, тузѝ, тус, т’е.
- Въпросително местоимение (кой, който): кутрѝ, което се скланя по род и число.
Вижте също
Литература
🔥 Top keywords: Европейско първенство по футбол 2024Начална страницаСпециални:ТърсенеЕвропейско първенство по футболСписък на страните по телефонен кодВалерия МесалинаКилиан МбапеРая НазарянДен на бащатаИвелин МихайловКурбан байрамЕвропейско първенство по футбол 2020БългарияСловакияДжейсън ДонованНиколай МарковСтингРомелу ЛукакуЮтюбДенгаСветовно първенство по футболНационален отбор по футбол на ФранцияРегистрационен номер на МПС (България)Александра БогданскаЕлизабет ТейлърСветовно първенство по футбол 2022Леонардо ди КаприоЛуиза ГригороваГеорги РаковскиАнтоан ГризманЗала на славата на рокендролаБарбиНационален отбор по футбол на България17 юниОлеандрова вечерницаХари СтайлсХристо БотевБелгияКристиано Роналдо