Светослав Пеев

български актьор
(пренасочване от Славчо Пеев)

Светослав (Славчо) Панайотов Пеев е български театрален, телевизионен и филмов актьор, режисьор и художник.

Светослав Пеев
български актьор и режисьор
български актьор и режисьор
Други именаСлавчо Пеев
РоденСветослав Панайотов Пеев
Починал
Активност1964 – 2024
ДецаПетър Пеев
Йоана Дионисиев
Уебсайт

Биография

Роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г.

Пеев работи в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1967 –), където е директор до 1989, и в Дарик радио.

Директор на Българската академия за култура в Рим, и на Централния студентски дом на културата (1992 –).

Актьорската кариера на Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма.[1] Измежду филмите с негово участие са „Конникът“ (1964), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „С деца на море“ (1972), „Мисия Лондон“ (2010) и много други.

Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър.[2] Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис.

През лятото на 2018 г. Топлофикация осъждат и запорират заплатата на Пеев като директор на театъра в Дупница. В интервю за 24 часа той заявява, че това е несправедливо, тъй като „задълженията ми бяха 3900 лв., след което разбирам, че от Топлофикация са признали, че 2000 лв. не им ги дължа. И сега заради 1900 лв. ми спират заплатата.“[3] През октомври 2018 г. Пеев претърпява сърдечен удар и бива настанен в болница в Дупница.[4] На 18 октомври става ясно, че състоянието му е стабилно. Той споделя в интервю, че причината за хоспитализирането му не е сърдечен удар, а преумора.[5] Почива на 27 февруари 2024 г. сутринта на 84 години.[6]

Футбол

Пеев е един от най-известните привърженици на софийския Локомотив, като рядко пропуска мач на любимия клуб.[7] За известен период от време през 90-те години е пресаташе на клуба.[8]

Награди и отличия

  • Заслужил артист (1984).
  • „Награда“ на II общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство.
  • „II награда“ на Майските тържества в Пловдив.

Театрални роли

  • „Хитрата вдовица“ (Карло Голдони) – дон Алваро
  • „Индианци“ (А. Колит) – полковник Форсайт
  • „Швейк през Втората световна война“ (Бертолд Брехт) – младият Прохазка
  • „Римска баня“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
  • „Сако от велур“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
  • „Рицарят на печалния образ“ – мюзикъл за деца от (Стефан Цанев) – Дон Кихот
  • „Галактика на поколенията“ (Росица Златанова) – пенсионера Найден

Телевизионен театър

  • „Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Коста Наумов)
  • „Вратите хлопат“ (1983) (Мишел Фермо)
  • „В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) (Любен Попов) – мюзикъл
  • „Черната стрела“ (1974) (Йордан Добрев)
  • „Война в джунглата“ (1974) (Димитър Подвързачов)
  • „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
  • „Урок по геометрия. Триъгълникът“ (1972) (Алберт Коен) – свалячът
  • „Новото пристанище“ (1972) (Ст. Л. Костов) - Иванов, секретарят на министъра
  • „Репетицията се състоя“ (1969)

Филмография

Актьор
ГодинаФилмРоля
1964Конникътавтомонтьорът
1964Невероятна история
1965Краят на една ваканция
1965 – 1974Произшествие на сляпата улица, 6 сериистарши лейтенант Ралчев
1967Отклонениеасистентът на Боян
1967А с Альоша сме приятелиВеня Басов
1968Опасен полетИванов, сътрудник от МВР
1968Мъже в командировка, 3 новелисервитьорът
1969Птици и хръткитаен агент
1970С особено мнениежурналистът
1970Петимата от „Моби Дик“
1971Няма нищо по-хубаво от лошото времесътрудник на Едит
1972АвтостопГошо „Тангото“
1972С деца на море, 2 новелиХудожникът-фотограф
1972Трета след Слънцето, 2 серииСлав
1972 – 1980Лека нощ, възрастни!.., 27 сериимъжът / дявол / Великия инквизитор /
приятелят на Мария / минувачът /
разказвачът / служител / архитектът /
журналистът / докладчикът /
главен редактор на в-к „Стършел“ /
директорът / пациентът / проектантът /
журналистът Петров
1974Баща ми бояджията (тв)богаташът
1973Деца играят вън (тв)бащата на Юли #2
1974Изпити по никое време, 2 новели
1974Селянинът с колелотоАнгел
1974Нощите на инспектораРалчев
1975Авантюрите на Виктор, 5 серииВиктор, радио-телевизионен техник
1975При никогоадвокатът
1976Не си отивай!ревизорът-инспектор
1976Два разказа по Елин Пелин, 2 новелирибарят Трендафилчо (във 2-та: „Две мнения по въпроса“)
1977МатриархатПетър
1977Това се случи на 35-и май, 5 серии
1977Баш майсторът на мореАлекси Бебов, автомонтьорът
1978Момчетата от „Златен лъв“, 4 сериихудожникът
1978Войната на таралежите, 5 серииАнгел Маляков, бащата на „Маляка“
1978Изчезналият проектантследователят Арсен Люпенов
1979Баш майсторът на екскурзияотиващ на екскурзия
1979Фильо и Макензен, 7 серииПеев, адвокатът на
Фильо и Макензен
1981Приятели за вечеряАндрей
1981Слънце на детството, 2 сериибрата чехлар от магазин „Братска обич“
1983Семейство Карастоянови („Карастояновы“), 4 серии
(СССР, България)
1986Васко да Гама от село Рупча, 6 сериимилиционер
1988Чичо кръстник
1989Под дъгатаактьор
1990Панчо и таласъмитеПанчев
2007Приключенията на един Арлекин (4-сер. тв)(в серия: IV)
2010Мисия Лондонконсул Мавродиев

Източници

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за