Свищов (община)

Общината е разположена в най-северната част на област Велико Търново. С площта си от 625,321 km² заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,41% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Ценово от област Русе;
• на югоизток – община Полски Тръмбеш;
• на юг – община Павликени;
• на запад – община Левски от област Плевен;
• на северозапад – община Белене от област Плевен;
• на север – град Зимнич от държавата Румъния.

Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простират две низини: на запад от град Свищов – източната част на обширната Свищовско-Беленска низина, а на изток от града – по-малката Вардимска низина (25,7 km²). Тук, на брега на река Дунав при 538-ия километър е и най-ниската точка на общината – 17 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите източни части на Средната Дунавска равнина. В западната част на общината от юг на север се простира северната част на т.нар. Сухиндолско-Свищовски базалтови могили. В района на селата Сломер и Червена над околния терен се издигат могилите Червенска (217 m), Славова (213 m), Двете могили (228 m) и Трите могили (243 m), а в района на село Драгомирово – могилите Драгомировска (243 m) и Пчелинова (246 m), най-високата точка на общината, разположена северно от селото.

В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 539 до 560 km (броени от устието на реката). Другите две по-големи реки в общината са река Барата, протичаща с цялото си течение през западната ѝ част и вливаща се в река Дунав при град Свищов, при 555 km. В югоизточната част на общината, покрай селата Горна Студена, Александрово, Алеково, Хаджидимитрово и Совата преминава средното течение на река Студена (ляв приток на Янтра).

В село Овча могила има минерален извор с температура 45 °С и е с повишено съдържание на хлорни, сулфатни, натриеви, калциеви и флуорни съединения. В изградените балнеолечебни заведения се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и др.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[2]

Общината има 16 населени места с общо население от 27 595 души към 7 септември 2021 г.^[3]

• Височайши доклад № 8421/обн. 26.11.1881 г. – преименува с. Мидхат паша кьой на с. Александрово;
• Указ № 259/обн. 23.11.1884 г. – преименува с. Дели сюлю на с. Драгомирово;
• Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Хаджи Муса на с. Морава;
• МЗ № 2820(обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Акча яр на с. Алеково;

– преименува с. Саръ яр на с. Хаджидимитрово;

– преименува с. Чаушка махала на с. Деляновци;

• Указ № 196/30 януари 1970 г. – признава н.м. ДЗС „Совата“ за с. Совата.

През западната част на общината, от юг на север преминава участък от 31,4 km от трасето на жп линията Левски – Ореш – Свищов.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 126,7 km:

• участък от 13,4 km от Републикански път I-3 (от km 23,8 до km 37,2);
• участък от 32,1 km от Републикански път II-52 (от km 43,2 до km 75,3);
• последният участък от 3,6 km от Републикански път II-54 (от km 27 до km 30,6);
• последният участък от 27,7 km от Републикански път III-302 (от km 2,5 до km 30,2);
• последният участък от 27,7 km от Републикански път III-405 (от km 45,6 до km 78,8);
• последният участък от 13,2 km от Републикански път III-407 (от km 87,1 до km 100,3);
• последният участък от 3,5 km от Републикански път III-504 (от km 42 до km 45,5).

• Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г.

• Официален сайт на община Свищов Архив на оригинала от 2011-07-06 в Wayback Machine.