Смърт на фашизма, свобода на народа!

За първи път изразът се среща като заглавие на статия в хърватския партизански орган Vjesnik през август 1941 г.

Изразът получава известност от Валево, където за взривяването на влакова композиция с човешки жертви и големи материални щети е обесен херцеговинският сръбски комунист и партизанин Степан Филипович на 22 май 1942 г. Преди да увисне на въжето, той вдига ръцете си със свити юмруци и извиква „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.^[5] От тогава този израз става лозунг в югославската антифашистска съпротива.

Освен това, по подобие на поздрава „Ротфронт“, членовете на антифашистското движение използват фразата в началото на общуването си помежду си както в официална, так и в неофициална обстановка. Първият човек вдига ръка със стиснат юмрук и произнася „Смърт на фашизма!“, а вторият повтаря неговия жест и казва „Свобода на народа!“

Скоро след навлизането му сред югославските антифашисти изразът започва да се употребява и в българското антифашистско движение.

Най-ранната документирана употреба е в апелите на организацията на БКП в Плевенско от 17 юли 1942 г. по изпълнението на програмата на Отечествения фронт.^[6] и в позив на ОФ в Плевен от 25 октомври 1942 г.^[7]

През пролетта на 1943 г. е в позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко.^[8] По време на есенно-зимната правителствена офанзива (1943) срещу партизанското движение, провеждана от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от октомври 1943 г.^[9]

Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт^[10].

По-късно в Югославия и България е използван при паметници на партизанското движение и загинали партизани, в българска паметна значка от 1946 г. и паметен югославски медал (7960 наградени) от 1965 г.^[11]

В сайта на Комунистическата партия на България употребата на фразата се среща и днес.^[12][13][14]

• Партизански отряд „Смърт на фашизма“