Скайлаб 3
Скайлаб 3 или SL-3 (на английски: Skylab 3) е втората пилотирана мисия до американската орбитална станция Скайлаб.
Скайлаб 3 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Ракета-носител | Сатурн IB |
Полет на Скайлаб № | 2 |
Космодрум | Космически център Кенеди LC 39B |
Старт | 28 юли 1973 г.; 11:10:50 UTC |
Кацане | 25 септември 1973 г.; 22:19:51 UTC |
Място на кацане | |
Продължителност на полета | 59 денононщия 11 часа 9 минути 1 секунди |
Брой обиколки | 858 |
Изминато разстояние | ~39 400 000 km |
Апогей | 441 km |
Перигей | 423 km |
Инклинация | 50 градуса |
Период | 93,2 минути |
Маса | 20 121 kg |
NSSDC_ID | 1973-050A |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 3 |
Позивна | Скайлаб 3 |
Снимка на екипажа | |
Екипажа на Скайлаб 3 отляво на дясно: Оуен Гериът, Джек Лузма и Алън Бийн | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
Скайлаб 2 | Скайлаб 4 |
Скайлаб 3 в Общомедия |
Екипажи
Основен
Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Алън Бийн два космически полета |
Пилот | Джек Лузма един космически полет |
Пилот – учен | Оуен Гериът един космически полет |
- Броя на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
Дублиращ
Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Ванс Бранд |
Пилот | Дон Линд |
Пилот – учен | Уилям Леноар |
Мисията
Корабът е предназначен за екипаж от трима души и има сериен номер CSM-117. Той се състои от команден и обслужващ модул, еднакви с използваните в програмата Аполо. Масата му е 20121 килограм (малко повече от предходната мисия „Скайлаб 2“), и е произведен от американската фирма North American Rockwell Corporation, Space Div., Downey, Kalifornie (USA) за НАСА в Хюстън. По-късно е каталогизиран от COSPAR с номер 1973-050A. Командния модул има формата на конус, с височина 3.5 m, в себе си има парашутна система със седем парашути, двигатели, батерии, оптика и система за аварийно спасяване (LES), която се изхвърля след успешен старт. Сервизния модул съдържа в себе си основния двигател и гориво, батерии, кислороден резервоар. Преди кацане се извършва маневра за да се разделят двата модула.
Полет
Космическия кораб Скайлаб SL-3 (AS-207), стартира на 28 юли 1973 с ракетата „Сатурн IB“ от космодрума в Кейп Канаверал (Kennedy Space Center). В 19:37 ч. същия ден корабът е скачен със станцията.
В първите дни и тримата астронавти страдат от неразположение, получено от т.нар. „космическа болест“. Това е изненадващо, тъй като нито един от тримата при предварителните изследвания не са показали признаци на податливост към това. В предишните полети на Аполо се е случвало отделни астронавти да страдат от това, но никога дотогава целия екипаж. Поради това програмата започва с един пълен работен ден закъснение, но веднага след като се подобряват здравословно, астронавтите наваксват графика.
На 2 август се открива проблем с дюзите на космическия кораб. Още през първия ден на мисията, спира да работи една от четирите дюзи, а след това и втора. Теоретично корабът може да се завърне на Земята и с две функциониращи дюзи, но не е ясно дали неизправността не се дължи на общ проблем. Поради тази причина и за да са готови да реагират, ако все пак това се случи, на Кейп Канаверал започва подготовката за т. нар. Скайлаб спасителна мисия. В зависимост от извънредната ситуация времето за подготовка на спасителната мисия е от най-малко 10 до най-много 45 дни. В случая, описан тук би било възможно да се изпрати такава мисия най-скоро в началото на септември. Тъй като няма пряка опасност за екипажа, мисията не е прекратена, което дава възможност да се анализира проблема по-задълбочено.
На 6 август астронавтите и Д. Лузма и О. Гериът извършват излизане в открития космос за извършване монтаж на слънчеви панели, смяна филмите на фотоапарата за слънчево наблюдение и да проведат три научни експерименти. Продължителността и е 6 часа и 31 минути. Още две излизания са проведени на 24 август (отново от Гериът и Лузма) и на 22 септември (от Гериът и Бийн).
В началото на септември командирът А. Бийн иска да удължаване на времето на експедицията с една седмица, но от контролния център не дават разрешение за това. От една страна, лекарите искат повече изследвания преди да се съгласят на това, а от друга – храната и фотолентите са на изчерпване.
На 25 септември 1973 г. в 19:43 ч. корабът се отделя от стацията. В 21:38 ч. е пуснат спирачният двигател. Корабът се приводнява в 22:30 ч. Полетът е с продължителност общо 59 дни, 11 часа и 9 минути.