Световна купа по ски алпийски дисциплини

Световната купа по ски алпийски дисциплини е най-силното международно състезание по ски алпийски дисциплини. Организира се от Международната федерация по ски (ФИС, FIS) и е основното състезание по ски алпийски дисциплини, редом с провеждащите се на четири години зимни олимпийски игри и провеждащите се на всеки две години световни първенства по ски алпийски дисциплини. Според някои експерти спечелването на Световната купа е по-силно постижение от спечелването на златен медал от олимпийски игри или световно първенство, тъй като за целта се изисква победителят да е на много високо ниво през целия сезон, а не само в едно състезание. ^[1]

Световната купа по ски алпийски дисциплини се провежда от 1966 г. Основателите ѝ са френският журналист Серж Ланг (Serge Lang) и ръководителите на ските във Франция (Оноре Боне, Honoré Bonnet) и САЩ (Боб Бийти, Bob Beattie). Идеята е подкрепена от тогавашния президент на ФИС Марк Ходлер (Marc Hodler) по време на световното първенство през 1966 г. в Портильо, Чили, и става официално състезание под егидата на ФИС през 1967 г. след конгреса на ФИС в Бейрут, Ливан. ^[1]

Първоначално Световната купа включва състезания в дисциплините слалом, гигантски слалом и спускане. През първия сезон се провеждат 18 състезания за жени и мъже. Французинът Жан-Клод Кили печели 12 състезания. Той и Нанси Грийн от Канада стават първите носители на Световната купа. ^[1]

Първоначално само първите десет в класирането печелят точки – от 25 до 1, като единствено първите трима от всяко състезание печелят точки за общото класиране. Комбинираните състезания (от спускане и слалом) са включени в програмата през сезон 1974/75, а супер-гигантският слалом през 1982/83. Настоящата система за точкуване е въведена през 1991/92. ^[1]

През 2012 г. състезанияте се провеждат най-вече в Алпите. Има състезания и в Скандинавия, Северна Америка и Източна Азия. Състезателите се опитват да спечелят точки в пет дисциплини: слалом, гигантски слалом, супер-гигантски слалом, спускане и суперкомбинация. Суперкомбинацията е включена в програмата през 2005 г. и се състои от по-късо спускане и слалом в един манш. Понякога спускането бива заменено от супер-гигантски слалом. ^[1]

Първите 30 в класирането печелят точки – 100 за победителя, 80 за второ място, 60 за трето. Тридесетият получава една точка. Състезателят с най-много точки в края на сезона печели „Големият кристален глобус“, 9-килограмова купа, произвеждана в Цвийзел, Германия. За победа във всяка от дисциплините се връчва „Малък кристален глобус“, 3,5-килограмова купа. ^[1]

Между 1967 г. и 2012 г. само 24 жени и 20 мъже са печелили титлата. Същевременно стотици скиори са печелили победи в над двадесет държави на четири континента и хиляди са печелили поне една точка. Повече от сто курорта са били домакини на състезания от световната купа, включително Хърватска, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия, Южна Корея, Полша и България. ^[1]

Сред „монументалните“ състезания са тези на пистата Лауберхорн във Венген, Швейцария; Ханекам в Кицбюел, Австрия; Кандахар в Сестриере, Италия; Аделбоден, Швейцария и Вейл, САЩ, които са в календара на Световната купа от 1967 г. Сред останалите престижни състезания в календара са Вал д’Изер, Вал Гардена, Гармиш-Партенкирхен, Аспен, Кранска Гора, Кортина д’Ампецо, Оре и Марибор. Сезонът започва в края на октомври в Зьолден, Австрия и свършва в средата на март в Алпите или Скандинавия. ^[1]