Слобода

Слобода или слобожа e вид селище или градски район в историята на Русия, Беларус и Украйна, чието наименование сочи, че при основаването му, жителите му са били освободени („свобода“) от ангария към местните боляри и са служели като царедворци на двора на царя.

Слобода обикновено са се наричали селища, чиито жители са служили на държавна служба (осигурявали са жизненоважни продукти и услуги на Руската държава) в една или друга област и според тях, слободите са се наричали според основните задължения или чинове на жителите. Например, коларска^[1] слобода, търговска слобода, ковачевска слобода, грънчарска слобода, пушкарска^[2]слобода, стрелецова слобода, соколарова слобода, войннишка слобода, военоморска слобода и така нататък. Слободи и дворцови села в руските земи (Русия, Беларус, Украйна) представлявали специални окръзи, които се ръководели от дворцови войводи (най-високата длъжност). В началото на 20-ти век слобода обикновено се наричало голямо село, което има повече от една църква, редовен панаир, или промишлено, фабрикантско село, където селяните почти не орат.^[3]

Немска слобода в Москва в края на XVII век. Тук са живеели немски преселници – предимно миньори и лекари. По гравюра на Хайнрих де Вит. Първата половина на листа

Втората половина на листа

Савинска слобода край Звенигород. Исаак Левитан, 1884 г.
Чусовская слобода (още: Государева слобода). Наше време
Александровска слобода, съвременен вид

Виж също

Слободска Украйна

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Слобода“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Литература

Беловинский Л. В. Слобода // Иллюстрированный энциклопедический историко-бытовой словарь русского народа. XVIII — начало XIX в. / под ред. Н. Ерёминой. — М.: Эксмо, 2007. — С. 628. — 784 с. — 5000 экз. — ISBN 978-5-699-24458-4.
Московские слободы и сотни в XVII веке // Богоявленский С. К., из: Московский край в его прошлом, ч. 2, М., 1930
Архитектурные ансамбли Москвы XV — начала XX веков/ Т. Ф. Саваренская. — М.: Стройиздат, 1997 г. — ISBN 5-274-00908-5.
Бломквист Е. Э. Крестьянские постройки русских, украинцев и белорусов (поселения, жилища и хозяйственные строения) // Восточнославянский этнографический сборник. Очерки народной материальной культуры русских. Украинцев и белорусов в XIX — начале XX в. / Ответственный редактор доктор исторических наук С. А. Токарев. — М.: Издательство академии наук СССР, 1956. — С. 3–460.
Слобода — статья из Большой Советской Энциклопедии, 2-е изд., 1956 г. — Т. 39. — стр 329
Слобода (вид поселений) — статья из Большой Советской Энциклопедии, 3-е изд.
Иноземные слободы — статья из Большой Советской Энциклопедии, 3-е изд.
Романюк С. К. По землям московских сёл и слобод. — М.: Сварог, 1999. публикация^{[неработеща препратка]}
Снегирёв В. Л. Московские слободы / Художник П. Зубченков. — М.: Московский рабочий, 1947. — 156 с. — 10 000 экз. (обл.)

[1]

[2]

[3]