Ростовска област

На мястото на сегашния град Азов се е намирал древния град Танаис (Дон). През 1471 г. е изграден укрепения град Азака, който през 1708 г. официално е утвърден за град и център на Азовска губерния. През 1784 г. Азов е понижен в селско селище, а от 1926 г. отново е утвърден за град. През 1698 г. на мястото на днешния град Таганрог е основано укрепление, което през 1775 г. официално е утвърдено за град. Ростов на Дон е основан през 1749 г. През 1761 г. е построена крепост, а възникналото при нея селище е преобразувано в град през 1796 г. През ХІХ в. на територията на Ростовска област възникват още два града Новочеркаск (1805 г.) и Горное Грушевское поселение, което през 1881 г. е преименувано на град Александровск-Грушевски, а през 1920 г. – на град Шахти. Всички останали градове в областта са признати през ХХ в. На 13 септември 1937 г. Азово-Черноморския край е разделен на Краснодарски край с център град Краснодар и Ростовска област с център град Ростов на Дон.

Ростовска област се намира в южната част на Европейска Русия, в Южния федерален окръг. На запад граничи с Украйна, на север – с Воронежка област, на североизток и изток – с Волгоградска област, на югоизток – с Република Калмикия, на юг – със Ставрополски и Краснодарски край, а на югозапад се мие от водите на Таганрогския залив на Азовско море. В тези си граници заема площ от 100 967 km² (33-то място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия).^[3]

Областта е разположена в южната част на Източноевропейската равнина и частично в Предкавказието, в басейна на долното течение на река Дон. Релефът е предимно равнинен. На запад се простират източните части на Донецкото възвишение (Донецки кряж с височина до 253 m), на север – Донските височини, на югоизток – полегатите западни склонове на възвишението Ергени, а на юг – западната част на Кумо-Маничката падина. Равнинната част е изпъстрена с множество долини на реки, сухи оврази и долове.^[3]

Климатът е умереноконтинентален, с характерно съчетание от излишна топлина и недостатъчна влажност. Средна юлска температура 22 – 24 °C, средна януарска от -9 °C на север до -5 °C на юг. Годишната сума на валежите се понижава от 650 mm на запад до 400 mm на изток. През зимата чести явления са снежните виелици, а през пролетта – прашните бури. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) 165 – 180 дни.^[3]

На територията на Ростовска област протичат 4551 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 24 289 km, като всички те принадлежат към водосборния басейн на Азовско море, а голяма част – към водосборния басейн на река Дон. Главната река е Дон, която протича през областта с част от средното и долното си течение на протежение от 450 km. Нейни основни притоци са: Чир, Северски Донец (с притка си Калитва), Сал, Манич (с притока си Егорлик), Аксай и др. В Таганрогския залив на Азовско море се вливат още реките Миус, Кагалник, Ея и др. Реките в областта имат тесни долини, склоновете на които са гъсто изрязани от сухи оврази и долове. Те имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (70 – 80%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове през октомври и ноември и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в средата на февруари.^[4]

В Ростовска област има над 3100 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km², като само 330 езера с площ по-голяма от 10 дка. Голяма част о тях са крайречни, разположени до долините на големите реки. В Кумо-Маничката падина са разположени реликтови езера, образували се след разделянето на Каспийско и Черно море. Най-голямото езеро в областта е Манич-Гудило, включено в състава на Пролетарското и вельоловското водохранилища. В източната част на областта е разположена долната част на голямото Цимлянснко водохранилище.^[4]

В областта преобладава степния ландшафт. Западната част е заета от тревисто-храстова степ върху обикновени предкавказки черноземи. В източните райони доминират типичните степи върху кафяви почви, а в югоизточните (басейните не реките Сал и Манич) – полупустинни степи. Сега голяма част от степите са обработваеми земеделски територии, в които обитават дребни степни животни.^[3]

На 1 януари 2018 г. населението на Ростовска област е наброявало 4 219 732 души (6-о място в Руската Федерация, 2,87% от нейното население). При преброяването на населението на Руската Федерация праз 2010 г. етническия състав на областта е бил следния: руснаци 3 795 600 души (90,3%), арменци 110 700 (2,6%), украинци 77 800 (1,9%), турци 35 900 (0,9%) и др.

В административно-териториално отношение Ростовска област се дели на 12 областни градски окръга, 43 муниципални района, 23 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение (Азов, Батайск, Волгодонск, Гуково, Донецк, Зверево, Каменск-Шахтински, Новочеркаск, Новошахтинск, Ростов на Дон, Таганрог и Шахти) и 11 града с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ростовской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

С цената на производството, 60% от селското стопанство е растителна продукция. Отглеждат зърнени култури; както технически и фуражни култури, картофи, пъпеши и зеленчуци.