Сейнт Лорънс

Река Сейнт Лорънс изтича от североизточния ъгъл на езерото Онтарио при канадския град Кингстън. Тече в североизточна посока и се влива чрез огромен естуар (най-големия в света, дължина 570 km, ширина до 115 km) в залива Сейнт Лорънс на Атлантическия океан. Заедно със системата от Големите американски езера реката е най-голямата водна артерия в Северна Америка по територията на САЩ и Канада.

Площта на водосборния басейн на Сейнт Лорънс е 1 344 200 km²,^[1] от които в Канада са 839 200 km², а в САЩ 505 000 km². Басейнът на Сейнт Лорънс включва части от територията на три канадски провинции – южната и югоизточна част на провинция – Онтарио, южната и югоизточна част на провинция Квебек и най-северозападната част на провинция Ню Брънзуик и осем щата на САЩ – северната част на Върмонт, северната част на щата Ню Йорк, малка част от Пенсилвания, северната част на щата Охайо, най-североизточната част на Индиана, цялата територия на щата Мичиган, източната и североизточна част на Уисконсин и североизточната част на Минесота.

Водосборният басейн на Сейнт Лорънс граничи с други 13 водосборни басейна:

• на северозапад и север – с водосборните басейни на 9 реки Нелсън, Олбани, Мус (река), Харикана, Нотавай, Бродбак, Рупърт и Истмейн, всички вливащи се в Хъдсъновия залив и река Коксоак – от басейна на залива Унгава;
• на югозапад и юг – с водосборния басейн на река Мисисипи, вливаща се в Мексиканския залив на Атлантическия океан;
• на югоизток – с водосборните басейни на реките Хъдсън (река), Кънектикът (река) и Сейнт Джон (река), вливащи се директно в Атлантическия океан.

Многогодишният среден дебит в устието на Сейнт Лорънс е 9850 m³/s^[1]. Максималният отток на реката е през месеците май, юни и юли – 12 309 m³/s, а минималния през януари и февруари – 7543 m³/s. Характерната особеност за Сейнт Лорънс е това, че оттокът на реката е почти постоянен (с много малки разлики) целогодишно, дължащ се на това, че е постоянно подхранван от езерото Онтарио. Реката замръзва само в изключително студени зими.

Басейнът на реката е един от най-гъсто заселените и усвоени региони на Канада. Тук са развити както селското стопанство – животновъдство и зърнопроизводство, така и промишленост – тежка и лека. В басейнът ѝ живеят близо 20 млн. души, в т.ч. в град Монреал, вторият по големина град на Канада (около 4 млн. души).

Други големи градове по течението ѝ са: Квебек, Троа ривиер, Кингстън, Корнуол, Кап дьо ла Мадлен и др.

Сейнт Лорънс е плавателна по цялото си течение, като за преодоляване на праговете ѝ около град Корнуол през 1959 г. е пуснат в експлоатация плавателен канал, дълъг 293 km със седем шлюза, по който в езерото Онтарио и нагоре в другите Големи езера, до Горно езеро включително, на 180 m н.в., навлизат океански кораби.

Река Сейнт Лорънс е открита през 1535 г. от френския мореплавател Жак Картие, който я назовава Сен Лоран (на френски Saint-Laurent). Той се изкачва нагоре по нея до устието на левия ѝ приток река Отава, където сега се намира град Монреал^[2].

През 1542 г. Картие прави опит да се изкачи още по-нагоре по реката, но е спрян от праговете ѝ около днешния град Корнуол. В устието на река Отава основава селището Мон Роял (Кралски хълм, Кралска планина, Кралски връх), който по-късно в леко изменена форма Монреал, става един от най-големите градове на Канада^[2].

През 1608 г. известният с откритията си в Канада френски пътешественик Самюел дьо Шамплен основава град Квебек^[2], а през 1615 г. открива и първи изследва останалата част от реката нагоре от праговете ѝ до изтичането ѝ от езерото Онтарио^[2].

• Реки в Канада
• Списък на реките на Канада
• Списък на реките в Ню Йорк
• Списък на реките в САЩ по водосборни басейни