Ричард Харис

Ричард Харис е роден като Ричард Сейнт Джон Харис на 1 октомври 1930 година в град Лимерик, провинция Мънстър, Ирландия. Той е петото от девет деца в семейството на Иван Джон Харис (р. 1896) и Милдред Джоузефин (р. 1898). Ричард учи в йезуитската гимназия „Crescent College“ в родния си град. Като ученик, той показва завиден спортен талант като играч на ръгби, състезавайки се за юношеските формирования на училището. Спортната му кариера обаче е прекъсната още в началния си етап поради заболяване от туберкулоза. Харис остава страстен почитател на отборите, посещавайки техни мачове до края на живота си. След възстановяването от заболяването си, Ричард заминава за Англия, където започва да изучава актьорско майсторство в Лондонската академия за музикално и драматично изкуство.

След завършване на академията, той постъпва в театралната работилница на режисьорката Джоан Литълууд, с която прекарва няколко години обикаляйки скромните театри на страната. Така се стига до 1956 година, когато Ричард Харис е трансфериран на прочутия лондонски Уест Енд, дебютирайки там в пиесата „The Quare Fellow“ на ирландския писател Брендан Биън.

Харис е сред най-емблематичните изпълнители на англоезичната кинематография от 1960-те до началото на 2000-те години. Името му излиза на преден план с главната роля във филма „Този спортен живот“ (1963) за което печели награда от фестивала в Кан за най-добър актьор.^[2] За изпълнението си, Харис е номиниран и за наградите БАФТА и „Оскар“ за най-добра мъжка роля.^[2] Няколко години по-късно, той затвърждава репутацията си с превъплъщението в ролята на Крал Артур във филма „Камелот“ (1967) за което е удостоен с приза „Златен глобус“.^[2] В хода на кариерата си, Харис блести с колоритните си изяви в популярни произведения на славни режисьори като „Майор Дънди“ (1965) на Сам Пекинпа, „Библията“ (1966) на Джон Хюстън, „Полето“ (1990) на Джим Шеридан, „Непростимо“ (1992) на Клинт Истууд, „Сибирският бръснар“ (1998) на Никита Михалков, „Гладиатор“ (2000) на Ридли Скот и др. За изпълнението си в британската драма „Полето“, Харис получава втората си номинация за „Оскар“ за най-добра мъжка роля.^[2] В годините преди кончината си, името му добива широка популярност с изпълнението в хитовата поредица за Хари Потър, където играе професор Дъмбълдор, директор на училището за магии и вълшебства.

Успоредно с актьорската си кариера, Ричард Харис се изявява и като певец. Той има записани няколко албума. Песента „MacArthur Park“ от албума „A Tramp Shining“ (1968) се превръща в световен хит, достигайки връхни позиции в класациите в Америка и Европа.

Има два брака, като и двата завършват с развод, а от първия брак има три деца.

Харис е член на римокатолическите рицари на Малта, а също така е удостоен за рицар от кралицата на Дания през 1985 г.

Харис е диагностициран с болестта на Ходжкин през август 2002 г., според съобщенията, след като е бил хоспитализиран с пневмония. ^[3] Той почива в болницата на Университетския колеж в Блумсбъри, Лондон, на 25 октомври 2002 г., на възраст 72 години. ^[4] Тялото му е кремирано, а прахът му е разпръснат на Бахамските острови, където той притежава дом. ^[5]

• Ричард Харис в Internet Movie Database
• Ричард Харис в