Скребатно
Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Скребатно (община Охрид).
Скрѐбатно е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
| Скребатно | |
  Скребатно  Скребатно | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 238 души[1] (15 март 2024 г.) 6,25 души/km² |
| Землище | 38 147 km² |
| Надм. височина | 725 m |
| Пощ. код | 2964 |
| Тел. код | 07523 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 66874 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
География
Село Скребатно се намира в планински район.
История
В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село (Скребатно) са регистрирани 110 лица.[2] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Скребатно (Искработа-и баля) е посочено като село, в което живеят 87 немюсюлмански семейства.[3] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Скребатно (Искработа) е посочено като село, в което живеят 41 немюсюлмански семейства.[4] В османските документи името на селото се среща изписано по няколко начина, като основно се чете Искработна (на османски турски: ﺍســقــربــوتــنــه, ﺍسـقــرﻩبــوطــنــه) и Искработа (на османски турски: ﺍســقــرﺍبــوتــه).[5]
В XIX век Скребатно е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Скребатно (Skrébatno) е посочено като село с 95 домакинства, 45 жители помаци и 270 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скребатно като село със 75 български и 20 помашки къщи.[7]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Скребатно, намира се на С от Неврокоп 3 1/2 часа път. Сградено на неравно място в една котловина. Планинска местност. По полите на планината добри нивя и лозя; има селяне, които се занимават и със зидарство. Църква „Св. Петка“; четат и чели са само по български; старо училище с 50-тина ученика. На времени са отваряли нещо като I и II-й клас. Числото на къщите е 140, около 1/3 помаци, които се занимават с кираджилък.[8] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Скребатно (Скребатно) е българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 290 българи-мохамедани и 780 българи-християни[9] в 60 помашки и 140 български къщи.[10]
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 година[11] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 11 | 4 | 15 | 1 | 2 | 3 | 0 | 1 | 1 |
| втори | 13 | 2 | 15 | ||||||
| трети | 10 | 1 | 11 | ||||||
През 1923 година в селото е създадена земеделска кооперация „Съгласие“. Към 1935 година тя има 99 члена.[12]
Население
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
| Численост | |
| Общо | 297 |
| Българи | 297 |
| Турци | – |
| Цигани | – |
| Други | – |
| Не се самоопределят | – |
| Неотговорили | – |
Религии
Черквата „Света Параскева“ е построена през 1835 година и е художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика, като камбанарията е достроена през XX век. Оригиналният иконостас е бил дъсчен, таваните са апликирани с медальони и емпория. Апостолските икони са в синьо-зелената гама на златен фон. Под иконата на св. Богородица е отбелязана 1838 година. Колонадата е украсена със стенописи, царските двери, венчилката и киворията са с плитка дърворезба.[14]
Личности
- Родени в Скребатно
Александър Димитров Гулев (1920 – ?), член на РМС и на БКП,[15] партизански ятак в 1943 – 1944 година, осъден на 15 година затвор, след Деветосептемврийския преврат работи в Околийския комитет на БКП в Гоце Делчев[16]- Александър Праматаров (1892 – 1982), български политик и общественик
- Атанас Грозданов (1835 – ?), български революционер
- Боголюб Марков (? – 1918), български подполковник
- Борис Карамфилов (р. 1922), български генерал
- Георги Божев Шумаков (Хаджиков), български комунист, роден в 1897 година, член на БКП от 1928 година, в СССР от 8 юни 1932 година, арестуван на 7 октомври 1936 година, осъден на 4 години в лагер, завърнал се в България в 1961 година, реабилитиран с постановление на Президиума на Върховния съд на СССР от 18 юни 1957 година, починал в 1967 година[17]
- Георги Праматарски (1892 – 1936), български учител и деец на БКП
- Гюро Мълчанков, български революционер, деец на ВМРО[18]
- Димитър Бараков, деец на ВМОРО, четник на Стоян Мълчанков по време на Илинденско-Преображенското въстание[19]
- Димитър Илиев (1882 – 1932), български революционер
- Димитър Кръстин-Арго, деец на ВМОРО[20]
- Димитър Димов Праматарски Македонски (1844 – 1912), български просветен и революционен деец
- Димчо Апостолов Праматарски (1859 – след 1943), български революционер
- Иван Праматарски (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
- Илия Крантев (1873 – ?), български учител, деец на ВМОРО
- Илия Кръстин, български учител и революционер
- Константин Бараков (1870 – 1903), български общественик и революционер
- Константин Георгиев (1888 – 1977), български агроном
- Костадин Иванов Велев (1913 – ?), партизанин по време на Втората световна война (1941 – 1944), след Деветосептемврийския преврат член на Околийския комитет на БКП в Гоце Делчев, кмет на Скребатно, оставя спомени[21]
- Костадин Палешутски (1939 – ?), български историк
- Манол Велев (1915 – ?), български комунист
- Манол Божов Хаджиков (1905 – ?), деец на БКП и ВМРО (обединена)[22]
- Мануил П. Константинов (1886 – ?), български просветен деец
- Никола Гайдаджиев (Гайдажиев, Гайдаржински), зидар, IV отделени, македоно-одрински опълченец в четата на Стоян Мълчанков, четата на Георги Мяхов, 4 рота на 13 кукушка дружина[23]
- Никола Праматарски (1880 – 1916), български просветен деятел и учител
- Стоян Мълчанков (1875 – 1920), български революционер
