Ригор Барадулин
Ригор Иванович Барадулин (на беларуски: Рыгор Іванавіч Барадулін) е беларуски поет, есеист и преводач.
| Ригор Барадулин | |
 | |
| Роден | 24 февруари 1935 г. |
|---|---|
| Починал | 2 март 2014 г. (на 79 г.) |
| Професия | поет, есеист, преводач |
| Националност |  Беларус |
| Награди |     |
| Подпис |  |
| Ригор Барадулин в Общомедия | |
Биография
Ригор Барадулин е роден на 24 февруари 1935 г. в село Вересовка, Ушачски район, Витебска област в семейството на Иван и Кулина Барадулин.[1][2] През 1954 г. завършва регионалното средно училище на Ушачски район, след което продължава обучението си във филологическия факултет на Беларуския държавен университет в Минск.[1] Работил е като редактор в издателствата „Белорусия“ и „Художествена литература“, във вестник „Съветска Белорусия“ и списания „Брезичка“ и „Пламък“.[1] Барадулин е член на партия Беларуски народен фронт (БНФ),[3] „Съюза на беларуските писатели“,[3] член и председател от 1990 до 1999 г. на беларуския ПЕН център.[4] От 1995 до 1997 г. е в управителния борд на Институт „Отворено общество“ – Беларус.[4]
Творчество
Първите произведения на Барадулин са публикувани във вестник „Червена смяна“ („Чырвоная змена“) през 1953 г.[6] Първата му стихосбирка „Маладзік над стэпам“ е публикувана през 1959 г.[6] Ригор Барадулин е автор на около седемдесет стихосбирки (някои от които са сатира, хумор и поезия за деца), критични статии, есета и преводи.[6] През 2006 г. е номиниран за Нобелова награда за литература.[7]
Превежда на беларуски Райнис, Едуард Межелайтис, Мицкевич, Броневски, Поптонев, Вознесенски, Есенин, Евтушенко, Байрон, Неруда, Гарсия Лорка и други.[8]
Награди
Барадулин е последният беларусин удостоен с награда „Народен поет“ (1992 г.).[9] Носител е на награда „Янка Купала“ (1976 г.),[9] орден „Дружба между народите“,[9] орден „Знак на честта“,[9] латвийски орден на „Трите звезди“[9] и медал „Франциск Скорина“.[9] Той е почетен доктор на Беларуския държавен университет и почетен гражданин на Ушачски район.[9]