Ринаун (линеен крайцер, 1916)

„Ринаун“ е първият в серията от три 26 500-тонни линейни крайцери на Кралския Военноморски флот на Великобритания, втори е „Рипалс“ (HMS Repulse), поръчката за „Резистанс“ (HMS Resistance) е отменена.

Тази серия е замислена като отговор на немския линеен крайцер „Лютцов“ (SMS^{[„Коментари“ 2]} Lützow), обаче Ютландското сражение, в хода на което КВМФ на Великобритания губи три линейни крайцера, показва слабостта в бронирането на линейните крайцери и, с цел повишаване на бойните качества на корабите от тази серия, командващия флота адмирал Джелико изпраща двата кораба в корабостроителницата. Там те получават допълнителна вертикална броня.

В периода 1919 – 1920 и 1932 – 1936 г. „Ринаун“ и „Рипалс“ са модернизирани – усилена е бордовата броня, изменени са очертанията на надстройките и е поставено ново зенитно въоръжение.

След края на Първата световна война и престрояването на „Глориъс“ (HMS Glorious), „Корейджъс“ (HMS Courageous) и „Фюриъс“ (HMS Furious) като самолетоносачи, освен „Ринаун“ в строй остават само два линейни крайцера – „Худ“ (HMS Hood) и „Рипалс“.

През 1936 г. „Ринаун“ и „Рипалс“ са прекласифицирани в бързоходни кораби за съпровождане на самолетоносачите.

През 1939 г. у „Ринаун“ участва в издирването на немските рейдери в Южния Атлантик.

През април 1940 г. около Норвегия по време на провеждането на операция „Weserübung“ корабът е повреден в бой.

Бидейки в състава на „Съединението H“ той участва в лова на линкора „Бисмарк“. Провежда конвои за Малта, също в Атлантика и в Арктика, в състава на другите английски кораби прикрива десанта на съюзниците в Северна Африка.

През 1944 – 1945 г. „Ринаун“ влиза в състава на Източния флот.

През 1948 г. е разкомплектован за метал във Фаслейн.