Сесил Вайсброт

Сесил Вайсброт е родена на 21 юли 1954 г. в Париж, Франция, в семейството на полски евреи. Семейството ѝ бяга във Франция, откъдето дядо ѝ е депортиран и по-късно убит в концентрационния лагер „Аушвиц“. Завършва романска филология и сравнителна литература в Сорбоната в Париж. След дипломирането си работи преподавател по френски език, а по-късно като литературен и радио редактор.^[2][3][4]

От 1989 г. преминава на свободна практика като преводач и журналист, за да може да следва писателската си кариера. Превежда книги от английски и немски на френски език, от автори като Вирджиния Улф, Сюзън Уигс, Чарлз Олсън, Герт Ледиг и Волфганг Бюшер. Сътрудничи на списанията Autrement, Les nouvelles Littéraires и Le Magazine littéraire.^[2][3]

Първият ѝ роман Atlantique е издаден през 1993 г. В памет на загиналата в самолетна катастрофа млада жена, режисьорът Жил събира трима мъже – Франсоа, нейният съпруг, Винсент, нейният брат и Хюго, близък приятел, които са били с нея общ музикален квартет, за да изсвирят квартет на Шуберт и да изяснят спомените си.^[1]

През 2001 г. е издаден романът ѝ „Междинна спирка“. В историята една млада българка в началото на промените търси нов живот в Париж. Познанията ѝ за града са въз основа на романите и фантазията ѝ, но мечтите и се заплитат в мрежата на меланхолична любовна история и парижкото метро.^[1]

Романите на писателката често имат автобиографична основа. В своите документални книги тя повдига въпросите свързани с мълчанието между поколенията относно травматичните събития от миналото във връзка с френската и германската следвоенна история.^[2] Авторка е и на пенталогията „Открито море“ в пет различни теми за изкуството.

В периода 2014 – 2015 г. е гост-преподавател в Института „Петер Сонди“ към Свободния университет в Берлин, а в периода 2015 – 2017 г. е президент на „Дома на писателите и литературата“. През 2014 г. получава наградата „Ойген Хелмле“ за превод, а през 2016 г. наградата на Берлинската академия „за изключителни постижения в стимулирането и задълбочаването на отношенията между французите и германците“. От 2017 г. е член на Германската академия за език и поезия, а от 2021 г. е избрана за заместник-ръководител на секция по литература в нея за период от три години.^[2][3][4]

Сесил Вайсброт живее в Париж и Берлин.^[2]

• Atlantique (1993)^[1][2][3]
• Le Désir d'Équateur (1995)
• Mariane Klinger (1996) – награда „Чарлз Омон“
• La Trahison (1997)
• Voyage à Saint-Thomas (1998)
• Nation par Barbès (2001)
  Междинна спирка, изд.: „Интерпринт“, София (2009), прев. Красимир Петров
• Nocturnes (2002)
• Caspar-Friedrich-Strasse (2002)
• Le Tour du lac (2004)
• Mémorial (2005)
• L'Hydre de Lerne (2011)
• Nevermore (2021)

• Violet Trefusis (1989) – с Франсоа Митеран^[1][2]
• Le Cercle de Virginia (1996)
• Beaune la Rolande (2004)
• Fugue (2005)
• La fidélité. Un horizon, un échange, une mémoire (2008)
• Für die Literatur (2013)
• Berliner ensemble (2015)
• Une autobiographie allemande (2016) – с Хелен Сиксус

1. Conversations avec le maître (2007)^[1][2]
2. L'Île aux musées (2008)
3. Sentinelles (2013)
4. Totale Éclipse (2014)
5. Destruction (2019)

Haute mer (2022) – сборник